Много силни думи, много добро пресъздаване, много сляп и глух народ, страхлив и късопаметен! Шепа нещастници ни правят 100 пъти по-нещастни и от тях, ама само приказки.. Дела трябват, не думи!!!
Стихотворението е написано по разказа на Иван Тодоров Ганев, който по време на Баташкото клане е бил малко дете и впоследствие приютен в дома на Вазов в продължение на няколко години. Вазов разказва на проф. Иван Шишманов:[2] „ Това беше едно момченце, сираче от Батак, което прибрах в къщата си. То слугуваше и ходеше на училище. Казваше се Иванчо, детския му стил съм запазил в разказа. “
Дълбок поклон на невинните жертви. Дълбок поклон на дядо Вазов, ти написа за Батак. Дълбок поклон на руските войски че ни помогнаха да се освободим не от присъствие от робство!!!!!!!!
Ето го стихотворението на Вазов което е отговор на онази госпожица която иска да пренапише историята и да докаже че не е имало турско робство даже и забравих името
Да си спомним... От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак? Хе, там зад горите... много е далече, нямам татко, майка: ази съм сирак, и треперя малко, зима дойде вече. Ти Батак не си чул, а аз съм оттам: помня го клането и страшното време. Бяхме девет братя, а останах сам. Ако ти разкажа, страх ще те съземе. Като ги изклаха, чичо, аз видях... С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника; а пък ази плачех, па ме беше страх. Само бачо Пеню с голям глас извика... И издъхна бачо... А един хайдук баба ми закла я под вехтата стряха и кръвта потече из наший капчук... А ази бях малък и мен не заклаха. Татко ми излезе из къщи тогаз с брадвата в ръцете и нещо продума... Но те бяха много: пушнаха завчас и той падна възнак, уби го куршума. А мама изскочи, откъде; не знам, и над татка фана да вика, да плаче... Но нея скълцаха с един нож голям, затова съм, чичо, аз сега сираче. А бе много страшно там да бъдеш ти. Не знам що не щяха и мен да заколат: но плевнята пламна и взе да пращи, и страшно мучеха кравата и волът. Тогава побягнах плачешком навън. Но после, когато страшното замина - казаха, че в оня големи огън изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина. И черквата наша, чичо, изгоря, и школото пламна, и девойки двесте станаха на въглен - някой ги запря... Та и много още дяца и невести А кака и леля, и други жени мъчиха ги два дни, та па ги затриха. Още слушам, чичо, как пискат они! и детенца много на маждрак набиха. Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях? Само дядо Ангел оживя, сюрмаха. Той пари с котела сбираше за тях; но поп Трендафила с гвоздеи коваха! И уж беше страшно, пък не бе ме страх, аз треперех само, но не плачех веки. Мен и други дяца отведоха с тях и гъжви съдрани увиха на всеки. Във помашко село, не знам кое бе, мене ме запряха нейде под земята. Аз из дупка гледах синьото небе и всеки ден плачех за мама, за тата. По-добре умирвах, но не ставах турка! Като ни пуснаха, пак в Батак живях... Подир две години посрещнахме Гурка! Тогаз лошо време и за тях наста: клахме ги и ние, както те ни клаха; но нашето село, чичо, запустя, и татко, и мама веки не станаха. Ти, чичо, не си чул заради Батак? А аз съм оттамо... много е далече... Два дни тук гладувам, щото съм сирак, и треперя малко: зима дойде вече. / Иван Вазов /
Стихотворението е Батак от Вазов. Вазов е написал това стихотворение по истински случай - видял малко момченце да проси по улиците на Пловдив и го попитал от къде е. И то му разказало за Батак. Така се е родило стихотворението. А детето Вазов взел със себе си, дори е искал да го осинови, но съпругата му (много чепата и проклета жена) била категорично против. И Иван Вазов го поверил на брат си Владимир Вазов - бъдещият "герой от Дойран". Детето станало офицер и се е било при Дойран. Не помня името му, но зная, че не е художествена измислица, а реално съществувал човек.
