Омирова фраза и фонична затвореност - гл. ас. д-р Христо Хр. Тодоров - 07.11.2024

Поделиться
HTML-код
  • Опубликовано: 3 дек 2024
  • Христо Хр. Тодоров е главен асистент в секция „Теория на литературата“ (ИЛ - БАН ) от 2022 г. насам. В периода 2015 - 2022 г. е работил като преводач на свободна практика, превеждайки от/на езиците немски, английски, латински. В образователния си път е преминал през следните равнища: докторска степен (2021) от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (тема на дисертацията: „Ритъм и етос в класическата старогръцка литература (V - IV в. пр.Хр.)“; научен ръководител: доц. д-р Невена Панова); магистърска степен (2014) по старогръцки език и литература от Тюбингенския университет; магистърска степен (2012) „Преводач-редактор“ (с езици немски и английски) от Софийския университет „Св. Климент Охридски“; бакалавърска степен (2011) по класическа филология от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Основните му интереси са в областта на старогръцкото стихознание и ритмика, но се случва да го увлекат и по-общи теми от литературната теория и философията на езика.
    Резюме: В трактата „За стила“ (гл. 48) е цитиран следният стих от „Илиада“ (16.358):
    „А пък Аякс исполински напираше все да улучи / Хектора меднохитонен“.
    Това е пример за особено явление в звуковата организация при единия от четирите стила в класификацията, проведена в този трактат - „величавия“ стил. Ще се опитаме да разберем какво типично явление илюстрира цитираният пример. И какво прави примера достатъчно отчетлив, достоен да бъде избран сред други подобни? За да получим отговор на тези въпроси, ще свържем в една верига метричното, синтактичното, фонетичното и ритмичното равнище на Омировия текст. Ще разгледаме първо една обща черта в различните хипотези за произхода на гръцкия хекзаметър от индоевропейския стих: свързването на два малки стиха с приблизително равен сричков обем, които вече ще образуват двете разделени от цезура полустишия (метрични фрази: κῶλα / kō̂la) на един нов много голям стих. После ще направим груба класификация на метричните фрази у Омир според това от какви синтактични структури биват запълнени те:
    (1) отворени фрази, поместващи:
    (1а) части на синтактична фраза, която се разгръща не само в разглежданата
    метрична фраза, но и в други, съседния на нея,
    и (1б) цяло изречение, което е продължение на елемент от друга метрична фраза
    или което намира своето продължение в друга метрична фраза;
    и (2) затворени фрази, поместващи:
    (2а) цяла синтактична фраза без продължение другаде
    и (2б) цяло изречение без продължение другаде.
    След това ще въведем понятието за фонична плътност като съотношение между броя фонотипове (фонеми), които участват в едно фонично поле (отрязък от текста), и броя фони (конкретни инстанциации на фонотиповете), от които е съставено полето. Ще приемем фоничната плътност на второто полустишие от цитирания по-горе стих като интуитивен стандарт за сравнително висока фонична плътност (13/20 ph). Когато подобно ниво на плътност характеризира метрична фраза от тип (2), ще наричаме тази фраза фонично затворена. Хипотезата - засега само въз основа на наблюдения и без статистическо потвърждение - е, че в стила на Омир фоничната плътност е в корелация със затвореност на метричната фраза. Накрая, без особена подготовка, ще приложим съвременната компонентна теория за музикалния ритъм (Петер Петерсен) директно върху словесното изкуство. Твърдението ни е, че примерът от За стила е не само представителен за явлението фонична затвореност, но и особен със своята ритмика - с това, че разпределя метричните думи спрямо диерезите между стъпките на хекзаметъра.

Комментарии •