Много си права за едно - хората винаги очакват, че трябва да си весел и засмян нон стоп. Веднъж и аз написах нещо подобно в един сайт - че тези, които са ВИНАГИ весели, щастливи и т.н., че това е вид лицемерие за пред обществото. Че няма как винаги да се чувстват добре, да се смеят нон стоп. Разбира се, веднага бях обвинена, че аз не съм наред, защото смятам смеещите се хора за лицемери. :D Не бях разбрана, което ми се случва твърде често. Лошото е, че много хора отказват да приемат негативните емоции, които изпитват и те рефлектират върху хората около тях. Все някой трябва да им е винавен за състоянието, в което са, в следствие на което прехвърлят тежестта на временното си (или постоянно нещастие) върху другите. Друго нещо за мен е, че аз лично бих заместила "стресирана" със "страх", поне за себе си. В интернет има много случаи на т.нар "anxiety", което е общо взето много сходно състояние, породено от страх от неизвестното. Напоследък усещам, че аз също съм в този етап и честно казано не знам как да се справя. Понякога оставям емоцията да мине през мен, но лошото е, че точно това състояние на безпокойство/страх от нещо, което предстои (нещо конкретно имам предвид в случая) и това, че няма как да не ми се случи, а същевременно не искам да се случва, защото не се чувствам готова за нещото, при мен поражда това чувство, което за мен не е ок и някак не успявам напълно да го приема. Стресът идва от там, че в живота ни се случват неща, за които не сме подготвени и не знаем как да се справим. Може да съм огнен знак, обаче се чувствам като риба на сухо доста често. В общи линии съм свикнала, че за повечето хора е нормално нещо, което аз не чувствам съвсем етествено и обратното. Ще ми е полезен някакъв съвет/видео/нещо в бъдеще, което да е насочено към спряване със състоянието на безпокойство и безсилие да променим нещо, което знаем, че ще се случи, но за което не сме подготвени а.k.а - как да се пуснем по вълната, когато не можем да плуваме.
Има един специфичен момент, който няколко пъти повтори в коментара си и няколко пъти ми направи впечатление, че не е верен - "но за което не сме подготвени". За всичко, което ни се случва, сме подготвени. Иначе нямаше да ни се случва.
Благодаря за това, което правиш Ванеса! Според мен е прекрасно, както и ти самата. Много вдъхновяващо видео и е подкрепа на много хора! Съгласна съм с всяка една дума която чух, дори като си оплете езика- също :D Продължавай в същия дух и ти пожелавам палитра от емоции в живота ти сега и тук и всякога и навсякъде :))
благодаря ти слънчев лъч - момиче....прекрасно и леко и нужно за всички нас.налага се да гледам този клип периодично....и да си припомням колко логично е обяснено всичко, което ни кара да се чувстваме зле, че се чувстваме зле.явно процесът на учене е дълъг .вдъхновяваш ни да обичаме себе си е още по-голяма увереност.тенкс
Е после, след такива видеа, как да не пиша коментари?! Ами, няма как! Просто е, може ти да не искаш и да не си пример, за подражание или каквото и да е друго, но си толкова близо до мен, толкова еднаква с мен, толкова много обаче и по - осъзната от мен. Естествено, това не значи, че всичко съм съгласна, защото аз съм си аз и няма втори човек, който да вижда нещата, както аз ги виждам или да ги осъзнава, както аз ги осъзнавам за себе си, но в твоите видеа, в твоите постове, донякъде виждам, че бях тръгнала по грешен за мен път и ми е времето за голяма промяна и ми помагаш, много даже. Сигурно и за много други хора е така, затова лично аз пиша коментари, защото не те познавам лично, за да ти кажа в лицето " Благодаря ти, че те има", затова и пишем всички. За мен лично донякъде си пример, не знам дали точно за подражание, защото всеки си има и кофти моментите и кофтито в себе си, а и аз не съм от хората искащи да подражават на когото и да било, нито съм го правила, но за пръв път в живота си, сред толкова много хора, които познавам, срещам такъв човек, който изобщо не познавам, но говорейки разбирам, че има същите проблеми, като мен и е осъзнал как да ги преодолява по някакъв начин, как въпреки тях да е продуктивен, да се