"Кедер" и "Таралежите излизат през нощта" от Йорданка Белева
HTML-код
- Опубликовано: 13 окт 2024
- Това вече ви го казах, но “Кедер” и “Таралежите излизат през нощта”, се превърнаха е вдни от най-емоционално унищожилите ме книги…
Стила и лекотата в написаните думи за единственото сигурно нещо в този живот, са написани с такава ефирност, че акъла ми не го побира.
Тридесет и осем кратки истории, които ми причиниха физическа болка, но въпреки това ми донесоха смирение, утеха и облекчение…
Къде да ме намерите :
Patreon - / krasisbookishworld
Instagram - / krasisbookishworld
Goodreads - / krasi-karaivanov
Facebook - / krasibookishworld
Любими разкази.
♥️♥️♥️
❤️
♥️
Дай си малко почивка и прочети Последните българи на Делиян Маринов (има го в Читанка) . Един страхотен сборник с разкази който ме помете като товарен влак...много тежка, реална и задължителна според мен книга.
Ще го погледна
Краси, безкрайно щастлива съм ❤❤❤ Прекрасен прочит на Йорданка Белева! Благодаря ти ❤️
Аз все още не знам дали да те обичам или да те мразя, за дето ми ги причини 🤣♥️
@@krasis_bookish_world ❤ Разбирам те! Аз съм се снабдила с още един сборник с разкази.
До сега не съм ги заглеждала само заради кориците, след това видео вече са в списъка ми
♥️♥️♥️
Някои от страховете ти ги споделям. Реално, както сам спомена, смъртта е неизбежна. Колкото до клоуните, то затова се чудя дали изобщо си струва да прочета "То" или която и да е книга на Стивън Кинг. Колебая се, защото от една страна, това е книга, няма jumpscares като във филмите, но от друга пък имам твърде богато въображение (по моя оценка) и считам че все пак може и да си е кошмар това решение. Както и да е, ще видя някой ден дали ще се захващам с хорър книги. Колкото до сборниците, макар кратки и описващи нещо, от което ме е страх, според мен трябва да ги прочета и когато изпитите са минали, смятам че ще си ги купя. Аз също имам загубени роднини, но съм бил все още дете и затова не считам, че съм изпитал мъката, която ти си преживял в миналото. Но със сигурност мога да кажа едно - определено ме запали да ги прочета сборниците.
Дано ти харесат 😁
@@krasis_bookish_world Дано!
Разкошни са разказите в "Кедер" и "Таралежите излизат през нощта" ...Толкова кратки, а толкова пропити с послания, с несбъднати очаквания, с неслучили се копнежи. Уви, с поезията на Йорданка Белева в "Пропуснатият момент" не се разбрахме. Съвсем прясно прочетена и с голям ентусиазъм подхваната, но... Толкова да ме е яд. Този съвременен тренд в писането на стихове никак не е моето. Дори не мога да ги определя като стихове, защото нямат ритъма и римите, с които сме свикнали да асоциираме стихотворенията. Но не е в римите проблема. За мен това са мисли, намерили място сред белите страници. И не ги разбрах, с две-три изключения, останалите така и не достигнаха до мен. Затова възприемам Йорданка Белева като автор на разкази, които както разкъсват души, така и ги пълнят с чувства и ще продължавам да търся творчеството й именно в тази насока.
Аз не съм фен на поезията и за това ме е доста страх да посегна към стиховете на Белева, но някой ден и тях ще прочета ♥️
И все пак коя от двете книги ти хареса повече? Със сигурност ще ги прочета, благодаря, Краси. Темата за смъртта наистина е трудна, но за жалост неизбежна.
Тъй като темата на разказите е една и съща, аз ги възприемам за една книга, а и ги прочетох една след друга, та не мога да ти отговоря, чесно 🤷🏻♥️