Откровен и осмислен разговор. Жоро спомена за приоритетите и ми се иска да кажа, че често в живота не си определяме приоритетите и очакваме всичко да се случи сега и веднага. Важното е да осъзнаем, какво конкретно сега е най-важното и в името на какво останалите неща са на по-заден план. Когато се роди синът ми разбрах, че първата година и половина трябва да разбера, че няма да мога да уча, да работя и да му дам нужното внимание и подкрепа. В по-късен период трябваше някой да се погрижи за разходите, тогава започнах работа, която донася приходи. С годините достигнах до момента в който можех да уча това което обичам и сега е вече моя професия. Казвам това за да посъветвам хората да не изискват твърде много от себе си, а да концентрират енергията си върху това, което за момента е най-важно.
Преди 2 години пишех нещо като дневник на благодарността. Случвало се е да благодаря за това, че някой съществува, за конкретно парче, за даден артист, за кратко прозрение или заради хубавото време. Жлъч е вписан заради Тротоари, Чалгария и Любов 💗 Страхотен епизод, изслушах ви с кеф. Благодаря ви!
Браво момчета! Добре им го казахте на разните измислени герои, които обещават чудеса за час, за дни. Няма такова нещо! Психотерапията си е процес, пиша го с цялата си отговорност на психотерапевт. Великите ментори, (отдавна не ги слушам) не знаят, че диагноза и състояние са две различни неща. Емоции и чувства пак не е едно и също. В много държави клиничните психолози работят и по здравна каса. В България няма шанс да се случи, поне не и скоро. Не отричам селф хелп тотално, но при сериозни диагнози не работи. Мога още да напиша, но е безмислено.
За мен точно това, което казахте е водещо в живота. Професионалното развитие се осъществява само и единствено в дейността, която извършваш с удоволствие...до самозабрава, ако щете. Другото ... е само работа по задължение. А точно това ще доведе по нататък всеки до депресия, а излизането от нея до агресия, а в най- тежкия случай до автоагресия. Това мога да ви кажа със сигурност от 25г. си стаж като педагог и психолог.
Страхотни теми засегнахте, благодаря! С едно не съм съгласен, че тренировките не помагат на менталното здраве. Здрав дух здраво тяло, физическото натоварване (вдигане на тежести, бойни изкуства, дълги разходки в планината, плуване и т.н.) помагат изключително много на психичното здраве също.
Физическата активност повлиява хормоните вкл хормон на щастието се отделя. Така че спорта точно страшно много помага. Освен хормона на щастието, те вкарва и в тук и сега за да усещал емоциите си по добре, така че психологипески го препоръчват терапевтите
Опонентите на self-care са хората, които смятат, че обществото трябва да е разделено на две - обгрижващи и обгрижвани, като вторите нямат способност, нито право, да се грижат за себе си, а са обекти на грижата на първите. Така че за и против self-care е политически въпрос, а има основания (като например наличието на определени индивиди, на които не им идва от вътре да се грижат за себе си) да се смята, че по природа, или от Бог, не на всеки му е дадено да бъде грижещ се, пък ако ще и за самия себе си.
Бих добавила, че в днешно време и учителската професия не е нещо автентично, защото е преминала също в посредническа. Не може и да си представите с какво се занимава един педагог в институцията си докато влезе в часовете си. Тогава след задълженията си трябва да върши полезната си дейност за ученика. Представете си какъв конфликт се е получил в главата му и как вече ученика няма ползи от това, а само загуби. Ето това е съвременната институция " училище".
Като бях на 12 учителката ми по пиано ми каза за една година да науча кларинет ако искам да влезна в НМА. Аз, астматикът, отказах всякакво музикално образование в тоя момент и продължих "да си дрънкам" както много са ми казвали. На 25 години вече бях свирил с професор от НМА на сцена. Един приятел веднъж седна и ме пита "Денис, ти доволен ли си от това, което правиш?". Аз му разказах тоя анекдот, с който изключително много се гордях и той седя, мигаше, мигаше и накрая каза "Е тва хуу ама... като си толкова добър, къде ти е колата? Къде ти е къщата?". От 5 години съм в чужбина и съм доставчик на храна. Записвам се вкъщи и вече не ходя много по заведения "да си дрънкам". Както Ерол от Уикеда е казал, работя над себе си и пия кафе. Имам човек до себе си и по-смислено не съм се чувствал. Тоя мой приятел в момента най-накрая си е намерил кола, къщата сигурно още я мисли, но вече ми прави впечатление, че е почнал сериозно да преосмисля някакви неща. Евала за хубавия разговор с едно от любимите ми (да не кажа най-любимото) имена в съвременната българска музика и съм много благодарен, че се обсъждат точно тия неща. И на мен от известно време ми прави впечатление какъв трън в гащите ни е тоя мерак да се гони постоянно някакъв сам-съм-си-шеф-изъм дето доникъде не води и който Алан Уотс нарича "само гадене без повръщане". С творци като Жлъч ми е по-спокойно, че и това ще бъде преодоляно рано или късно.
