Аудио-визуалното статукво: зашиване и монтаж - докт. Стефан Гончаров - 31.10.2024

Интересите на Стефан Гончаров са в разнообразни области като постмодерна етика, критическа теория, средновековна философия, кинотеория, литературна теория, психоанализа.
Резюме: Зашиването [suture] е едно от основните понятия в психоаналитичните теории на киното. Въведено през 1966 г. от френския психоаналитик Жак-Ален Милер, то бива пренесено в полето на седмото изкуство от филмовия критик Жан-Пиер Одар през 1969 г., като през 70-те и 80-те придобива по-широка популярност благодарение на работата на теоретици като Даниел Дейън, Каджа Силвърман, Стивън Хийт и др. Презентацията ще се опита да разгърне понятието (неговите употреби, залози и хоризонти), да прецизира връзката му с монтажа и да изложи някои от режимите на зашиване, които определят характера на съвременната ни аудио-визуална ситуация. За целта представянето ще разгледа каква роля играе концепцията на Милер във философската система на Ален Бадиу. Подобен избор е обусловен от интуицията, че онтологичната мисъл на французина би могла да обогати и конкретизира функцията на зашиването (а съответно и на монтажа) в контекста на една по-обща теория на аудио-визуалното. Тя би ни позволила да анализираме кинематографични ситуации в духа на онова, което философът нарича една „оперативна епистемология“.