КОЯ Е ХУБАВАТА ЯНА? Каква е историята зад този наш чисто български образ от народното ни творчество.

В предходно видео • За ХУБАВАТА ЯНА, дето ... вече имах възможността да въведа читателите в темата за ХУБАВАТА ЯНА, дето се не дава на турска вяра!
За съжаление все още липсва историческия анализ зад литературния на народното и пенчовото произведения. ЗАЩОТО ХУБАВАТА ЯНА СИ Е ХУБАВА ЯНА! Несъмнено и безспорно. Само че, всеки един анализ трябва да започне с търсенето на отговора на въпроса: КОЯ, или в случая по-точно КАКВО се крие зад този ... ЯНИН ОБРАЗ?
Несведущият с историята литературен критик би извел в произведенията обобщения образ на българската мома Яна, дето искат да я потурчат /колко добре се вписва този лайтмотив в светлината на "Под игото" от постосвобожденската епоха в развитието на българската литература/. И баща ѝ при Пенчо - Балканджи Йово, или по-скоро брат ѝ Никола от народната песен, не я дават с цената на глава, раце, нозе, очи. Но Яна ПРИ ВСИЧКИ ПОЛОЖЕНИЯ не може току-тъй ДА СЕ ЦАНИ НА ТУРЦКА ВЕРА!!! И с право... защото ЯНА Е ТОЛКОЗ ХУБАВА, ЧЕ ... УСТОЯЛА НА ТАЗ ВЕРА ... ЦЕЛИ ТРИ СТОЛЕТИЯ ПРЕДИ ДА СЕ ПОТУРЧИ с цената на не една глава и едни раце, нозе, очи...
И ВСИЧКО ТОВА Е ТОЧНО ТАКА! От историята. Но коя е историята?
От историята на Яна, както се е наричал до началото на XIX век днешният град Йоанина (Ιωάννινα) на гръцки и транслитиран /от гръцки на български/ като Янина.
ИСТОРИЯТА: В историята НЯМА НИЩО ГРЪЦКО. АМА НИЩО! До завладяването и присъединяването на града към Кралство Гърция на 5 март 1913 г. по време на Балканската война.
Днес Янина е най-големият и административен център на гръцката област Епир. За несведущите тази област през средновековието се казва ВАГЕНЕТИЯ по името на с(к)лавинията на ваюнитите заселили тези земи по времето на т.нар. славянско заселване на Балканите. НЕЩО ПОВЕЧЕ: ПРЕДПОЛОЖИТЕЛНО ТАЗИ СЕВЕРНА ЧАСТ ОТ ВАГЕНЕТИЯ ВЛИЗА В ОБХВАТА НА ИСТОРИЧЕСКА КУТМИЧЕВИЦА. Коя е последната за всеки знаещ българската история, или по-точно историята на славянобългарската ни писменост, е ясно.
По време на Османска Албания старата Вагенетия носи името ЧАМЕРИЯ. Етимологически ТОВА ИМЕ произлиза от среднобългарското „чам“, т.е. чамово или иглолистно дърво - каквито се намират в областта в изобилие, а друга етимологическа версия за произхода на името е, че то звучащо при произнасяне с "у", т.е. ЧАМУРИЯ - произлиза от османската калка „чамур“, то ест кална пръст или калище. Последното се свързва с блатистия терен по северното крайбрежие на залива на Арта и по-точно покрай устията на реките Лурос и Арахтос, т.е. под историческо ЗАЛОНГО, свързвано легендарно със сулите - по до болка познат балкански и по-точно български наратив.
И така ЯНА е център на цялата тази земя през средновековието и ново време, означена днес по древногръцки като Епир.
Днешните гърци, в чийто вени не тече и капка древногръцка кръв според Фалмерайер, обаче спокойно си считат тази област за античния Епир. На цар Пир с неговата "пирова победа" над римляните. Най-точно е обаче да кажем, че не днешните гърци, а техните филелинистични Байронови адепти - нагло-американците СА ПРОТОХРОНИЧНО лепнали античния етикет "Епир" върху тази като цяло изцяло славянобългарска средновековна област НА ХУБАВАТА ЯНА: • ЩЕ НАПРАВИМ ЛИ ОТНОВО ...
При цялото си старание гръцката археология не успя да открие на територията на средновековната българска Яна артефакти от античната Еврия. С други думи: историята си Яна започва след покръстването на България и създаването на славянобългарската писменост. Първото историческо сведение за града датира от 879 г. и е по повод взелия участие в Четвъртия константинополски събор епископ Захарий Янински. ХУБАВАТА ЯНА ОЩЕ СЪС СЪЗДАВАНЕТО НА ОХРИДСКАТА БЪЛГАРСКА АРХИЕПИСКОПИЯ СЕ СПОМЕНАВА КАТО МИТРОПОЛИЯ.
През 1081 г., с идването на Комнините на власт, Яна е завладяна от норманите. През XII век се издига в регионален център, а през XIII век е вече част от Епирското деспотство с център Арта. Междувременно след превземането на Константинопол на 13 април 1204 г. от кръстоносците, немалка част от столичната имперска знат се преселва в Яна. През целия XIII век регионализмът ѝ е силен. През XIV век се издига в областен център за сметка на Арта, след като през 1348 г. е завладяна и присъединена към царството на Стефан Душан с център Скопие, а след разпада му е център на самостоятелно владение, докато не е завладяна за османците от скопския уджбей Турахан през 1433 г.
Оттогава до 1611 г. ЯНА ПАЗИ ХРИСТИЯНСКИЯ СИ ОБЛИК, докато не се случва случката запечатана в народната песен. А тя е следната: местният православен духовник Дионисий Философ влиза в хода на дългата война (1593-1606) в контакт с испанските Палеолози. Недоволен от края ѝ се завръща в МЕЦОВАТА ПЛАНИНА, означавана днес като Пинд, и буни местните срещу османската власт. Целта е възстановяването на Византия. Доста амбициозна. На 11 септември 1611 г. начело на близо 1000 свои последователи напада града с османския му гарнизон. Изгаря конака и пр. Има много жертви. След която история ХУБАВАТА ЯНА БИВА ПОТУРЧЕНА!