Дано ми прочетете коментара ей пичове това може би един от най - силните проекти които някога см слушал моля ви от все сърце, върнете поне на хората щастието и усмивката малко понееее .жалко много жалко че има толкова гледания ,болно ми е мъчно ми е , респект и уважение за вас хора напълнихте ми душата не бях слушал тази слова от години сега малко по пораснал наистина се замислих много,моля ви направете подобен проект,пак уважение и респект за вас,да живее България
Не мога да повярвам, че такива проекти остават забравени назад във времето, а комерсиалната помия не спира да ни залива, ден след ден. Поклон за идеята!
Пуснах на баба ми, беше очарована. Много красиво се получава, хем стихотворението е по-достъпно за младите и децата, които нямат концентрацията да седнат и да прочетат, хем радва възрастните - виждат, че помним и обичаме.
ПЕСЕН ЗА ЧОВЕКА Ние спориме двама със дама на тема: "Човекът във новото време". А дамата сопната, знаете - тропа, нервира се, даже проплаква. Залива ме с кални потоци от ропот и град от словесна атака. - Почакайте - казвам, - почакайте, нека... - Но тя ме прекъсва сърдито: - Ах, моля, запрете! Аз мразя човека. Не струва той вашта защита. Аз четох как някой насякъл с секира, насякъл сам брат си, човека. Измил се, на черква отишъл подире и... после му станало леко. - Смутено потръпнах. И стана ми тежко. Но аз понакуцвам в теория и рекох полека, без злоба, човешки, да пробвам със тази история. - Тя, случката, станала в село Могила. Бащата бил скътал пари. Синът ги подушил, вземал ги насила и после баща си затрил. Но в месец, или пък във седмица само властта го открила и... съд. Ала във съдът не потупват по рамото, а го осъждат на смърт. Отвели тогава злодея злосторен, затворили този субект. Но във затвора попаднал на хора и станал човек. Не зная с каква е закваса заквасен, не зная и как е замесен, но своята участ от книга по-ясна му станала с някаква песен. И после разправял: "Брей, как се обърках и ето ти тебе бесило. Не стига ти хлеба, залитнеш от мъка и стъпиш в погрешност на гнило. И чакаш така като скот в скотобойна, въртиш се, в очите ти - ножа. Ех, лошо, ех, лошо светът е устроен! А може, по-иначе може..." Тогава запявал той своята песен, запявал я бавно и тихо Пред него живота изплаввал чудесен - и после заспивал усмихнат... Но в коридора тихо говорят. Сетне секунда покой. Някой полека вратата отворил. - Хора. Зад тях часовой. Някой от групата, плахо и глухо, казал му: "Хайде, стани." Гледали хората тъпо и кухо сивите, влажни стени. Онзи в леглото разбрал, че живота е свършен за него, и в миг скочил, избърсал потта от челото и гледал с див поглед на бик. Но лека-полека човека се сетил - страхът е без полза, ще мре. И някак в душата му станало светло. - Да тръгнем ли? - казал. - Добре. Той тръгнал. След него те тръгнали също и чувствали някакъв хлад. Войникът си казал: "Веднъж да се свърши... Загазил си здравата, брат." Във коридора тихо говорят. Мрак се в ъглите таи. Слезнали после на двора, а горе вече зората блести. Човекът погледнал зората, в която се къпела с блясък звезда, и мислел за своята тежка, човешка, жестока, безока съдба. "Тя - моята - свърши... Ще висна обесен. Но белким се свършва със мен? Животът ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден..." Споменал за песен и нещо се сетил. В очите му пламък цъфтял. Усмихнал се топло, широко и светло, отдръпнал се, после запял. Как мислите, може би тука се крие един истеричен комплекс? Мислете тъй както си щете, но вие грешите, приятелко, днес. - Човекът спокойно, тъй - дума след дума и твърдо редил песента. Онези го гледали с поглед безумен, онези го гледали с страх. Дори и затвора треперел позорно, и мрака ударил на бег. Усмихнати чули звездите отгоре и викнали: "Браво, човек!" Нататък е ясно. Въжето изкусно през шията, после смъртта. Но там в разкривените, в сините устни напирала пак песента. И тук започва развръзката, значи. Как мислиш, читателю, ти? - Тя, бедната дама, започна да плаче, започна във транс да крещи: "Ужасно! Ужасно! - Разказвате, сякаш като че там сте били!"... Какъв ти тук ужас?! - Той пеел човека. - Това е прекрасно, нали? Никола Вапцаров
Уникално изпълнение!! Докосва струните на душата, прекрасен начин да увлечеш днешното поколение по Вапцаров. Тези младежи върнаха вярата ми в бъдещето на България. Можещи, знаещи, ентусиазирани ! Браво! ЕДНО ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ НА ЦЕЛИЯ ЕКИП, ЧЕ ВИ ИМА!