чувства добре (не винаги) но цялостно да се чувства добре в кожата си, за което на мен ще ми трябва още доста време, защото сама позволих да падна прекалено дълбоко в дупка, в която се закопавам от години и ти си ми, като глътки свеж въздух в дупката и като въже, което бавно, но пък доста успешно ме изтегля от тази дупка, само с това, че те има и че споделяш личноте си емоции и преживявания, които са супер близо до мен и моите. Ох, пак стана роман, ама пък не мога да не го напиша, напира ми отвътре. А относно точно това видео, отдава специално аз, разбрах, че няма как да съм постоянно с усмивка и вече на всички показвам и тази стресираната ми, понякога в много ниско проявление страна, защото тя определено е част от мен, сменя се бързо и неусетно, без да знам понякога причината, но я има и е тук и отдавна се опитвам да обяснявам, на всички около мен, да не се стряскат когато огромната ми усмивка я няма, защото това не значи, че не съм щастлива цялостно, просто си имам моментите, в които не се чувствам добре и не желая хората да ме карат да се усмихвам, а просто да приемат, че искам да си изживея момент, в който не се чувствам ок, за да мога сама да се почувствам после ок. Трудно ми е обаче, да намеря хора, които да ме разбират и се надявам да не си умра самичка с котки или кучета :D
Браво! Имах сходно преживяване наскоро и то точно преди да снимам видео на тема "How I stay positive" :D Колко удачно! Поздравявам те за това, което правиш! Успех ти желая
Hahahahah!! Unikalna si!! Ne moga da spra da te gledam i slusham. Tolkova madrost, presazdadena po takav blizak nachin, izpalnen s tolkova artistichnost!!! Ne spirai!! Ama nikoga ne spirai!! Reina Bruja
Ванеса, благодаря ти за видеото! Беше ми много полезно. А моето бебе спеше докато гледах. Трябваше няколко пъти да изляза от стаята за да проверя то ли плаче :)
Благодаря ти, Ванеса, отново за готиното клипче. Караш ме за пореден път да не се чувствам странно, сама etc. Още от много малка в детската ме бяха нарекли, че не се усмихвам и ми казваха лейди Ди и мен не ми правеше никакво впечатление, защото аз си знаех че това е някаква шега. Сега напоследък забелязвам някакви хора, които изобщо не ме познават и ме питат - тъжна ли си? Няква нормална съм си, тва ми е нормалния фейс. Последното най-фрапиращо за мен беше една обучителна програма, където бяхме събрани много хора и се опознавахме и честно казано си изкарвах страхотно, чувствах се щастлива и ми беше много приятно, но координаторката, която беше явно много загрижена за мен - още от първия ден ме питаше какво ми има, защо съм нещастна...Бях очудена как толкова изглеждам наопаки на това, което се чувствам. Не разбирах защо съм и изглеждала тъжна. И след един момент стана тенденция - "моля те усмихни се, толкова ли никога не се усмихваш"...и тогава вече се фрустрирах яко. Дори ми беше непонятно кое е правилното решениое да отговороиш на това истерично поведение. Започнах даже да се питам какво ми има, толкова ли съм явно неприятна. Доста пъти се опитах да кажа, това кеото и ти че съм си ок и без да се хиля нон стоп, но това си е проблем на отсрещната стана, явно. Другото, за болката, често се оставям до дъното, това означава за мен и да съм сама, псукам се и ми е гадно и после регенерирам доста по-бързо за ралика от това да си трупам умора и отчаяние и разни емоции дълго време и да ги чувствам нон стоп паралелно...Освен това за мен това, кеото ти казваш е философия в това да не пилеем емоциите си, а да ги насочим натам накъдето те са истински. Аз лично го разбирам така, когато ми се смее се смея, когато някой успее да достигне до мен, може да се смеем заедно, може и заедно да ревем може и да се мятаме по тревата и да потъваме в някви локви. Все едно, разбираш ме :) Благодаря ти
Този клип ме накара да се чувствам добре и не луда :D... Наистина ти благодаря и се надявам в тъжни моменти да имаш разбирателството и подкрепата и абсолютно всичко :)
За мен пък болката е щастие и щастието е щастие. Изобщо за мен всички емоции са щастие, защото съм щастлива, че мога да изпитам нещо различно и да видя света по още един начин.