@@user-qw4nz3zr5c да така е йони и аз помня името и но. Трябва всеки БЪЛГАРИН ДА СЕ ЗАМИСЛИ ВЪРХУ. НАШАТА ВЕКОВНА ИСТОРИЯ КОЯТО ПРИТЕЖАВАМЕ И НЕЗНАМ ДРУГ НАРОД ДА Е В БОЙ И БОЙНОТО ЗНАМЕ ДС Е ПЛЕНЕНО С ТОВА НЕ Е СТАВАЛО НИКОГА. СЪЩО ТАКА. ИСТОРИЯТА НИ Е БЕЗЦЕННА И ГОЛЯМА И ТРЯБВА ОТ ВСЕКИ ОТ НАС ДА Я ЗНАЕ И ДА СЕ ПРЕДАВА НА ДРУГИТЕ ПОКОЛЕНИЯ СЛЕД НАС
Рядко има нещо, което може да ме насълзи. Жалкото обаче е, че днес дори и хората от Батак не помнят историята си. Те трябва да са горди, че са родом от Батак. Често ходя натам и си говоря с много хора и по-младите смятат, че това са глупости. Не знам кое е момичето, което рецитира, но се надявам повече млади хора да бъдат като нея.
@@siyanahristova3675 Радвам се, че има още хора, като теб! От моя клас сигурно само аз знам песента... Да не говорим, че вече и "Време разделно" никой не е гледал...
@@siyanahristova3675 Сияна, благодаря за труда ти, за силното рецитиране, което просълзява много хора. Аз съм от Батак! Историята трябва да не се забравя! Прекрасно изпълнение!😇🙏⚘💕
eitaka slushaite istoriqta sega i az placha za mama i tati no nashata bulgaria ni izgoni bulgari sme a ni e strah da se obedinim vuv edno i da pokajem silata koqto predcite ni sa ostavili vuv nas
От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак? Хе, там зад горите... много е далече, нямам татко, майка: ази съм сирак, и треперя малко, зима дойде вече. Ти Батак не си чул, а аз съм оттам: помня го клането и страшното време. Бяхме девет братя, а останах сам. Ако ти разкажа, страх ще те съземе. Като ги изклаха, чичо, аз видях... С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника; а пък ази плачех, па ме беше страх. Само бачо Пеню с голям глас извика... И издъхна бачо... А един хайдук баба ми закла я под вехтата стряха и кръвта потече из наший капчук... А ази бях малък и мен не заклаха. Татко ми излезе из къщи тогаз с брадвата в ръцете и нещо продума... Но те бяха много: пушнаха завчас и той падна възнак, уби го куршума. А мама изскочи, откъде; не знам, и над татка фана да вика, да плаче... Но нея скълцаха с един нож голям, затова съм, чичо, аз сега сираче. А бе много страшно там да бъдеш ти. Не знам що не щяха и мен да заколат: но плевнята пламна и взе да пращи, и страшно мучеха кравата и волът. Тогава побягнах плачешком навън. Но после, когато страшното замина - казаха, че в оня големи огън изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина. И черквата наша, чичо, изгоря, и школото пламна, и девойки двесте станаха на въглен - някой ги запря... Та и много още дяца и невести А кака и леля, и други жени мъчиха ги два дни, та па ги затриха. Още слушам, чичо, как пискат они! и детенца много на маждрак набиха. Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях? Само дядо Ангел оживя, сюрмаха. Той пари с котела сбираше за тях; но поп Трендафила с гвоздеи коваха! И уж беше страшно, пък не бе ме страх, аз треперех само, но не плачех веки. Мен и други дяца отведоха с тях и гъжви съдрани увиха на всеки. Във помашко село, не знам кое бе, мене ме запряха нейде под земята. Аз из дупка гледах синьото небе и всеки ден плачех за мама, за тата. По-добре умирвах, но не ставах турка! Като ни пуснаха, пак в Батак живях... Подир две години посрещнахме Гурка! Тогаз лошо време и за тях наста: клахме ги и ние, както те ни клаха; но нашето село, чичо, запустя, и татко, и мама веки не станаха. Ти, чичо, не си чул заради Батак? А аз съм оттамо... много е далече... Два дни тук гладувам, щото съм сирак, и треперя малко: зима дойде вече. Пловдив, 1881
Мило дете, чудя се само, дали мразиш исляма. Изглежда, че го мразиш, след като подкрепяш нещата нарушаващи моралните закони. Едно е да се гордееш с държавата си, а друго е да се гордееш със смъртта и болката на хората. Човек копнеещ за смърт не е човек, а чудовище, грозно отвътре и отвън. Нима смъртта ти донася удоволствие? ;) Да чета коментари написани от болни чудовища ми е любимо.