Момента, в който излезе нова песен, а ти вече знаеш текста. Ще прозвуча като всеки банален възрастен, но като ученик, смятам, че точно това ни трябва в образованието. Моля ви продължете проекта!
Почти няма хора които да творят изкуство... това тук е нещо уникално, стари песни и стихове от велики поети изобразени в песен... поклон и уважение ❤❤❤❤❤❤
Едно от най-добрите изпълнения, които съм слушал! Настръхвам все повече и повече с всеки ред, изпълнен от вас на това уникално стихотворение! Уникални сте! Човека е човек, само когато бъде ЧОВЕК!
Велико изпълнение на едно от най-ембламатичните произведения в нашата литература. Не спирайте, България има спешна нужда от повече такива проекти. Стоплихте душата ми!
Наистина страхотна работа на целия екип! Настръхвам, когато го гледам и отваря очите ми за много неща, продължавайте в същия дух и всички очакваме новите ви проекти!
Прекрасно! Прекрасно!!! Невероятни сте! Не съм очаквала, че ще чуя любимия си поет по такъв достъпен за младежта начин, очаровахте ме! Ще се радвам да чуя и друго вапцарово стихотворение, пресъздадено от Вас. Или пък някой друг велик български поет! Успехи!!! :)
велико, велико, велико ... нямам думи ... браво за режисурата, музиката и вокала ... за китарното соло просто нямам думи ... казах ли, че е велико и нямам думи :) ?
Велико направено , много по-добре от чалгата (тъй като онова е само каскада за гледания) ! Забелязах нещо и желая отговор (ако е възможенo )барабанист предполага нямате а познавам един доста добър и мога да препоръчам (не съм аз).
Ние спориме двама със дама на тема: "Човекът във новото време". А дамата сопната, знаете - тропа, нервира се, даже проплаква. Залива ме с кални потоци от ропот и град от словесна атака. - Почакайте - казвам, - почакайте, нека... - Но тя ме прекъсва сърдито: - Ах, моля, запрете! Аз мразя човека. Не струва той вашта защита. Аз четох как някой насякъл с секира, насякъл сам брат си, човека. Измил се, на черква отишъл подире и... после му станало леко. - Смутено потръпнах. И стана ми тежко. Но аз понакуцвам в теория и рекох полека, без злоба, човешки, да пробвам със тази история. - Тя, случката, станала в село Могила. Бащата бил скътал пари. Синът ги подушил, вземал ги насила и после баща си затрил. Но в месец, или пък във седмица само властта го открила и... съд. Ала във съдът не потупват по рамото, а го осъждат на смърт. Отвели тогава злодея злосторен, затворили този субект. Но във затвора попаднал на хора и станал човек. Не зная с каква е закваса заквасен, не зная и как е замесен, но своята участ от книга по-ясна му станала с някаква песен. И после разправял: "Брей, как се обърках и ето ти тебе бесило. Не стига ти хлеба, залитнеш от мъка и стъпиш в погрешност на гнило. И чакаш така като скот в скотобойна, въртиш се, в очите ти - ножа. Ех, лошо, ех, лошо светът е устроен! А може, по-иначе може..." Тогава запявал той своята песен, запявал я бавно и тихо Пред него живота изплаввал чудесен - и после заспивал усмихнат... Но в коридора тихо говорят. Сетне секунда покой. Някой полека вратата отворил. - Хора. Зад тях часовой. Някой от групата, плахо и глухо, казал му: "Хайде, стани." Гледали хората тъпо и кухо сивите, влажни стени. Онзи в леглото разбрал, че живота е свършен за него, и в миг скочил, избърсал потта от челото и гледал с див поглед на бик. Но лека-полека човека се сетил - страхът е без полза, ще мре. И някак в душата му станало светло. - Да тръгнем ли? - казал. - Добре. Той тръгнал. След него те тръгнали също и чувствали някакъв хлад. Войникът си казал: "Веднъж