Това със статистиката за самоубийствата 1:4 в полза на мъжете е обяснимо чрез майчиния инстинкт на жените. Не е естествена склонността за жената, коята дава и/или би могла да даде живот(и) да посегне на себе си, докато при мъжете това липсва. Разсъждавам на глас;) Като малка исках да се самоубия..но се сетих, че нямам право да причиня това на майка си...и сега съм жива!
Благодаря за видеото, но да кажа моето мнение - не е добре госта или който и да е, да е с шапка и в голяма част от видеото да не се виждат очите на човека, който е емоционален и иска да споделя.., доста е странно и напрагящо, поне за мен.. :)
За първи път ваше видео да не ми хареса. И полагам усилия да слушам докрай. На гостът мисълта му не тече гладко изобщо, прескача се от тема в тема. Трудно изобщо можеш да хванещ смисъла. Личи си, че не знае какво е депресия и лично едва ли е минавал през такава. Макар и основните неща и понятия да ги засегнахте. Миш-маш тотален. Вижда се, че Георги също трудно му следи мисълата, не става и диалог кой знае какъв. От къде се почна през депресия, че музика, че бизнеси, къде как било, пекарни, заведения. Иначе темата е хубава. Имаше и някои много полезни неща, които се казаха-за "тръгването на въпреки", за благодарността. Но като цяло, много объркано. Не мога да изгледам докрай. Надявам се за депресията да се покани специалист, например Дамяна Должева. 🙂
Е, какво очаквате да ви каже в детайли, човек, който не е психолог, психотерапевт или психиатър? Каза малко, но достатъчно като апел, че депресията не е за пренебрегване и, че трябва да се говори. Всъщност и двамата не са специалисти и експерти, а и не виждам да претендират, че са такива.
@@steladimova Нищо не очаквам. Точно това и съм обяснила. Нямаше построена мисъл, от тема в тема. Нямам нищо против, нека всеки споделя. Винаги има по нещо полезно, което да се научи от разговорите в този подкаст. И този имаше също. Но очаквайте и критика и мнения, които може и да не се харесат. Аз съм имала досег с достатъчно специалисти и знам за какво става дума. Не напразно се изкавам по темата. И имам право на това, като всеки. Не е нужно да се скача винаги, щом нещо не се хареса, в някое мнение, различаващо се от това на мнозинството. Повярвайте ми, ако не знаех много по темата нямаше изобщо да си позвол да пиша. Изразих се достатъчно ясно за себе си. Имам леки забележки и не мисля да защитавам о обосновавам мнението си повече от необходимото.
Ние с Матю също си говорихме, че разговора се получи по хаотичен и знаем причините защо се получи така. Имам идеи как да представя темата за депресията, тревожността в бъдеще в по-голям контекст. Благодаря за коментара и се радвам на подобна обоснована обратна връзка. Работя върху това да подобрявам качеството на подкаста.
