Това е първото ми фентъзи. Интересна беше, разтоварваща от проблемите в ежедневието ни, защото света на героите е много далечен от нашия. Но на моменти ми се струваше малко по-тийнейджърска. Още малко ми остава да я завърша. Бих я препоръчала на други хора, но не извличам от тази книга някакви мъдрости или вдъхновения за живота. Благодаря за това ревю! Беше ми интересно да чуя отзив от друг по-опитен читател. Но ти винаги казваш само позитивното в книгите. Дори понякога се чудя дали някои ревюта са реклама. (Което не е лошо, просто понякога човек може да види и някакъв недостатък в книгата)
Аз лично въобще не останах с впечатлението,че Зейдън в началото действително желае да я погуби.Имаше негативни чувства и ако тя се бе оказала като маминка превъзходна и бе в ситуация в която тя представя опасност за всички-тогава би го направил.И в интерес на истината би било интересно да се види,какво би станало,ако Вал беше ако не гадина,то сив персонаж,който никой не познава и създава грешна представа.Зейдън си я наблюдаваше,изненадваше и откриваше в течението на времето.Харесва какво открива.И бях с отлични впечатления за него(за протокола аз продължавам да го харесвам),докато не дойде неговото POV ,където се разбираше,че е изпитвал сексуално привличане към нея още щом я е зърнал на парапета.Няма да лъжа издразних се,защото преди това имах съвсем друга представа и се зарадвах,че няма да е като в повечето подобни случаи,но уви.
За някои,това че се пропускаше толкова бързо,а не се положиха основите на този свят малко по-добре ,не се обясни по-подробно някои неща (без разбира се да се разлива авторката) е голям минус.Това,което стана накрая,макар че не познах точно пак предвидих какво ще е.Леко посърнах като видях как отношенията между Вайлет и Зейдън в даден момент(сещаш се кой) драстично се промениха и станаха като типичните романтичните връзки от повечето романтъзи книги ,които ни се е представяло.Лекичко от време на време се издразнвах на това как тя нон-стоп ламтеше по Зейдън,(не че и той е по-различен.Това го разбрахме от неговото POV.).В по-късен етап след като вече бях прочела книгата си дадох сметка и на какво друго се издразних.Не ми направи добро впечатление,как от даден момент насетне Зейдън без колебание би пратил по дяволите всичко и всички заради нея.Че би оставил хората за които до вчера се е клел,че ще пази и именно заради това е изтърпял какво ли не,а сега това изглежда се е променило.Книгата ми хареса.Няма да лъжа обаче,че се страхувам да прочета втората книга,защото изглежда,че нашинките няма да приличат много на себе си(визирам най-вече Вайлет,което поведение изглежда е озадачаващо),което ме плаши.Ще видя третата част като излезе нещата ще се подобрят ли или влошат и в зависимост от това или ще продължа поредицата или ще я оставя.Предпочитам да си остана с доброто първо впечатление,отколкото да стана свидетелка на деградацията на поредицата.П.С Какво мислиш за синдрома от който страда Вайлет?Проблема не е ,че физически е по-слабичка от другите ,а именно ,че страда от този Ehlers-Danlos syndromes(който е реален синдром).Малко е трудно да вярване,че всеки път ще има късмета да се измъкне от напечена ситуация при това положение.Имаше сцени в които виждахме,как това и се отразяваше.
Това е първото ми фентъзи. Интересна беше, разтоварваща от проблемите в ежедневието ни, защото света на героите е много далечен от нашия. Но на моменти ми се струваше малко по-тийнейджърска. Още малко ми остава да я завърша. Бих я препоръчала на други хора, но не извличам от тази книга някакви мъдрости или вдъхновения за живота.
Благодаря за това ревю! Беше ми интересно да чуя отзив от друг по-опитен читател. Но ти винаги казваш само позитивното в книгите. Дори понякога се чудя дали някои ревюта са реклама. (Което не е лошо, просто понякога човек може да види и някакъв недостатък в книгата)
Аз лично въобще не останах с впечатлението,че Зейдън в началото действително желае да я погуби.Имаше негативни чувства и ако тя се бе оказала като маминка превъзходна и бе в ситуация в която тя представя опасност за всички-тогава би го направил.И в интерес на истината би било интересно да се види,какво би станало,ако Вал беше ако не гадина,то сив персонаж,който никой не познава и създава грешна представа.Зейдън си я наблюдаваше,изненадваше и откриваше в течението на времето.Харесва какво открива.И бях с отлични впечатления за него(за протокола аз продължавам да го харесвам),докато не дойде неговото POV ,където се разбираше,че е изпитвал сексуално привличане към нея още щом я е зърнал на парапета.Няма да лъжа издразних се,защото преди това имах съвсем друга представа и се зарадвах,че няма да е като в повечето подобни случаи,но уви.
Имам питанка :
Чел ли си “Край никой път “ от Мия Коту?
Колебая се дали да не я купя…
За някои,това че се пропускаше толкова бързо,а не се положиха основите на този свят малко по-добре ,не се обясни по-подробно някои неща (без разбира се да се разлива авторката) е голям минус.Това,което стана накрая,макар че не познах точно пак предвидих какво ще е.Леко посърнах като видях как отношенията между Вайлет и Зейдън в даден момент(сещаш се кой) драстично се промениха и станаха като типичните романтичните връзки от повечето романтъзи книги ,които ни се е представяло.Лекичко от време на време се издразнвах на това как тя нон-стоп ламтеше по Зейдън,(не че и той е по-различен.Това го разбрахме от неговото POV.).В по-късен етап след като вече бях прочела книгата си дадох сметка и на какво друго се издразних.Не ми направи добро впечатление,как от даден момент насетне Зейдън без колебание би пратил по дяволите всичко и всички заради нея.Че би оставил хората за които до вчера се е клел,че ще пази и именно заради това е изтърпял какво ли не,а сега това изглежда се е променило.Книгата ми хареса.Няма да лъжа обаче,че се страхувам да прочета втората книга,защото изглежда,че нашинките няма да приличат много на себе си(визирам най-вече Вайлет,което поведение изглежда е озадачаващо),което ме плаши.Ще видя третата част като излезе нещата ще се подобрят ли или влошат и в зависимост от това или ще продължа поредицата или ще я оставя.Предпочитам да си остана с доброто първо впечатление,отколкото да стана свидетелка на деградацията на поредицата.П.С Какво мислиш за синдрома от който страда Вайлет?Проблема не е ,че физически е по-слабичка от другите ,а именно ,че страда от този Ehlers-Danlos syndromes(който е реален синдром).Малко е трудно да вярване,че всеки път ще има късмета да се измъкне от напечена ситуация при това положение.Имаше сцени в които виждахме,как това и се отразяваше.