Димитър Вълчев • Мост • (1.03.2024)
HTML-код
- Опубликовано: 4 окт 2024
- Димитър Вълчев • Мост • (1.03.2024)
Проект "Вълчев" съдържа 6 песни. Това е четвъртата.
Песента в мрежите: lnk.to/Dimitar...
Стихове: Гриша Трифонов
Музика: Димитър Вълчев
Аранжимент: Георги Цветков
Вокали: Димитър Вълчев
Цигулка: Десислава Чолакова
Виолончело: Станислав Ушинкин
Продуценти: Димитър Вълчев ®+© и Игор Марковски ®+©
клип:
Режисьор: Васил Стефанов/Стефка Николова
Оператор: Васил Стефанов
Грим: Марияна Михайлова
Благодарности на госпожица К.
Благодарности на Ярослав Шураев
Продуцент: Игор Марковски ®+©
текст:
Късен сняг пада тихо над мен
вали, вали...
Топъл сняг като бяла ръка
милва двете ми страни
Колко зими и лета
аз рисувам само теб.
Нямам молив, ни листа
нямам още твой портрет
Като мост те чакам
с каменно сърце,
а реката бяга с твоето лице.
С уморени думи все рисувам теб
моливите свърших -
нямам твой портрет!
Нямам твой портрет!
Ни прозорец, ни врата
само праг, само сняг,
а по него две следи
и на север, и на юг.
Като мост те чакам
с каменно сърце,
а реката бяга с твоето лице
С уморени думи все рисувам теб
Моливите свърших -
нямам твой протрет
Нямам твой портрет
Късен сняг пада тихо над мен
вали... вали....
Топъл сняг като бяла ръка
милва двете ми страни
Бяло, чисто, снежно и много красиво! Благодаря, стоплихте душата ми, г-н Марковски! Бъдете благословен със здраве и обич!!!
Уникално, вълнуващо, топло и нежно. Благодаря, поклон...
💥❤
Колко хубаво, че не ни липсва хубава музика. Всеки един Ваш проект е изпипан, интересен и различен. Чудесна поредна песен!
❤❤❤
Браво искам да слушам такава хубава бг музика 👍❤️
Жадувам да го видя.
Прекрасна песен, прекрасен аранцимент и изпълнение докосшащо сърцето!!! Благодарч, Митко!!!
Мерси. Ники!😊
Благодаря за прекрасната песен , с вълнуващи текст и музика 😊 Респект , г-н Марковски!
Красив глас.
Мнооого красиво и докосващо!Благодаря!❤
Клипът е много добър!
Страхотен нов проект на Игор Марковски!
Изпълнението, текста и клипа- всичко е в кинхрон.
Много ми харесва! Моите аплодисменти❤❤ ❤❤
Подкрепям 👏 ❣
Публикувам на стената си !🎉🎉🎉🎉🎉
Честита Баба Марта. Благодаря Ви Надежда и Вяра сте г-н Марковски ,че Българското ще го бъде.❤
Прекрасно вълнуващо !:)❤️❤️🕊️
Прелестно изпълнение.
Чудесен екип.
Харесах!💖
Поредна прекрасна , хубава българска песен! ♥♥♥♥♥♥♥
Нежно, красиво, мелодично и толкова ясна дикция! Прекрасно! Благодаря на всички, които са създали тази песен и на изпълнителя!!! ❤❤❤
Поздравления за сътвореното! :)
Браво Митко! Чудесна песен!!!
