Неочакват гост, стихотворение - Виктор Макаров.

Здравейте! И... Христос воскресе! :) Ето още един малък, импровизирано заснет великденски размисъл/поздрав, включващ стихотворението "Неочакван гост". Ето текста:
Здравей, моя бъдеща смърт..., но защо си оставяш косата?
Ще ръждяса навън, под дъжда! Влез и тук я подпри, до вратата.
Ще изпиеш ли чаша кафе или грог, или греяно вино?
Ти навярно замръзваш, нали там, при тебе, е винаги зима?
Знам, че бързаш, не идваш за мен. Да напомниш за миг се отбиваш,
че векът ми е лъх, като пара над кафето, което отпиваш.
Аз пък чудя се как да създам нещо ценно: семейство, усмивка
и пътека за тези след мен, по възможност без чупки и кривки...
Ще опитам. Със шепата дни ще направя, каквото успея,
пък ще видим... А с мен ще върви моят Бог, за когото копнея.
Вече тръгваш ли, бъдеща смърт? Сбогом! Знам, ще се срещнем отново
и дано мойте ценни неща дотогава да бъдат готови.