Прочете ми мислите... винаги се чувствам виновна, когато се чувствам зле, особено когато не мога да намеря причината, защото излизам неблагодарна за всичко, което е наред. Как смея да не се чувствам добре, при положение, че съм такава късметлийка?
Както винаги прекрасна и точна...благодаря ти.Ванеса , моля те да направиш клип за връзката между нещата които желаем в живота и ситуацийте през които минаваме .Има ли връзка на подсъзнателно ниво .Много пъти неща които съм искала във време напред са се случвали едно към едно.Интересува ме дали те са програмирани предварително в нашата житейска програма или не....И още едно клипче за болестите и физическото ни тяло.Идваме ли на земята с програмирани болести които можем да отключим в определен момент в зависимост от това дали се отклоним от нашата мисия с която идваме във физическия свят.Благодаря ти.
Явно имаш телепатична връзка с много народ, хаха :D В последните няколко дни ми иде да си засиля лицето в някоя стена, да кормя наред, да крещя и да се самовзривя падайки от минимум 7мия етаж с примка на врата :D Много много ти обичам колко си земна и яка и си казваш нещата, така както си ги мислиш и чувстваш. Many thanks за това клипче, както винаги точно навреме и точно това, от което да се почувствам по-добре 💕💕💕💕 Made my... night ^^ 💕💕
Хей момиче, до преди 9 месеца не знаех за съществуването на твоя канал. Сестра ми ми изпрати едно клипче за моята зодия и аз останах очарована! В началото чак ми беше странно че има български канал на подобна тематика. Искам да ти благодаря за всичко, което казваш и начинът, по който го казваш.
Това е от постоянното гонене на съвършенството във всичко...Ако не е идеално, то То има нужда от подобряване или поправяне...Идеалния живот, идеалния партньор, идеалното семейство, да сме в идеално здраве и всичко е част от стереотипа на обществото...Не дай си боже да не си идеален, то ти не си наред( болен, различен, заблуден, объркан и тн.) ... И просто свикваш и забравяш да мислиш за смисъла на нещата, за важността им... Стряскащо е,защото все по-често напоследък сме слаби, объркани и уязвими( депресирани), а да поискаш помощ е все още обидно( срамно)....Опитвам се, да не се страхувам или срамувам, че имам паник атаки, че съм чувствителна, че всичко това за пред обществото ме прави различна...Но все повече си мисля, че да си различен, значи да си " идеален" и това ме кара да съм такава, каквато съм...Щастлива, че мога да съм Аз... б.р. Много добро видео и много точно казано в точния момент и за мен... Благодаря 😊
Имам тежест на главата си едно такоз ме стяга не е болка но е некомфортно това продължава от 5 месеца..Ходих на скенер на доктор и нищо не излезе.Възможно ли е всичко това да се случва психически да си го правя сам ? Така и не разбрах каква е причината,но това което знам е ,че постоянно мисля за това и все съм в очакване да ми мине.. Моля за отговор
На психическа основа е най-вероятно, щом скенера не показва нищо. Проблемът е, че няма да отмине, ако го очакваш да се случи. Опитай да си представиш, че цял живот ще си така, че винаги ще го усещаш. Упражнявай тази мисъл няколко дни, ако можеш седмици и виж какво ще се случи.
може би ползваш нов вид ум който тежи повече, изисквай да се превключва към твоя си човешки , когато не е на зор да тестваш другия, друг начин е да изискваш да се изключват всички ненужни функции за да нетежат
това ми се струва че не е възможно да постигна нито едно от това което каза мисля че е невъзможно да се справя с всички те противоречия които изпитва м
Човек като се разболее от настинка е добре да си преболедува естествено,така имунитетът след това е по-силен,има лекарства за изкарване на крак,но не трябва да се прекалява всяка естествена реакция си има смисъл .Стресът какво е-психическа настинка .