Благодара, Васе😊
Благодаря, за душевния подарък на 8-ми март.❤
"Като мост те чакам
с каменно сърце..." Чудя се понякога- ще чуя ли поне една песен в Пеещите Артисти, чийто текст НЯМА да ми хареса!? Е така. Чудя се. Май по- скоро няма да стане. :)
Още една прекрасна песен от господин Вълчев и още едно страхотно попълнение в Пеещите Артисти. Както винаги- благодаря, господин Марковски. На Вас, и на всички замесени в тая красота. Чух песента още на 1- ви март, но тези дни нямам особен контрол над времето си, така че...мааалко се забавих да споделя колко ми харесва този МОСТ. Ако правилно помня- чакаме нова песен на Мариана Попова на 8- ми март. Няма да питам защо точно на 8- ми. Да кажем, че изпитвам смесени чувства по въпроса. От една страна- мило е да се отбележи някакво по- специално внимание към дамите. От друга- ние сме все така дами и на 7- ми март, и на 84- ти август. От трета страна- докато аз пия кафе с някоя колега между две операции, някъде по тоя свят убиват момичета, защото искат да ходят на училище. От четвърта и пета страна- жени са платили с живота си правото ми да съм образована и работеща жена. С две думи- хем е леко странно да има един "ден на жената", хем има нужда от него. И като се замисля, песента на Мариана се казва КАК МРАЗЯ. Звучи стряскащо. Аз съм Корлеоне по дух и житейска философия. :) Не мразя нищо и никого- защото това изкривява преценката. :) А грешната преценка води до грешни решения. Грешните решения струват нечий живот. Но понякога искрено ненавиждам телефона си и "страстната" връзка, която имаме...:)))) Какво ли мрази Мариана Попова!? Нямам търпение да разбера! :)
Отговорите на Вашите въпроси относно "Как мразя" - на 8-ми Март. Датата е избрана нарочно!
Иначе - отново Ви благодаря за думите - хирургически точни, а ние ги приемаме без анестезия!
@@Igormarkovski , това прозвуча леко плашещо. :) За хирургически точните думи без анестезия. Но пък както винаги- прав сте. Отново. Ще Ви "издам" една "тайна", с която сте добре запознат. Имам обоснованото предположение, че е така. :) Моята "анестезия" всъщност е повече от положителното ми отношение към Пеещите Артисти и създаващите ги. Вероятно затова леко понасяте "хирургията"- дори ако думите ми понякога влизат по- дълбоко и по- остро. Както и истинският скалпел, прочее. Ще се наложи да проявите търпение и разбиране, господин Марковски! :) Да кажем, че извън операционната не вярвам, че анестезията помага. Но хирургическата точност в отношенията- определено да. Хирургът се учи десет години кога да реже и цял живот- кога да НЕ реже. И в отношенията с хората е точно същото. Цял живот се учиш. Смея да твърдя, че съм приличен ученик. :) И още една тайна, господин Марковски. Без кавички. Всеки, който ме познава достатъчно, би Ви казал- никога не използвам анестезия в отношенията си с хора, на които истински държа. Убедила съм се стократно- тези, за които съм ценна, понасят това. Те знаят добре, че са ми достатъчно важни, за да не натисна прекалено със скалпела. Във всеки смисъл на "натискам" и "скалпел".
Спокойна нощ, господин Марковски. Ще се радвам на новата песен на Мариана. Разбира се. Иначе се надявам, че причините, поради които пишете коментар посред нощ са по- приятни от моите. :) Работя, както може да предположите. За момента- без особени тревоги. Слава Богу. Дано остане така до сутринта. Всяко дежурство, в което не губя живот, е прекрасно дежурство...
@@mariakarenina - Вие отлично разбирате всичко, нямате нужда от метафори, нито от подсказвания...
Благодаря Ви за отношението!
@@Igormarkovski , и аз Ви благодаря. Не само за споделеното отношение- защото то определено е такова. Най- вече за това, че има с кого да споделим не само хубавото, което ни вдъхновява, радва ни и ни води напред, но и не чак толкова светлата страна на нещата. Знаете, аз винаги казвам, че е много лесно да си с някого, когато всичко е наред. Не е толкова лесно обаче, когато има трудности и препятствия. Заедно с Пеещите Артисти и благодарение на тях преминах много, много тежки моменти. Справих се. По- добре, по- зле, но се справих. И съм благодарна. Че сте били до мен. Така че...благодаря е малко, но пак ще го кажа. Заслужавате да го повтарям отново и пак. :)