Току-що излизам от първата си сесия за деня. В 10:30 влизам в следващата и така до вечерта. Всеки ден се сблъсквам с много "знаещи" по всички теми, относно психологията и психотерапията във всичките ѝ форми. Разбира се, че имате право на мнение, изобщо не ви го оспорвам. Само, че депресията, реално са "депресии". Защо? Защото депресията е обобщение на депресиите като цяло. Сезонната депресия например, не е като някоя от клиничните ѝ форми, а те не са една и две.. Намесих се, защото трябва да се говори открито, дори и хаотично. Който използва сетивото си слух, не само да слуша, а и да чува си е взел полезното. Много ми се иска да бъдете гост в този подкаст, да чуя колко много знаете. Поздрави от един клиничен психолог (психотерапевт)
Ha MeH Mu CE cTpyBa 4e Te4E rлaDko, oco6eHo koraTo He roBopu TqcHo caMo 3a Πcuxoлoruq u Dopu koraTo Πpecka4a oT TeMa B TeMa, Ho ToBa E caMo 3aщoTo 3HaM kakBo иMa ΠpeDBuD u kaTo tcqyo 3HaM 3a kakBo roBopqT , ToecT DoHqkbDe Bи pa36upaM, uMaTe ΠpaBo - DocTa e xaoTu4Ho. BCbщHocT a3 roBopq caMo 3a cpeDHaTa kaTo 4e eceHtcuayHa 4acT Πo cpeDaTa oT 37:50 - Do TaM DokaTo 3a6paBи 3a kakBo roBopu u Πocye ToBa koeTo ka3a BoDeщuqT 3a ceMeúcTBaTa u uHDuBuDa u ΠpeHacqHeTo Ha Πpo6yeMuTe uM B o6щecTBoTo u CTpaHaTa.( rOpe - Doлy oT 38MaTa MuHyTa Do kpaq , 3aщoTo u ToBa E MHoro tceHHo - 01:04:40)
Каквото и да си говорим - един от най-интелигентните български творци. Браво, че сте го поканили, а цифрите показват, че има мегдан и за втори епизод.
❤️
То само като му чуеш текстовете и думите които използва и ти става ясно, че нивото е различно
Откровен и осмислен разговор. Жоро спомена за приоритетите и ми се иска да кажа, че често в живота не си определяме приоритетите и очакваме всичко да се случи сега и веднага. Важното е да осъзнаем, какво конкретно сега е най-важното и в името на какво останалите неща са на по-заден план. Когато се роди синът ми разбрах, че първата година и половина трябва да разбера, че няма да мога да уча, да работя и да му дам нужното внимание и подкрепа. В по-късен период трябваше някой да се погрижи за разходите, тогава започнах работа, която донася приходи. С годините достигнах до момента в който можех да уча това което обичам и сега е вече моя професия. Казвам това за да посъветвам хората да не изискват твърде много от себе си, а да концентрират енергията си върху това, което за момента е най-важно.
Преди 2 години пишех нещо като дневник на благодарността. Случвало се е да благодаря за това, че някой съществува, за конкретно парче, за даден артист, за кратко прозрение или заради хубавото време. Жлъч е вписан заради Тротоари, Чалгария и Любов 💗
Страхотен епизод, изслушах ви с кеф. Благодаря ви!
❤️❤️❤️
Браво момчета! Добре им го казахте на разните измислени герои, които обещават чудеса за час, за дни. Няма такова нещо! Психотерапията си е процес, пиша го с цялата си отговорност на психотерапевт. Великите ментори, (отдавна не ги слушам) не знаят, че диагноза и състояние са две различни неща. Емоции и чувства пак не е едно и също. В много държави клиничните психолози работят и по здравна каса. В България няма шанс да се случи, поне не и скоро. Не отричам селф хелп тотално, но при сериозни диагнози не работи. Мога още да напиша, но е безмислено.
❤️
Благодаря за този подкаст ! Определено трябва пак да поканите Матю за по-дълго , че час е твърде малко
Благодаря!❤️ След време ще запишем нов епизод.
🙏Браво Момчета!
Продължавайте да Следвате Вътрешните Импулси на Душата и занапред. Това Е Пътя! 🙏
БЛАГОДАРНОСТ!
❤️
Евала, че споделихте за проблемите си момчета, много сте силни и двамата. Обичам ви и ви ценя!
❤️
Брутален епизод!❤️
Сега го открих.😬
Прекрасен подкаст, Георги!!! Двама Автентични Мъже!!! Безкрайно ти Благодаря за положените усилия! Моля те, не спирай, Красива Нежна душа!!!
Изключителни гости, браво!
❤️
За мен точно това, което казахте е водещо в живота. Професионалното развитие се осъществява само и единствено в дейността, която извършваш с удоволствие...до самозабрава, ако щете. Другото ... е само работа по задължение. А точно това ще доведе по нататък всеки до депресия, а излизането от нея до агресия, а в най- тежкия случай до автоагресия. Това мога да ви кажа със сигурност от 25г. си стаж като педагог и психолог.