Може една жена да си позволи да бъде НЕ в кондиция и да показва слабост. Но жена не би "харесала" мъж, който показва слабост. Говоря за периода на охажване ;)
Зависи. Жените не харесват слабостта в мъжете, само ако разчитат на мъжа да поеме цялата отговорност и сила във връзката, което е липса на баланс. Ролите на мъж и жена в една връзка не са фиксирани с пола на хората в тази връзка, трябва да се разменят, за да се развиват правилно, иначе има компенсация, следва зависимост и накрая страдание и разочарование.
Говорим за различни неща. Ти говориш за поведението на мъжа и жената, когато "са във връзка". Аз говоря за поведението на мъжа и жената преди да са се "взели"(целунали по устЪтЪ). Примерно когато един мъж "охажва" жена, трябва да НЕ показва никаква слабост. Ако я охажва примерно един месец, трябва всеки път, като се виждат да е в прекрасно настроение, да пращи от здраве и благополучие. Жената от своя страна, може да не му вдига телефона когато й звъни, да закъснява за среща или да я отменя. Да е в кисело настроение. Да реши че един месец е прекалено много време и следователно също е слабост и мъжът е нерешителен. А пък на третата среща да е още рано да се целуват(по устата). Мъжът трябва да не се повлиява от киселото настроение на жената, а да остава свеж, като краставица. Като едновременно, да слуша жената, да й съчувства. Без това да понижава настроението му естествено. Но едновременно с това, да си личи това че я "разбира". Да е весел, но някак си, "внимателно весел", защото жената може да сметне, че й се подиграва. И из между своето настроение, което трябва да поддържа и настроението на жената, което, ако е лошо той трябва да подобрява, а ако е хубаво да окуражава. Мъжът трябва да е естестван, но ако е преживял някаква драма, загуба или трагедия, това да не му повлиява на настроението. Като едновременно с товя да е чувствителен. А трябва и да не лъже. А трябва да е и забавен с добро чувство за хумор, но да не просташко, като едновременно с това де не и "тъпо". И из между всичко това Той, трябва да следи подходящият момент, в който някъде по срещите да я целуне.
Това стереотипизиране не го подкрепям в никоя форма и не вярвам в него, защото съм била свидетел на различно поведение хиляди пъти. Ако продължаваш да се идентифицираш с тази "система" обаче, нямаш избор освен да я изживяваш всеки път.
Не знам как стана, Ванси, но в мига в който имах нужда от този клип, ти го снима!!! За целия ти труд ти казвам едно голяяямо БЛАГОДАРЯ!!!
Изводите, до които сама стигнах последната една година в 16 минути. Хубаво е да го чуеш и от друг човек : )
много правилно и аз съм стигнала до това заключение: трябва да уважиш болката си !!!! Благодаря , за този клип.
Благодарение на вчерашния ден,това видео съществува.
Променяш ми живота с тези клипове 💗
Много си права за едно - хората винаги очакват, че трябва да си весел и засмян нон стоп. Веднъж и аз написах нещо подобно в един сайт - че тези, които са ВИНАГИ весели, щастливи и т.н., че това е вид лицемерие за пред обществото. Че няма как винаги да се чувстват добре, да се смеят нон стоп. Разбира се, веднага бях обвинена, че аз не съм наред, защото смятам смеещите се хора за лицемери. :D Не бях разбрана, което ми се случва твърде често.
Лошото е, че много хора отказват да приемат негативните емоции, които изпитват и те рефлектират върху хората около тях. Все някой трябва да им е винавен за състоянието, в което са, в следствие на което прехвърлят тежестта на временното си (или постоянно нещастие) върху другите.
