Нека оставим Живота /си/ на шибаните мисловни дървояди и бълхи.... , скърцащи и населяващи дървените

Нека оставим Живота /си/ на шибаните мисловни дървояди и бълхи.... , скърцащи и населяващи дървените глави на населението с дървени глави."- написа ехидно Честният Мошеник.
И без това, Той- Животът не е наш!
Животът не е наш., въпреки необоснованите твърдения, на същите тези двукраки дървояди и бълхи, гризкащи дървото на Живота цял живот.
Нима може "нещо", което получаваме /уж даром/ без да ни питат и ни отнемат, също така без да ни питат, да бъде наше??? -попита ехидно, знаете КОЙ?
Думата "бълха", започва със сричката: "бъл", но бълхите не подозират, че сричката "бъл" има негативен смисъл?
Смисъла на думата "бълха", също не е позитивен.
"Българите" не подозираме, че със сричката "бъл", започват много негативни думи, с негативно значение и смисъл.
Честният Мошеник се вглеждаше внимателно и ежедневно, в лицата на "българите" и стресирано срещаше себе си.
Същото може да сторите и вие!
Дали Дървото на Живота, е на Дървояда, който го гризе?
Дали Животът е наш?-пита се Честният Мошеник, осъзнаващ абсурдността на въпроса, както и на неопределената сричка "наш".
Или "ние" /мисловните дъврояди,бълхи и българи/ сме негови тленни пленници?
Нима дървоядът, не е пленник на дървото, което гризе, скърцайки, като мисъл в нечия дървена глава?
Сричката "ние", също носи неяснота и неопределеност, но дървоядите и бълхите, се вълнуваме от това.
За илюстрация, Честният Мошеник порови,намери и споделя снимки на интелигентни и свръхинтелигентни лица на дървояди и бълхи, населявали тези земи.
"Нека оставим живота /си/ на спомените за мисловните дървояди и бълхи, скърцащи и населяващи дървените глави на населението с дървени глави."- написа ехидно Честният Мошеник.... Животът-шмиргел, си знае работата..... • Нека оставим Живота /с...