Говори се за това като за модерна болест, но в нея няма нищо модерно просто сега я забелязваме по-често и имаме дефиниция. Освен това ADHD е наследствено и един от родителите го има с много голяма сигурност. Пример от личния ми живот аз го имам, получих диагноза на 37г по собствена инициатива. Оказа се, че брат ми и децата му, както нашият баща и леля ни и неините деца го имат. Аз не съм отраснала с баща ми, имахме много малко контакт през годините, същото важи и за леля ми. Нашите симптоми са почти напълно единтични. Всеки от нас с годините се е научил да се справя и маскира поведението си по някакъв начин, но то е там и се предава. Същото важи и за най-добрата ми приятелка, дъщеря й и майка й. И 3те го имат и казано по народно му са "отвеяни", но не и хиперактивни. Не всички са хиперактивни има и такива, които не са хиперактивни, а от типа "невнимателни"/виреят в облаците и са тихи, непречат на никого, това обикновено е така при момичетата.
госпожа Пендуркова да е споменавала името на детето което е имала по точно как се казва един мой приятел на име Антонио Божилов е бил нейн ученик и ми е любопитно дали говори за него
Къде е границата между диагнозата и липсата на възпитание? Имах случай, в който внукът на моя позната се държеше меко казано безобразно - тормози семейството си, приятелчтата си, тича, крещи, въргаля се, никога не иска да чете или да се занимава с каквото и да е...Никой никога не му прави забележка за нищо. Това дете не разграничава "не" от "да", защото никога не е чувало "не". И това дете е суперактивно, така ли? За всичко днес имаме диагноза и хапче. С това оправдаваме дефицити - семейство, ценности и т.н.
Говори се за това като за модерна болест, но в нея няма нищо модерно просто сега я забелязваме по-често и имаме дефиниция. Освен това ADHD е наследствено и един от родителите го има с много голяма сигурност. Пример от личния ми живот аз го имам, получих диагноза на 37г по собствена инициатива. Оказа се, че брат ми и децата му, както нашият баща и леля ни и неините деца го имат. Аз не съм отраснала с баща ми, имахме много малко контакт през годините, същото важи и за леля ми. Нашите симптоми са почти напълно единтични. Всеки от нас с годините се е научил да се справя и маскира поведението си по някакъв начин, но то е там и се предава. Същото важи и за най-добрата ми приятелка, дъщеря й и майка й. И 3те го имат и казано по народно му са "отвеяни", но не и хиперактивни. Не всички са хиперактивни има и такива, които не са хиперактивни, а от типа "невнимателни"/виреят в облаците и са тихи, непречат на никого, това обикновено е така при момичетата.
Писах ви на лично във фейса. Не знам дали ще ви покаже съобщението ми, затова пиша тук да погледнете.
Може ли да кажете къде ходихте за да разберете ,че имате този "проблем" ако може така да се каже ?
госпожа Пендуркова да е споменавала името на детето което е имала по точно как се казва един мой приятел на име Антонио Божилов е бил нейн ученик и ми е любопитно дали говори за него
Къде е границата между диагнозата и липсата на възпитание? Имах случай, в който внукът на моя позната се държеше меко казано безобразно - тормози семейството си, приятелчтата си, тича, крещи, въргаля се, никога не иска да чете или да се занимава с каквото и да е...Никой никога не му прави забележка за нищо. Това дете не разграничава "не" от "да", защото никога не е чувало "не". И това дете е суперактивно, така ли? За всичко днес имаме диагноза и хапче. С това оправдаваме дефицити - семейство, ценности и т.н.