ИНтересно би било да се измери преходното съпротивление на всяка технология колко милиома е. Най лесно става с волтметър, източник на константен ток, примерно един ампер и волтметър.
Определящо за мен е как се държат при номинално натоварване в рамките на часове. Например работа на бойлер, готварска печка или отоплителен уред. Електрическата връзка е по-надеждна при по-ниско съпротивление между проводимите части. Това съпротивление зависи от контактната площ и механичната здравина на връзката. При клемата Ваго те са константа. При лустер клемата с времето може да се получи саморазхлабване на винтчетата, но това много зависи от клемата. При спайката, ако е усукана и стегната добре имаме максимална контактна площ, която спомага и за охлаждането. Моя съвет е да ползвате Ваго, ако нямате практически опит. Но ако имате - спайките ще ни надживеят :)
Здравей и поздрави! Много правилни са изводите ти за практичното използване на различните връзки . Радвам се че споделяш тези мисли с нас. Пожелавам ти много професионални успехи !
всичко точно, но не съм съгласен с измерването ваго клемата изстива по-бавно от открита спайка... а и при първия тест се вижда, че награвя първо спайката изолирай я с 10 намотки изолационна лента или ако щеш течно пвц и прави измерванията преди да изключиш захранването да видим тогава резултата защото лично съм изпитвал ваго на която пише 30А с 228- 231 тогава волта и товар м/у 30 и 40и няколко пикови ампера и с тази връзка изкара целия работен ден докато докараха необходимите части а когато взех да оправям временното решение клемата беше непокътната
Здравей Прав си за прецизността на измерването, но аз не целях такава а просто да покажа че vago клемата след няколко пикови натоварвания по ток. Все още може да се използва рационално и без проблеми. Ясно е че ваго клемата има повече пластмаса която задържа температурата по-дълго време. В един от следващите тестове ще подложа ваго клемата на изгаряне и тогава ще видим нейната ефективност. Благодаря за градивния коментар който е много полезен за мен.
@@ElectroStar_bg В дългосрочрн план ако вземем в предвид на каква контакна площ е спайката и вагото кое във времето би било по безопастно. Ако спайката си е изолирана добре. Не казвам, че вагото не е добро или не си върщи работата, но при по-висок ток малката контакна площ на връзката не може да не е негатив. Според мен на клипа са наредени точно по здравина от ляво надясно и обратно по удобство за работа
Тестът е безсмислен, тъй като този ток надвишава товароносимостта на самия проводник, който използвате, както и на клемите. Важното е в рамките на спецификациите си да издържат на продължително натоварване без нагряване и без проблеми. Ако целта е да се покаже превъзходство на спайката - добре, но и тя има доста недостатъци.
ИНтересно би било да се измери преходното съпротивление на всяка технология колко милиома е. Най лесно става с волтметър, източник на константен ток, примерно един ампер и волтметър.
Ако можеш усукваш здраво и изолираш. Устърклейма е по-неудобен от вагото, но е по-добър. Поне аз това разбрах. Оправда очакванията ми ако съм прав.
Интересни клипове. Поздрави!
Радвам се,че ви харесват клипчетата!
Радвам се ,че Ви харесват клипчетата.
Скоро ще има още!
Определящо за мен е как се държат при номинално натоварване в рамките на часове. Например работа на бойлер, готварска печка или отоплителен уред. Електрическата връзка е по-надеждна при по-ниско съпротивление между проводимите части. Това съпротивление зависи от контактната площ и механичната здравина на връзката. При клемата Ваго те са константа. При лустер клемата с времето може да се получи саморазхлабване на винтчетата, но това много зависи от клемата. При спайката, ако е усукана и стегната добре имаме максимална контактна площ, която спомага и за охлаждането. Моя съвет е да ползвате Ваго, ако нямате практически опит. Но ако имате - спайките ще ни надживеят :)
Здравей и поздрави!
Много правилни са изводите ти за практичното използване на различните връзки .
Радвам се че споделяш тези мисли с нас.
Пожелавам ти много професионални успехи !
Здравейте, може да не съм разбрал ако сте споменали, но ме интересува какво е сечението на жицата с която се прави опита и колко е дълга спайката?
И сега коя връзка е за предпочитане?
всичко точно, но не съм съгласен с измерването ваго клемата изстива по-бавно от открита спайка... а и при първия тест се вижда, че награвя първо спайката изолирай я с 10 намотки изолационна лента или ако щеш течно пвц и прави измерванията преди да изключиш захранването да видим тогава резултата защото лично съм изпитвал ваго на която пише 30А с 228- 231 тогава волта и товар м/у 30 и 40и няколко пикови ампера и с тази връзка изкара целия работен ден докато докараха необходимите части а когато взех да оправям временното решение клемата беше непокътната
Здравей
Прав си за прецизността на измерването, но аз не целях такава а просто да покажа че vago клемата след няколко пикови натоварвания по ток. Все още може да се използва рационално и без проблеми.
Ясно е че ваго клемата има повече пластмаса която задържа температурата по-дълго време.
В един от следващите тестове ще подложа ваго клемата на изгаряне и тогава ще видим нейната ефективност.
Благодаря за градивния коментар който е много полезен за мен.
@@ElectroStar_bg В дългосрочрн план ако вземем в предвид на каква контакна площ е спайката и вагото кое във времето би било по безопастно. Ако спайката си е изолирана добре. Не казвам, че вагото не е добро или не си върщи работата, но при по-висок ток малката контакна площ на връзката не може да не е негатив.
Според мен на клипа са наредени точно по здравина от ляво надясно и обратно по удобство за работа
Тестът е безсмислен, тъй като този ток надвишава товароносимостта на самия проводник, който използвате, както и на клемите. Важното е в рамките на спецификациите си да издържат на продължително натоварване без нагряване и без проблеми. Ако целта е да се покаже превъзходство на спайката - добре, но и тя има доста недостатъци.
Със спайки проблем не съм имал никога
Свържи със спайки три проводника или 5, твърди едножилни, със сечение 4 или 6 квадрата.