Друго нещо за мен е, че аз лично бих заместила "стресирана" със "страх", поне за себе си. В интернет има много случаи на т.нар "anxiety", което е общо взето много сходно състояние, породено от страх от неизвестното. Напоследък усещам, че аз също съм в този етап и честно казано не знам как да се справя. Понякога оставям емоцията да мине през мен, но лошото е, че точно това състояние на безпокойство/страх от нещо, което предстои (нещо конкретно имам предвид в случая) и това, че няма как да не ми се случи, а същевременно не искам да се случва, защото не се чувствам готова за нещото, при мен поражда това чувство, което за мен не е ок и някак не успявам напълно да го приема. Стресът идва от там, че в живота ни се случват неща, за които не сме подготвени и не знаем как да се справим. Може да съм огнен знак, обаче се чувствам като риба на сухо доста често. В общи линии съм свикнала, че за повечето хора е нормално нещо, което аз не чувствам съвсем етествено и обратното. Ще ми е полезен някакъв съвет/видео/нещо в бъдеще, което да е насочено към спряване със състоянието на безпокойство и безсилие да променим нещо, което знаем, че ще се случи, но за което не сме подготвени а.k.а - как да се пуснем по вълната, когато не можем да плуваме.
Има един специфичен момент, който няколко пъти повтори в коментара си и няколко пъти ми направи впечатление, че не е верен - "но за което не сме подготвени". За всичко, което ни се случва, сме подготвени. Иначе нямаше да ни се случва.
Директно в любими!!! Браво!!!
все едно гледам Луна от Хари Потър ;DD уникални клипове правиш.
Най-хубавият комплимент, който съм получавала! Обичам я!
Благодаря за това, което правиш Ванеса! Според мен е прекрасно, както и ти самата. Много вдъхновяващо видео и е подкрепа на много хора! Съгласна съм с всяка една дума която чух, дори като си оплете езика- също :D
Продължавай в същия дух и ти пожелавам палитра от емоции в живота ти сега и тук и всякога и навсякъде :))
Разбира се отново прекрасно клипче, в ТОЧНИЯ момент за мен! Благодаря ти!
Наистина ми помогна! Благодаря ти❤❤
вдъхновяваш ме,благодаря ти
Страхотно ми дойде като за добро утро :3
Благодаря ти!
Сега чувствам болка и страдание. Благодаря за видеото!
благодаря ти слънчев лъч - момиче....прекрасно и леко и нужно за всички нас.налага се да гледам този клип периодично....и да си припомням колко логично е обяснено всичко, което ни кара да се чувстваме зле, че се чувстваме зле.явно процесът на учене е дълъг .вдъхновяваш ни да обичаме себе си е още по-голяма увереност.тенкс
Е после, след такива видеа, как да не пиша коментари?! Ами, няма как! Просто е, може ти да не искаш и да не си пример, за подражание или каквото и да е друго, но си толкова близо до мен, толкова еднаква с мен, толкова много обаче и по - осъзната от мен. Естествено, това не значи, че всичко съм съгласна, защото аз съм си аз и няма втори човек, който да вижда нещата, както аз ги виждам или да ги осъзнава, както аз ги осъзнавам за себе си, но в твоите видеа, в твоите постове, донякъде виждам, че бях тръгнала по грешен за мен път и ми е времето за голяма промяна и ми помагаш, много даже. Сигурно и за много други хора е така, затова лично аз пиша коментари, защото не те познавам лично, за да ти кажа в лицето " Благодаря ти, че те има", затова и пишем всички. За мен лично донякъде си пример, не знам дали точно за подражание, защото всеки си има и кофти моментите и кофтито в себе си, а и аз не съм от хората искащи да подражават на когото и да било, нито съм го правила, но за пръв път в живота си, сред толкова много хора, които познавам, срещам такъв човек, който изобщо не познавам, но говорейки разбирам, че има същите проблеми, като мен и е осъзнал как да ги преодолява по някакъв начин, как въпреки тях да е продуктивен, да се чувства добре (не винаги) но цялостно да се чувства добре в кожата си, за което на мен ще ми трябва още доста време, защото сама позволих да падна прекалено дълбоко в