Момичето рецитира невероятно, браво, не съм чувала по-добро изпълнение, освен собственото си. :) Като малка спечелих рецитал с това стихотворение.
дай да те чуем :)
Много голямо самочувствие...
Вие всички мн знайте от всички ама на практика едно нищо😉
Много благодаря за прекрасните думи!
@@siyanahristova3675 От Батак ли е родът ти?
Да не се забравя НИКОГА!
KA5 imoti няма да се забрави !!!
Никога повече
ПРЕКЛАНЯМ СЕ ПРЕД ТОВА МОМИЧЕ . НИЩО НЕ Е ЗАБРАВЕНО НИЩО НЕ Е ПРОСТЕНО.
Това историята на България.Умирам когато слушам това изпълнение.Аплодисменти за красивата реч
Тази поема е толкова тъжна, но толкова красива. Благодарим ви, че споделите. Обичам България!
Невероятно изпълнение всеки ден го слушам и плача баща ми каза че ставам за патриотка .Не се забравя . Поне някои хора ги е грижа за България
Браво! Настръхвам🇧🇬
Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях? - Това е достатъчно за да разбереш всичко.
За пръв път го чух от дядо си. Сега аз съм дядо но няма на кого да го кажа
Трябва. На внуците да го кажеш
Много силни думи, много добро пресъздаване, много сляп и глух народ, страхлив и късопаметен! Шепа нещастници ни правят 100 пъти по-нещастни и от тях, ама само приказки.. Дела трябват, не думи!!!
Дела трябват на народа
Не думи на думи всеки може трябват действия не думи
Браво това е българия МОМИЧЕТО ДА БЪДЕ ЖИВО И ЗДРАВО.
Невозможно без слёз слушать.....БРАВО!!!!
Стихотворението е написано по разказа на Иван Тодоров Ганев, който по време на Баташкото клане е бил малко дете и впоследствие приютен в дома на Вазов в продължение на няколко години. Вазов разказва на проф. Иван Шишманов:[2]
„ Това беше едно момченце, сираче от Батак, което прибрах в къщата си. То слугуваше и ходеше на училище. Казваше се Иванчо, детския му стил съм запазил в разказа. “
Настръхвам..... Страхотно изпълнение! Няма много гледания защото не е Азис и Галена......
Благодаря Ви!
Много е тъжно 😭😭😭😭😞разплака ме!
Да живее България 🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬
Да се помни!
Малее как рева😭🥀
Невероятно изпълнение на това дете! Без думи за текста!
Дълбок поклон на невинните жертви. Дълбок поклон на дядо Вазов, ти написа за Батак. Дълбок поклон на руските войски че ни помогнаха да се освободим не от присъствие от робство!!!!!!!!
Дишала си лепило.
Невероятно. Не бива да изопачаваме историята си. Трябва да помним.
изстрадала българия
Ето го стихотворението на Вазов което е отговор на онази госпожица която иска да пренапише историята и да докаже че не е имало турско робство даже и забравих името
Прав си! Само трябва да знаеш, че България е с главна буква.
Това е една гордост на България!!!!!!
Браво много искрено изпълнение
Невероятно, настръхва човек!
Браво момиче , разплака ме .....!