Благодаря!
❤️
Страхотни теми засегнахте, благодаря! С едно не съм съгласен, че тренировките не помагат на менталното здраве. Здрав дух здраво тяло, физическото натоварване (вдигане на тежести, бойни изкуства, дълги разходки в планината, плуване и т.н.) помагат изключително много на психичното здраве също.
Имахме предвид, че само със спорт не става. Нужна е и друг вид активност.
@@authcast Напълно съм съгласен, спорта не е решението, но определено е добър старт към по-добро.
Физическата активност повлиява хормоните вкл хормон на щастието се отделя. Така че спорта точно страшно много помага. Освен хормона на щастието, те вкарва и в тук и сега за да усещал емоциите си по добре, така че психологипески го препоръчват терапевтите
Жлъч е много голям човек!
Голям си бате ❤
обичам го
евала, луд :)
Опонентите на self-care са хората, които смятат, че обществото трябва да е разделено на две - обгрижващи и обгрижвани, като вторите нямат способност, нито право, да се грижат за себе си, а са обекти на грижата на първите. Така че за и против self-care е политически въпрос, а има основания (като например наличието на определени индивиди, на които не им идва от вътре да се грижат за себе си) да се смята, че по природа, или от Бог, не на всеки му е дадено да бъде грижещ се, пък ако ще и за самия себе си.
Интересна гледна точка. Не бях поглежда по този начин
Бих добавила, че в днешно време и учителската професия не е нещо автентично, защото е преминала също в посредническа. Не може и да си представите с какво се занимава един педагог в институцията си докато влезе в часовете си. Тогава след задълженията си трябва да върши полезната си дейност за ученика. Представете си какъв конфликт се е получил в главата му и как вече ученика няма ползи от това, а само загуби. Ето това е съвременната институция " училище".
Най-използваната дума в подкаста: ЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪ
Иначе респект за Жлъч
Като бях на 12 учителката ми по пиано ми каза за една година да науча кларинет ако искам да влезна в НМА. Аз, астматикът, отказах всякакво музикално образование в тоя момент и продължих "да си дрънкам" както много са ми казвали. На 25 години вече бях свирил с професор от НМА на сцена. Един приятел веднъж седна и ме пита "Денис, ти доволен ли си от това, което правиш?". Аз му разказах тоя анекдот, с който изключително много се гордях и той седя, мигаше, мигаше и накрая каза "Е тва хуу ама... като си толкова добър, къде ти е колата? Къде ти е къщата?".
От 5 години съм в чужбина и съм доставчик на храна. Записвам се вкъщи и вече не ходя много по заведения "да си дрънкам". Както Ерол от Уикеда е казал, работя над себе си и пия кафе. Имам човек до себе си и по-смислено не съм се чувствал. Тоя мой приятел в момента най-накрая си е намерил кола, къщата сигурно още я мисли, но вече ми прави впечатление, че е почнал сериозно да преосмисля някакви неща. Евала за хубавия разговор с едно от любимите ми (да не кажа най-любимото) имена в съвременната българска музика и съм много благодарен, че се обсъждат точно тия неща. И на мен от известно време ми прави впечатление какъв трън в гащите ни е тоя мерак да се гони постоянно някакъв сам-съм-си-шеф-изъм дето доникъде не води и който Алан Уотс нарича "само гадене без повръщане". С творци като Жлъч ми е по-спокойно, че и това ще бъде преодоляно рано или късно.
Това със статистиката за самоубийствата 1:4 в полза на мъжете е обяснимо чрез майчиния инстинкт на жените. Не е естествена склонността за жената, коята дава и/или би могла да даде живот(и) да посегне на себе си, докато при мъжете това липсва. Разсъждавам на глас;)
Като малка исках да се самоубия..но се сетих, че нямам право да причиня това на майка си...и сега съм жива!
Разглеждал съм темата, като цяло жените са по-склонни да опитат, но са неуспешни, докато мъжете ако опитат са решени.
И аз ще кажа: Голям си, бате!!!
Водещия! Не е нужно гости да каниш! Толкова си смешен, че мога само теб да те гледам с часове!
