ИНтересно би било да се измери преходното съпротивление на всяка технология колко милиома е. Най лесно става с волтметър, източник на константен ток, примерно един ампер и волтметър.
Определящо за мен е как се държат при номинално натоварване в рамките на часове. Например работа на бойлер, готварска печка или отоплителен уред. Електрическата връзка е по-надеждна при по-ниско съпротивление между проводимите части. Това съпротивление зависи от контактната площ и механичната здравина на връзката. При клемата Ваго те са константа. При лустер клемата с времето може да се получи саморазхлабване на винтчетата, но това много зависи от клемата. При спайката, ако е усукана и стегната добре имаме максимална контактна площ, която спомага и за охлаждането. Моя съвет е да ползвате Ваго, ако нямате практически опит. Но ако имате - спайките ще ни надживеят :)
Здравей и поздрави! Много правилни са изводите ти за практичното използване на различните връзки . Радвам се че споделяш тези мисли с нас. Пожелавам ти много професионални успехи !
всичко точно, но не съм съгласен с измерването ваго клемата изстива по-бавно от открита спайка... а и при първия тест се вижда, че награвя първо спайката изолирай я с 10 намотки изолационна лента или ако щеш течно пвц и прави измерванията преди да изключиш захранването да видим тогава резултата защото лично съм изпитвал ваго на която пише 30А с 228- 231 тогава волта и товар м/у 30 и 40и няколко пикови ампера и с тази връзка изкара целия работен ден докато докараха необходимите части а когато взех да оправям временното решение клемата беше непокътната
Здравей Прав си за прецизността на измерването, но аз не целях такава а просто да покажа че vago клемата след няколко пикови натоварвания по ток. Все още може да се използва рационално и без проблеми. Ясно е че ваго клемата има повече пластмаса която задържа температурата по-дълго време. В един от следващите тестове ще подложа ваго клемата на изгаряне и тогава ще видим нейната ефективност. Благодаря за градивния коментар който е много полезен за мен.
@@ElectroStar_bg В дългосрочрн план ако вземем в предвид на каква контакна площ е спайката и вагото кое във времето би било по безопастно. Ако спайката си е изолирана добре. Не казвам, че вагото не е добро или не си върщи работата, но при по-висок ток малката контакна площ на връзката не може да не е негатив. Според мен на клипа са наредени точно по здравина от ляво надясно и обратно по удобство за работа
ИНтересно би било да се измери преходното съпротивление на всяка технология колко милиома е. Най лесно става с волтметър, източник на константен ток, примерно един ампер и волтметър.
Ако можеш усукваш здраво и изолираш. Устърклейма е по-неудобен от вагото, но е по-добър. Поне аз това разбрах. Оправда очакванията ми ако съм прав.
Здравейте, може да не съм разбрал ако сте споменали, но ме интересува какво е сечението на жицата с която се прави опита и колко е дълга спайката?
Интересни клипове. Поздрави!
Радвам се,че ви харесват клипчетата!
Радвам се ,че Ви харесват клипчетата.
Скоро ще има още!
Определящо за мен е как се държат при номинално натоварване в рамките на часове. Например работа на бойлер, готварска печка или отоплителен уред. Електрическата връзка е по-надеждна при по-ниско съпротивление между проводимите части. Това съпротивление зависи от контактната площ и механичната здравина на връзката. При клемата Ваго те са константа. При лустер клемата с времето може да се получи саморазхлабване на винтчетата, но това много зависи от клемата. При спайката, ако е усукана и стегната добре имаме максимална контактна площ, която спомага и за охлаждането. Моя съвет е да ползвате Ваго, ако нямате практически опит. Но ако имате - спайките ще ни надживеят :)
Здравей и поздрави!
Много правилни са изводите ти за практичното използване на различните връзки .
Радвам се че споделяш тези мисли с нас.
Пожелавам ти много професионални успехи !
И сега коя връзка е за предпочитане?
Със спайки проблем не съм имал никога
всичко точно, но не съм съгласен с измерването ваго клемата изстива по-бавно от открита спайка... а и при първия тест се вижда, че награвя първо спайката изолирай я с 10 намотки изолационна лента или ако щеш течно пвц и прави измерванията преди да изключиш захранването да видим тогава резултата защото лично съм изпитвал ваго на която пише 30А с 228- 231 тогава волта и товар м/у 30 и 40и няколко пикови ампера и с тази връзка изкара целия работен ден докато докараха необходимите части а когато взех да оправям временното решение клемата беше непокътната
Здравей
Прав си за прецизността на измерването, но аз не целях такава а просто да покажа че vago клемата след няколко пикови натоварвания по ток. Все още може да се използва рационално и без проблеми.
Ясно е че ваго клемата има повече пластмаса която задържа температурата по-дълго време.
В един от следващите тестове ще подложа ваго клемата на изгаряне и тогава ще видим нейната ефективност.
Благодаря за градивния коментар който е много полезен за мен.
@@ElectroStar_bg В дългосрочрн план ако вземем в предвид на каква контакна площ е спайката и вагото кое във времето би било по безопастно. Ако спайката си е изолирана добре. Не казвам, че вагото не е добро или не си върщи работата, но при по-висок ток малката контакна площ на връзката не може да не е негатив.
Според мен на клипа са наредени точно по здравина от ляво надясно и обратно по удобство за работа