Честит 3-ти март, БЪЛГАРИ!
Да си спомним...
От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?
Хе, там зад горите... много е далече,
нямам татко, майка: ази съм сирак,
и треперя малко, зима дойде вече.
Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:
помня го клането и страшното време.
Бяхме девет братя, а останах сам.
Ако ти разкажа, страх ще те съземе.
Като ги изклаха, чичо, аз видях...
С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника;
а пък ази плачех, па ме беше страх.
Само бачо Пеню с голям глас извика...
И издъхна бачо... А един хайдук
баба ми закла я под вехтата стряха
и кръвта потече из наший капчук...
А ази бях малък и мен не заклаха.
Татко ми излезе из къщи тогаз
с брадвата в ръцете и нещо продума...
Но те бяха много: пушнаха завчас
и той падна възнак, уби го куршума.
А мама изскочи, откъде; не знам,
и над татка фана да вика, да плаче...
Но нея скълцаха с един нож голям,
затова съм, чичо, аз сега сираче.
А бе много страшно там да бъдеш ти.
Не знам що не щяха и мен да заколат:
но плевнята пламна и взе да пращи,
и страшно мучеха кравата и волът.
Тогава побягнах плачешком навън.
Но после, когато страшното замина -
казаха, че в оня големи огън
изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина.
И черквата наша, чичо, изгоря,
и школото пламна, и девойки двесте
станаха на въглен - някой ги запря...
Та и много още дяца и невести
А кака и леля, и други жени
мъчиха ги два дни, та па ги затриха.
Още слушам, чичо, как пискат они!
и детенца много на маждрак набиха.
Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?
Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.
Той пари с котела сбираше за тях;
но поп Трендафила с гвоздеи коваха!
И уж беше страшно, пък не бе ме страх,
аз треперех само, но не плачех веки.
Мен и други дяца отведоха с тях
и гъжви съдрани увиха на всеки.
Във помашко село, не знам кое бе,
мене ме запряха нейде под земята.
Аз из дупка гледах синьото небе
и всеки ден плачех за мама, за тата.
По-добре умирвах, но не ставах турка!
Като ни пуснаха, пак в Батак живях...
Подир две години посрещнахме Гурка!
Тогаз лошо време и за тях наста:
клахме ги и ние, както те ни клаха;
но нашето село, чичо, запустя,
и татко, и мама веки не станаха.
Ти, чичо, не си чул заради Батак?
А аз съм оттамо... много е далече...
Два дни тук гладувам, щото съм сирак,
и треперя малко: зима дойде вече.
/ Иван Вазов /
Уникално. Разплаках се
ДА ЖИВЕЕ ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ!!! ДА СЕ ПОМНИ !!!!!??
Често го слушам.. и винаги ме кара да настръхна.. и да се замисля. Може ли да ми кажете коя е песента? Благодаря ви!
:)
Музиката е инструментал, но за съжаление не знам как се казва и кой е изпълнителя
Произведението е на Теодорий Спасов и се казва Санторини
И аз благодаря за хубавия коментар :)
Песента е на ЕПИЗОД - Батак !
Стихотворението е Батак от Вазов.
Вазов е написал това стихотворение по истински случай - видял малко момченце да проси по улиците на Пловдив и го попитал от къде е. И то му разказало за Батак. Така се е родило стихотворението. А детето Вазов взел със себе си, дори е искал да го осинови, но съпругата му (много чепата и проклета жена) била категорично против. И Иван Вазов го поверил на брат си Владимир Вазов - бъдещият "герой от Дойран". Детето станало офицер и се е било при Дойран. Не помня името му, но зная, че не е художествена измислица, а реално съществувал човек.
