Петя Дубарова
HTML-код
- Опубликовано: 3 окт 2024
- откъс от филма "Трампа", 1978 г. на режисьора Георги Дюлгеров
(bg.wikipedia.o...)
Този, който оставя след себе си толкова поезия от красота, той не умира! Той остава да живее вечно в душите и сърцата ни... със своята чиста младост, със своята нежна и толкова красива поезия...
Нека си спомним за най-талантливото дете в българската поезия Петя Дубарова, която днес щеше да навърши 57 години, а тази година ще се навършат и 40 години от трагичната й смърт... Приказки, стихове, разкази и импресии - толкова много ни е завещала на тази крехка възраст, бе едва на 17, когато отлетя като птица... безсмъртието на един крехък детски живот, отишъл си твърде рано от този свят, оставя следи директно в душите ни под формата на словото - вечно, истинско и всеопрощаващо... "Понякога съм бяла и добра. Как рядко ми се случва да съм бяла! Тогава искам сън да подаря на всекиго и свойта обич цяла... "
Непосредствено преди смъртта си, Петя Дубарова е обзета от черни мисли, свързани с отчаяние и разочарование от човечеството. Започва да пише в своя дневник тъжни изповеди: „Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо... Не искам да живея в заслепение… Всичко е така опорочено, някъде отвътре, от дълбокото на живота лъха гнило. Но искам да вярвам, че има и достойни хора, хора чисти и необикновени... ”
Цялото й творчество е пример за страст и любов към поезията, за неизжявано детство и рано скършени мечти... Благодарим ти, че ни подари своите стихове, Петя! Поклон пред светлатата ти душа !!!
ДА СЪМ СЛЪНЧЕВО МОМИЧЕ
В дланите ми каца слънцето червено -
добро и светло, като гълъб ален,
то сгушва се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в миг запален.
Аз искам слънце цял живот да имам
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо
и буйно да горя, да не догарям.
И хората да гледат мен засмени,
да казват „Тя е слънчево момиче,
във вените й слънчево червени
дъхът на слънцето с кръвта й тича.“
Аз искам, щом издъхна уморена,
то - слънцето - със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.
Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.
"Къде си? Къде си, звезда?" Безкрайно далечна и земна остави във мен следа, в мен следа. Затичах се бързо, с ръце да я стигна, но сякаш от мен избяга, дивна и свидна. Все питам: "Чия съдба нейде отнесе?" - Поклон пред Петя
Петя обичам те❤😢
Днес се навършват 59 години от рождението на ПЕТЯ ДУБАРОВА (1962 - 1979) !
Другарката Берберова, заместник директор . През 1979 г. пътувах до един къмпинг за един подпис на един документ поставен за 3 секунди. За мен това остана като една лятна морска - не /приключенска екскурзия .
Може ли втора част моля те
Много жалко красива и толко талантлива!!!!!!!!
Епоха във ВЕЧНОСТА НА ПОЕЗИЯТА.
😭😭😭😭😭😭😭😭😭😭😭😭😭😭😭😭😭😭😭😭😭😭😭😭😭😭😭😭😭😭😭😭🥺😭😭😭😭😭😭👩🎓
Тоталитарна.система.погуби.петя.
Глупости!Просто е била твърде взискателна към себе си и другите.Влияние върху фаталното й решение е имал и шведът,който внезапно е спрял да си кореспондира с нея.
@@daninadanini8430 Точно...първата любов ,я е смачкала!
Тоталитарната система не е погубила Петя. Ясно е, че тя е била болна много преди да сложи край на живота си, но никой не е обърнал внимание. Ако се проследи биографията й, се разбира, че в последната година поведението й е било странно и дори почти не е творила. Роден съм през 1962г.(като Петя)и, ако някой друг беше допуснал небрежност по време на бригада, както Петя, 100% щеше да бъде изключен. Все пак майка й е учителка. Освен това не може да се каже, че за състоянието й носи вина шведа Пиер. За това,че Петя е различна, трябва ли светът да се върти около нея? Хората, които посягат на живота си най-често са егоисти.
Вашият коментар, че егоисти си посягат на живота си, е твърде крайно. Човек стига до това решение, когато не вижда изход от положението, в което е изпаднал. Просто не вижда смисъл от живота си повече. Самоубийството за един човек преди да го направи, душата му се разкъсва и усеща непосилна болка. Просто не може да се опише с думи, ако лично не си го почувствал. Не пожелавам на никого да почувства такава разкъсваща, непосилна болка, последвано от посягане на живота си.
@@Tangra.Bg_много е лошо да не можеш да си я изживееш първата любов, а още по лошо е, да срещнеш след много години и да разбереш, какво си изтървл и няма ден в който да не мислиш за това.