бати искреното интервю пълни мъжкари
Благодаря за видеото, но да кажа моето мнение - не е добре госта или който и да е, да е с шапка и в голяма част от видеото да не се виждат очите на човека, който е емоционален и иска да споделя.., доста е странно и напрагящо, поне за мен.. :)
За първи път ваше видео да не ми хареса. И полагам усилия да слушам докрай.
На гостът мисълта му не тече гладко изобщо, прескача се от тема в тема. Трудно изобщо можеш да хванещ смисъла. Личи си, че не знае какво е депресия и лично едва ли е минавал през такава. Макар и основните неща и понятия да ги засегнахте.
Миш-маш тотален.
Вижда се, че Георги също трудно му следи мисълата, не става и диалог кой знае какъв.
От къде се почна през депресия, че музика, че бизнеси, къде как било, пекарни, заведения.
Иначе темата е хубава. Имаше и някои много полезни неща, които се казаха-за "тръгването на въпреки", за благодарността. Но като цяло, много объркано. Не мога да изгледам докрай.
Надявам се за депресията да се покани специалист, например Дамяна Должева. 🙂
Е, какво очаквате да ви каже в детайли, човек, който не е психолог, психотерапевт или психиатър? Каза малко, но достатъчно като апел, че депресията не е за пренебрегване и, че трябва да се говори. Всъщност и двамата не са специалисти и експерти, а и не виждам да претендират, че са такива.
@@steladimova Нищо не очаквам. Точно това и съм обяснила. Нямаше построена мисъл, от тема в тема. Нямам нищо против, нека всеки споделя. Винаги има по нещо полезно, което да се научи от разговорите в този подкаст. И този имаше също. Но очаквайте и критика и мнения, които може и да не се харесат.
Аз съм имала досег с достатъчно специалисти и знам за какво става дума. Не напразно се изкавам по темата. И имам право на това, като всеки. Не е нужно да се скача винаги, щом нещо не се хареса, в някое мнение, различаващо се от това на мнозинството. Повярвайте ми, ако не знаех много по темата нямаше изобщо да си позвол да пиша. Изразих се достатъчно ясно за себе си. Имам леки забележки и не мисля да защитавам о обосновавам мнението си повече от необходимото.
Ние с Матю също си говорихме, че разговора се получи по хаотичен и знаем причините защо се получи така. Имам идеи как да представя темата за депресията, тревожността в бъдеще в по-голям контекст. Благодаря за коментара и се радвам на подобна обоснована обратна връзка. Работя върху това да подобрявам качеството на подкаста.
Току-що излизам от първата си сесия за деня. В 10:30 влизам в следващата и така до вечерта. Всеки ден се сблъсквам с много "знаещи" по всички теми, относно психологията и психотерапията във всичките ѝ форми. Разбира се, че имате право на мнение, изобщо не ви го оспорвам. Само, че депресията, реално са "депресии". Защо? Защото депресията е обобщение на депресиите като цяло. Сезонната депресия например, не е като някоя от клиничните ѝ форми, а те не са една и две..
Намесих се, защото трябва да се говори открито, дори и хаотично. Който използва сетивото си слух, не само да слуша, а и да чува си е взел полезното. Много ми се иска да бъдете гост в този подкаст, да чуя колко много знаете.
Поздрави от един клиничен психолог (психотерапевт)
Ha MeH Mu CE cTpyBa 4e Te4E rлaDko, oco6eHo koraTo He roBopu TqcHo caMo 3a Πcuxoлoruq u Dopu koraTo Πpecka4a oT TeMa B TeMa, Ho ToBa E caMo 3aщoTo 3HaM kakBo иMa ΠpeDBuD u kaTo tcqyo 3HaM 3a kakBo roBopqT , ToecT DoHqkbDe Bи pa36upaM, uMaTe ΠpaBo - DocTa e xaoTu4Ho. BCbщHocT a3 roBopq caMo 3a cpeDHaTa kaTo 4e eceHtcuayHa 4acT Πo cpeDaTa oT 37:50 - Do TaM DokaTo 3a6paBи 3a kakBo roBopu u Πocye ToBa koeTo ka3a BoDeщuqT 3a ceMeúcTBaTa u uHDuBuDa u ΠpeHacqHeTo Ha Πpo6yeMuTe uM B o6щecTBoTo u CTpaHaTa.( rOpe - Doлy oT 38MaTa MuHyTa Do kpaq , 3aщoTo u ToBa E MHoro tceHHo - 01:04:40)