@@user-qw4nz3zr5c да така е йони и аз помня името и но. Трябва всеки БЪЛГАРИН ДА СЕ ЗАМИСЛИ ВЪРХУ. НАШАТА ВЕКОВНА ИСТОРИЯ КОЯТО ПРИТЕЖАВАМЕ И НЕЗНАМ ДРУГ НАРОД ДА Е В БОЙ И БОЙНОТО ЗНАМЕ ДС Е ПЛЕНЕНО С ТОВА НЕ Е СТАВАЛО НИКОГА. СЪЩО ТАКА. ИСТОРИЯТА НИ Е БЕЗЦЕННА И ГОЛЯМА И ТРЯБВА ОТ ВСЕКИ ОТ НАС ДА Я ЗНАЕ И ДА СЕ ПРЕДАВА НА ДРУГИТЕ ПОКОЛЕНИЯ СЛЕД НАС
Поклон
Рядко има нещо, което може да ме насълзи. Жалкото обаче е, че днес дори и хората от Батак не помнят историята си. Те трябва да са горди, че са родом от Батак. Често ходя натам и си говоря с много хора и по-младите смятат, че това са глупости. Не знам кое е момичето, което рецитира, но се надявам повече млади хора да бъдат като нея.
БлагоДаря!
Ei dai si jiva I zdrava moi to momice vseki pat reva kato go slusnam bravo veren na balgariq
Бравооооооооооо
Колко мъка и болка има пропита в нашата БЪЛГАРСКА ЗЕМЯ...ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ
НАСТРЪХВАМ!
Поклон пред паметта на светите мъченици български! Поклон пред това сърцато българско момиче!
Всички говорят за стихотворението, за песента, а това момиченце заслужава орден "Стара Планина", кое е това дете
Здравейте! Името ми е Сияна Христова от Поморие :). Много се радвам, че моето изпълнение Ви е докоснало!
@@siyanahristova3675 Радвам се, че има още хора, като теб! От моя клас сигурно само аз знам песента... Да не говорим, че вече и "Време разделно" никой не е гледал...
@@siyanahristova3675 Сияна, благодаря за труда ти, за силното рецитиране, което просълзява много хора. Аз съм от Батак! Историята трябва да не се забравя! Прекрасно изпълнение!😇🙏⚘💕
@@siyanahristova3675 ПОЗДРАВЛЕНИЯ МОМИЧЕ! ГОРДОСТ ЗА БЪЛГАРИЯ!
Браво
Какво са изпитали хората,каква силна нация сме били. А сега........
Поклон пред паметта на жертвите паднали за свободата на България
Винаги като го чуя плача, емоциите са неописуеми.
Респект момиче
От присъствието
това трябва да се пусне в парламнта мерси
Съжаляваме за това
Много пъти съм ходил в това село но не видях Българи. А видях всамо Турци в който говориха на турски.
Явно сте ходили в село Батак, тук става дума за град Батак, Пазарджишка област, там турци няма :)
БЕЗ КОМЕНТАР
🇧🇬🇧🇬🇧🇬 Оправете си заглавието "Възпоменание за Батак" 🇧🇬🇧🇬🇧🇬
Всъщност е "Възпоменания от Батак" и го пише където трябва
Карай сега важно е че са показали гордостта на България
Много ми е мъчно
Е как бе нали не е имало такова нещо???
eitaka slushaite istoriqta sega i az placha za mama i tati no nashata bulgaria ni izgoni bulgari sme a ni e strah da se obedinim vuv edno i da pokajem silata koqto predcite ni sa ostavili vuv nas
От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?
Хе, там зад горите... много е далече,
нямам татко, майка: ази съм сирак,
и треперя малко, зима дойде вече.
Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:
помня го клането и страшното време.
Бяхме девет братя, а останах сам.
Ако ти разкажа, страх ще те съземе.
Като ги изклаха, чичо, аз видях...
С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника;
а пък ази плачех, па ме беше страх.
Само бачо Пеню с голям глас извика...
И издъхна бачо... А един хайдук
баба ми закла я под вехтата стряха
и кръвта потече из наший капчук...
А ази бях малък и мен не заклаха.
Татко ми излезе из къщи тогаз
с брадвата в ръцете и нещо продума...
Но те бяха много: пушнаха завчас
и той падна възнак, уби го куршума.