дупка, в която се закопавам от години и ти си ми, като глътки свеж въздух в дупката и като въже, което бавно, но пък доста успешно ме изтегля от тази дупка, само с това, че те има и че споделяш личноте си емоции и преживявания, които са супер близо до мен и моите. Ох, пак стана роман, ама пък не мога да не го напиша, напира ми отвътре. А относно точно това видео, отдава специално аз, разбрах, че няма как да съм постоянно с усмивка и вече на всички показвам и тази стресираната ми, понякога в много ниско проявление страна, защото тя определено е част от мен, сменя се бързо и неусетно, без да знам понякога причината, но я има и е тук и отдавна се опитвам да обяснявам, на всички около мен, да не се стряскат когато огромната ми усмивка я няма, защото това не значи, че не съм щастлива цялостно, просто си имам моментите, в които не се чувствам добре и не желая хората да ме карат да се усмихвам, а просто да приемат, че искам да си изживея момент, в който не се чувствам ок, за да мога сама да се почувствам после ок. Трудно ми е обаче, да намеря хора, които да ме разбират и се надявам да не си умра самичка с котки или кучета :D
много ми помагаш между другото благодаря ти !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
страхотна си!!!! браво Ванеса :)
Браво! Имах сходно преживяване наскоро и то точно преди да снимам видео на тема "How I stay positive" :D Колко удачно! Поздравявам те за това, което правиш! Успех ти желая
Hahahahah!!
Unikalna si!!
Ne moga da spra da te gledam i slusham.
Tolkova madrost, presazdadena po takav blizak nachin, izpalnen s tolkova artistichnost!!!
Ne spirai!! Ama nikoga ne spirai!!
Reina Bruja
Ванеса, благодаря ти за видеото! Беше ми много полезно. А моето бебе спеше докато гледах. Трябваше няколко пъти да изляза от стаята за да проверя то ли плаче :)
Невероятна си!
Ако може да изглеждам всичките ти клипове не един дъх и да поема цялата тази информация еехх само ако можех.. Страхотна си! Благодаря ти!!!
Прекрасна си и клиповете ти са уникални! :)
Благодаря ти, Ванеса, отново за готиното клипче. Караш ме за пореден път да не се чувствам странно, сама etc. Още от много малка в детската ме бяха нарекли, че не се усмихвам и ми казваха лейди Ди и мен не ми правеше никакво впечатление, защото аз си знаех че това е някаква шега. Сега напоследък забелязвам някакви хора, които изобщо не ме познават и ме питат - тъжна ли си? Няква нормална съм си, тва ми е нормалния фейс. Последното най-фрапиращо за мен беше една обучителна програма, където бяхме събрани много хора и се опознавахме и честно казано си изкарвах страхотно, чувствах се щастлива и ми беше много приятно, но координаторката, която беше явно много загрижена за мен - още от първия ден ме питаше какво ми има, защо съм нещастна...Бях очудена как толкова изглеждам наопаки на това, което се чувствам. Не разбирах защо съм и изглеждала тъжна. И след един момент стана тенденция - "моля те усмихни се, толкова ли никога не се усмихваш"...и тогава вече се фрустрирах яко. Дори ми беше непонятно кое е правилното решениое да отговороиш на това истерично поведение. Започнах даже да се питам какво ми има, толкова ли съм явно неприятна. Доста пъти се опитах да кажа, това кеото и ти че съм си ок и без да се хиля нон стоп, но това си е проблем на отсрещната стана, явно. Другото, за болката, често се оставям до дъното, това означава за мен и да съм сама, псукам се и ми е гадно и после регенерирам доста по-бързо за ралика от това да си трупам умора и отчаяние и разни емоции дълго време и да ги чувствам нон стоп паралелно...Освен това за мен това, кеото ти казваш е философия в това да не пилеем емоциите си, а да ги насочим натам накъдето те са истински. Аз лично го разбирам така, когато ми се смее се смея, когато някой успее да достигне до мен, може да се смеем заедно, може и заедно да ревем може и да се мятаме по тревата и да потъваме в някви локви. Все едно, разбираш ме :) Благодаря ти
Евала! My thoughts exactly!