Знаете ли за какво се замислих тия дни. Една колега в Буенос Айрес реши да напише книга за това, което преживя по време на пандемията. Преди ваксините. Тогава, когато с месеци не излизахме от болниците, защото ни беше страх да си идем у дома. Беше ни страх да не заразим близките си. А и нямаше кой да работи, нали така. Просто нямаше кой. Та, Росарио реши да напише книга за това. Не виждам с какво ще й помогне. Ама никога няма да й го кажа. Тя изгуби дете, баща, брат и съпруг, докато спасяваше други хора. Изгуби твърде много, за да изпълни дълга си. И Росарио ме помоли да напиша един текст за тази нейна книга. И като седнах да го напиша...изведнъж наистина ОСЪЗНАХ какво сте направили за мен през този ад, който всички преживяхме. Всеки по своему. И всеки плати тежка цена. Изведнъж осъзнах сега, след като мога да погледна малко от страни на всичко, точно колко важни сте били за мен. Всяка следваща песен. Там, където нямаше друго, освен маски, респиратори, полумъртви лекари и отчаяни сестри. И екраните на таблетите и телефоните ни. Единствената връзка със света извън болниците. Спасили сте ме от полудяване. От това, което сега Росарио опитва да пребори, като пише. Но тя няма да го пребори. Адът ще остане в нея. Защото е минала през него сама. Без подкрепа. Без опора. А за мен не беше така. Въпреки загубите. Въпреки любимите хора, които не изпратих, защото държах ръката на нечий брат, съпруг, син. За мен имаше светлина в ада. И тя не беше от монитора на поредния пациент. А от Вас. От тези красиви, вълнуващи, невероятни песни. Чак сега осъзнавам какво се е разминало на косъм с мен. Благодарение на Вас. Знаете ли, странно е, но помня ясно всеки от тежките случаи с които се борех, когато излизаше всяка следваща песен. И сега, като ги чуя отново- моментално се сещам за съответния човек. Защо Ви разказвам това ли? Защото ми благодарихте за отношението. А аз трябва да Ви благодаря. Милион пъти. Само ако знаете колко лекари и сестри отнеха живота си след като най- лошото от пандемията мина. Никой не говори за това. Не е удобно някакси да тревожим обществото. Само ако знаете колко хора се пречупиха. Хора, които устояха в Херат, Кабул, Фалуджа, Сараево. Сега се пречупиха. Защото бяхме оставени сами на себе си. Това е истината. Обществото прие, че лекарите трябва да се справят и на никой не му хрумна, че и ние сме хора. Като всички други. Когато имаш три респиратора и осем критични пациенти, Хипократовата клетва е кошмар. Аз съм военен лекар. Аз съм учена да взимам ТОЧНО такива решения. Но колегата в болницата на един малък град не е. И така. Не че за мен е по- лесно. Просто за мен е по- бързо. Аз съм обучавана за това. И сега...сега, като поглеждам назад, разбирам. Разбирам защо Росарио пише книга, а аз...продължавам напред. Защото за мен имаше подкрепа. Опора. Нещо, за което да се хвана. И да не ми идва да си пръсна черепа, защото не съм виждала децата си една година. А мъжа си- само през двойна метална ограда веднъж седмично за по десет минути. И така- една година, три седмици и пет дни. Тия дни го осъзнах. Една година. Три седмици. И пет дни. Нали няма да ме питате колко хора изгубих за това време. Да, знам. Точно знам. Но да кажем, че не искам да си спомням за това. Оцелях. Вътрешно. Не се пречупих. Слагах си слушалките на главата, скривах се в патоанатомията и...да. Понякога плачех. Понякога чупех това- онова. Не съм от желязо. Но това, което звучеше, ме спаси. Сега понякога...изпитвам една странна болка, когато слушам някоя от тези песни. И всички спомени се връщат. Но аз съм тук. И съм добре. Въпреки всичко. Благодарение на Вас и тези вълшебни песни. Спасихте ме от самата мен. И няма думи на света, с които да Ви благодаря достатъчно. Толкова за отношението. Подарих на Росарио дисковете на Пеещите Артисти. Преведох й на испански любимите си песни. Кой знае. Може още да не е безвъзвратно късно за нея. За мен със сигурност предстоят още битки, които ще спечелим заедно... Защото както е казал колегата Хипократ: " Взаимното уважение и разбиране между хората са единственият правилен път към лечението на всяка болест". Ех, почти на всяка, но да не спорим, нали. :)
Прекрасна песен! Аплодисменти за екипа, сътворил тази докосваща нежност!
Смаяна съм от всичко, гледки,и текст и музика, благодаря
Pozdravlenia❤
Красиво,Нежно и Вълнуващо!❤
Много нежно и затрогващо! Прекрасно! Благодаря от сърце ❤
И честита баба Марта бъдете здрави
Следващата песен от проекта "Вълчев": ruclips.net/video/Bv0MRl0ajGk/видео.html
Аз вече гледам българска музика само по този канал.С малки изключения останалата съвремена бг музика не впечатлява нито с мелодии, нито с текст.