Дом за нашите родители - как се грижат по света за възрастните?

До 2035 г. хората над 65 години в големите страни на Стария континент ще съставляват 25% от общото им население, като броят им ще нарасне с близо 22 млн. души до 2035 г. Тази тенденцията вече движи търсенето на различни форми на обгрижване за възрастните. Старческите домове на този фон са само едно от решенията, но не и в познатия им вид. В търсене на изход от жилищната криза във Виена например вече работи така наречения междупоколенчески проект, който представлява съжителство между млади хора и по-възрастни обитатели. Става въпрос за специално построени жилища, в които освен личните апартаменти, хората разполагат с огромни общи места за ползване и събиране, които и управляват колективно. Това позволява прекия контакт между децата в младите семейства и възрастните, които са избрали да живеят там. Децата, които живеят в комплекса пресичат парка, за да стигнат до местното училище и имат общност от съседи, които могат да се грижат за тях, докато родителите им са на работа. Това от своя страна дава възможност на пенсионираните обитатели да са сред млада общност, а не изолирани в старините си. Децата поддържат ежедневието им, укрепвайки психическото и физическото им здраве, сочат наблюденията. Отличителното на този модел на съжителство във Виена е, че е популярен сред семейства от средната класа, които имат известен капитал, но не могат да си позволят да купят жилище, а искат да отглеждат децата си в града. Обитателите на въпросния комплекс не притежават апартаментите си. Вместо това те са собственици на акции в строителната компания, която създали. Месечният им „наем“ е делът им от вноската по ипотечния кредит.
Всъщност Дания бе първата страна в Европа, която възприе модела на съжителството в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век. Повечето общности били сформирани от семейства с малки деца, които искали да споделят бремето на грижите за децата. Оттогава моделът се развил, за да включва самотни родители, семейства, чиито деца са заживели самостоятелно, и по-възрастни хора. От 80-те години нататък датското правителство подкрепя групи за съжителство с нисколихвени държавни заеми.
У нас сме далеч от този модел, а какво остава да говорим за подкрепа от държавата. За сметка на това в България се наблюдава обезлюдяване на села и малки градове, в които раждането на дете е истинско чудо, за сметка на модерните комплекси, приютяващи млади семейства с добри доходи. Но пък грижата за възрастните в България е на дневен ред и не можем да си затворим очите пред болната здравна система и делът на пенсионерите. За добрите практики в обгрижването на старите хора по света ще си говорим сега, това е Гледна точка.

[@user-vn8kj5ih5u]

Изпитвам ужас!