Този клип ме накара да се чувствам добре и не луда :D... Наистина ти благодаря и се надявам в тъжни моменти да имаш разбирателството и подкрепата и абсолютно всичко :)
точно обратното,има хора на които им помага точно това, да има кажеш,че всичко е преходно
За мен пък болката е щастие и щастието е щастие. Изобщо за мен всички емоции са щастие, защото съм щастлива, че мога да изпитам нещо различно и да видя света по още един начин.
Прочете ми мислите... винаги се чувствам виновна, когато се чувствам зле, особено когато не мога да намеря причината, защото излизам неблагодарна за всичко, което е наред. Как смея да не се чувствам добре, при положение, че съм такава късметлийка?
Обожавам те
Както винаги прекрасна и точна...благодаря ти.Ванеса , моля те да направиш клип за връзката между нещата които желаем в живота и ситуацийте през които минаваме .Има ли връзка на подсъзнателно ниво .Много пъти неща които съм искала във време напред са се случвали едно към едно.Интересува ме дали те са програмирани предварително в нашата житейска програма или не....И още едно клипче за болестите и физическото ни тяло.Идваме ли на земята с програмирани болести които можем да отключим в определен момент в зависимост от това дали се отклоним от нашата мисия с която идваме във физическия свят.Благодаря ти.
Явно имаш телепатична връзка с много народ, хаха :D В последните няколко дни ми иде да си засиля лицето в някоя стена, да кормя наред, да крещя и да се самовзривя падайки от минимум 7мия етаж с примка на врата :D Много много ти обичам колко си земна и яка и си казваш нещата, така както си ги мислиш и чувстваш. Many thanks за това клипче, както винаги точно навреме и точно това, от което да се почувствам по-добре 💕💕💕💕 Made my... night ^^ 💕💕
Хей момиче, до преди 9 месеца не знаех за съществуването на твоя канал. Сестра ми ми изпрати едно клипче за моята зодия и аз останах очарована! В началото чак ми беше странно че има български канал на подобна тематика. Искам да ти благодаря за всичко, което казваш и начинът, по който го казваш.
Това е от постоянното гонене на съвършенството във всичко...Ако не е идеално, то То има нужда от подобряване или поправяне...Идеалния живот, идеалния партньор, идеалното семейство, да сме в идеално здраве и всичко е част от стереотипа на обществото...Не дай си боже да не си идеален, то ти не си наред( болен, различен, заблуден, объркан и тн.) ... И просто свикваш и забравяш да мислиш за смисъла на нещата, за важността им... Стряскащо е,защото все по-често напоследък сме слаби, объркани и уязвими( депресирани), а да поискаш помощ е все още обидно( срамно)....Опитвам се, да не се страхувам или срамувам, че имам паник атаки, че съм чувствителна, че всичко това за пред обществото ме прави различна...Но все повече си мисля, че да си различен, значи да си " идеален" и това ме кара да съм такава, каквато съм...Щастлива, че мога да съм Аз...
б.р. Много добро видео и много точно казано в точния момент и за мен... Благодаря 😊
Ynikalnaaaaaaaaaaa!!!!
just Let It Be :)
първа
И?
Много си красива :) и без да се усмихваш. Сигурно е от зодията ? А коя зодия си ?
Втора
Готов съм да се обзаложа, че не съществува подобно фундаментално видео или текст в цялото това гигантско иформационно пространство.
Не знам но точно когато имах нужда то се появи
душа , тук в това клипче според мен говори твоя Козирог 😇
Мога ли да получа имейла на това момиче ?
баш навреме, имаш една бира от мене и Крис. (демек 2 бири)
Имам тежест на главата си едно такоз ме стяга не е болка но е некомфортно това продължава от 5 месеца..Ходих на скенер на доктор и нищо не излезе.Възможно ли е всичко това да се случва психически да си го правя сам ? Така и не разбрах каква е причината,но това което знам е ,че постоянно мисля за това и все съм в очакване да ми мине..