А мама изскочи, откъде; не знам,
и над татка фана да вика, да плаче...
Но нея скълцаха с един нож голям,
затова съм, чичо, аз сега сираче.
А бе много страшно там да бъдеш ти.
Не знам що не щяха и мен да заколат:
но плевнята пламна и взе да пращи,
и страшно мучеха кравата и волът.
Тогава побягнах плачешком навън.
Но после, когато страшното замина -
казаха, че в оня големи огън
изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина.
И черквата наша, чичо, изгоря,
и школото пламна, и девойки двесте
станаха на въглен - някой ги запря...
Та и много още дяца и невести
А кака и леля, и други жени
мъчиха ги два дни, та па ги затриха.
Още слушам, чичо, как пискат они!
и детенца много на маждрак набиха.
Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?
Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.
Той пари с котела сбираше за тях;
но поп Трендафила с гвоздеи коваха!
И уж беше страшно, пък не бе ме страх,
аз треперех само, но не плачех веки.
Мен и други дяца отведоха с тях
и гъжви съдрани увиха на всеки.
Във помашко село, не знам кое бе,
мене ме запряха нейде под земята.
Аз из дупка гледах синьото небе
и всеки ден плачех за мама, за тата.
По-добре умирвах, но не ставах турка!
Като ни пуснаха, пак в Батак живях...
Подир две години посрещнахме Гурка!
Тогаз лошо време и за тях наста:
клахме ги и ние, както те ни клаха;
но нашето село, чичо, запустя,
и татко, и мама веки не станаха.
Ти, чичо, не си чул заради Батак?
А аз съм оттамо... много е далече...
Два дни тук гладувам, щото съм сирак,
и треперя малко: зима дойде вече.
Пловдив, 1881
Батак да се Знае
Как се казва тази млада Българка
Здравейте! Името ми е Сияна! Радвам се, че моето изпълнение е стигнало до сърцата на толкова много Българи!
@@siyanahristova3675 Толкова е тъжно разревах се
@@siyanahristova3675 ,Браво Сияна. Всеки път като те чуя и се насълзявам. Прекрасно и много чувствено рецитиране! ❤
ruclips.net/video/2xvxtT4ysEU/видео.htmlsi=HXEzHipvDnYLjunh ето ви песен по стихотворението!
това не ли е за плач.....
СПОКОЙНО СКОРО ЩЕ ПОДОБРИТЕ РЕКОРДА ОТ КЛАНЕТО
Зад екрана е лесно, нали? Кажи го на някой в лицето, някой който ще те бъхти така, както никога до сега!
Българин които се прави на турчин🤣🤣🤣.......човек да реве или да се смее.......МЕЛЕЗ🤣🤣🤣
Мило дете, чудя се само, дали мразиш исляма. Изглежда, че го мразиш, след като подкрепяш нещата нарушаващи моралните закони. Едно е да се гордееш с държавата си, а друго е да се гордееш със смъртта и болката на хората.
Човек копнеещ за смърт не е човек, а чудовище, грозно отвътре и отвън. Нима смъртта ти донася удоволствие? ;)
Да чета коментари написани от болни чудовища ми е любимо.
Това някаква заплаха ли е, Ангелчо?
@@draganmangala50 Българин който се прави на турчин е ИЗРОД!!!
МАХНЕТЕ ТАЗИ ПРОТИВНО СИЛНА МУЗИКА....
🇹🇷🇹🇷🇹🇷🇹🇷🇹🇷🇹🇷🇹🇷
Брат името ти е българско.....и да знаеш кюрдите и сирийците до 2070 ще бъдат 54% от населението на Турция......
Fuck Turkey🇹🇷🖕🏻
@@ch_vr Fuck Bulgaria 🇧🇬🖕
Пошлост на търкалета
Кое? Описаните картини или Вазов?
@ventsi002 Като нямаш създадени ценности в душата, то в живота всичко ще ти е ПОШЛОСТ НА ТЪРКАЛЕТА!