Моля за отговор
На психическа основа е най-вероятно, щом скенера не показва нищо. Проблемът е, че няма да отмине, ако го очакваш да се случи. Опитай да си представиш, че цял живот ще си така, че винаги ще го усещаш. Упражнявай тази мисъл няколко дни, ако можеш седмици и виж какво ще се случи.
+VanesaVidenova Добре благодаря!
може би ползваш нов вид ум който тежи повече, изисквай да се превключва към твоя си човешки , когато не е на зор да тестваш другия, друг начин е да изискваш да се изключват всички ненужни функции за да нетежат
Много хубав клип♥♥♥( ˘ ³˘)♥.Ще има ли други клипове пак за астрология?♥♥♥♡
Дам ;)
+VanesaVidenova Супер (♥ω♥ ) ~♪
почувствам*
Почувствувам, ако искаш :D Дублетна е, и двете (и трите) форми са правилни.
това ми се струва че не е възможно да постигна нито едно от това което каза мисля че е невъзможно да се справя с всички те противоречия които изпитва м
Човек като се разболее от настинка е добре да си преболедува естествено,така имунитетът след това е по-силен,има лекарства за изкарване на крак,но не трябва да се прекалява всяка естествена реакция си има смисъл .Стресът какво е-психическа настинка .
През цялото време си мислех как може би си на ръба там и може да паднеш :D ....
може би не го мисли толкова а направи нещо което те радва просто
Ванеса, не мислиш ли, че колкото повече оставаме на "дъното" , толкова по - трудно е да излезем навън.
Може една жена да си позволи да бъде НЕ в кондиция и да показва слабост. Но жена не би "харесала" мъж, който показва слабост. Говоря за периода на охажване ;)
Зависи. Жените не харесват слабостта в мъжете, само ако разчитат на мъжа да поеме цялата отговорност и сила във връзката, което е липса на баланс. Ролите на мъж и жена в една връзка не са фиксирани с пола на хората в тази връзка, трябва да се разменят, за да се развиват правилно, иначе има компенсация, следва зависимост и накрая страдание и разочарование.
Говорим за различни неща. Ти говориш за поведението на мъжа и жената, когато "са във връзка". Аз говоря за поведението на мъжа и жената преди да са се "взели"(целунали по устЪтЪ).
Примерно когато един мъж "охажва" жена, трябва да НЕ показва никаква слабост. Ако я охажва примерно един месец, трябва всеки път, като се виждат да е в прекрасно настроение, да пращи от здраве и благополучие.
Жената от своя страна, може да не му вдига телефона когато й звъни, да закъснява за среща или да я отменя. Да е в кисело настроение. Да реши че един месец е прекалено много време и следователно също е слабост и мъжът е нерешителен.
А пък на третата среща да е още рано да се целуват(по устата).
Мъжът трябва да не се повлиява от киселото настроение на жената, а да остава свеж, като краставица. Като едновременно, да слуша жената, да й съчувства. Без това да понижава настроението му естествено. Но едновременно с това, да си личи това че я "разбира".
Да е весел, но някак си, "внимателно весел", защото жената може да сметне, че й се подиграва.
И из между своето настроение, което трябва да поддържа и настроението на жената, което, ако е лошо той трябва да подобрява, а ако е хубаво да окуражава.
Мъжът трябва да е естестван, но ако е преживял някаква драма, загуба или трагедия, това да не му повлиява на настроението. Като едновременно с товя да е чувствителен. А трябва и да не лъже.
А трябва да е и забавен с добро чувство за хумор, но да не просташко, като едновременно с това де не и "тъпо".
И из между всичко това Той, трябва да следи подходящият момент, в който някъде по срещите да я целуне.
Това стереотипизиране не го подкрепям в никоя форма и не вярвам в него, защото съм била свидетел на различно поведение хиляди пъти. Ако продължаваш да се идентифицираш с тази "система" обаче, нямаш избор освен да я изживяваш всеки път.
Ynikalnaaaaaaaaaaa!!!!