да се свърши... Загазил си здравата, брат." Във коридора тихо говорят. Мрак се в ъглите таи. Слезнали после на двора, а горе вече зората блести. Човекът погледнал зората, в която се къпела с блясък звезда, и мислел за своята тежка, човешка, жестока, безока съдба. "Тя - моята - свърши... Ще висна обесен. Но белким се свършва със мен? Животът ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден..." Споменал за песен и нещо се сетил. В очите му пламък цъфтял. Усмихнал се топло, широко и светло, отдръпнал се, после запял. Как мислите, може би тука се крие един истеричен комплекс? Мислете тъй както си щете, но вие грешите, приятелко, днес. - Човекът спокойно, тъй - дума след дума и твърдо редил песента. Онези го гледали с поглед безумен, онези го гледали с страх. Дори и затвора треперел позорно, и мрака ударил на бег. Усмихнати чули звездите отгоре и викнали: "Браво, човек!" Нататък е ясно. Въжето изкусно през шията, после смъртта. Но там в разкривените, в сините устни напирала пак песента. И тук започва развръзката, значи. Как мислиш, читателю, ти? - Тя, бедната дама, започна да плаче, започна във транс да крещи: "Ужасно! Ужасно! - Разказвате, сякаш като че там сте били!"... Какъв ти тук ужас?! - Той пеел човека. - Това е прекрасно, нали?
Защо чалгийте получават по няколко си хиляди харесвания, а тази велика песен само 2к ?!?! Прост народ сме и прост ще си останем с тези мазни чалги ... Иначе евала, супер песен ! :)
Хора хайде Да съживим този проект !!! Моля моля се на всички които имат обич към нашето
Бих бил щастлив ако проекта се съживи.
Дано ми прочетете коментара ей пичове това може би един от най - силните проекти които някога см слушал моля ви от все сърце, върнете поне на хората щастието и усмивката малко понееее .жалко много жалко че има толкова гледания ,болно ми е мъчно ми е , респект и уважение за вас хора напълнихте ми душата не бях слушал тази слова от години сега малко по пораснал наистина се замислих много,моля ви направете подобен проект,пак уважение и респект за вас,да живее България
Колкото години да минат, не спирам да мисля за тази песен. Благодаря.
Това ми е любимото стихотворение и вие го правите да оживява, всеки път като я слушам и ме залива емоцията, ЕВАЛА! Великолепни сте
Не мога да повярвам, че такива проекти остават забравени назад във времето, а комерсиалната помия не спира да ни залива, ден след ден.
Поклон за идеята!
Това е морален упадък задължителен за нео либералните държави
Още като излезе преди толкова години веднага ми стана любима. Не знам дали тогава сте осъзнали колко красиво нещо сте създали и колко ценно е.. ❤
Прекрасен проект, невероятно изпълнение! Това е любимото ми стихотворение, развълнувахте душата ми. Благодаря Ви!!!
Petya Kancheva Това всъщност не е ли лиро - епическо произведение? Поема имам предвид.
119,153 гледания азис милиони гледания НИКОГА НЯМА ДА СЕ ОПРАВИ ТАЗИ ДЪРЖАВА . Страхотно видео гордея се с вас !
Не е само държавата, целия свят се върти наобратно.
Вече са 246 561 , на добре вървят нещата :D
Ние сме шест милиона,а турските цигани са сто милиона .
Такаа си е,
Пуснах на баба ми, беше очарована. Много красиво се получава, хем стихотворението е по-достъпно за младите и децата, които нямат концентрацията да седнат и да прочетат, хем радва възрастните - виждат, че помним и обичаме.
Никога не е късно да намериш нещо прекрасно, благодаря Ви!
Благодаря!
ПЕСЕН ЗА ЧОВЕКА
Ние спориме
двама със дама
на тема:
"Човекът във новото време".
А дамата сопната, знаете -
тропа, нервира се,
даже проплаква.
Залива ме с кални потоци
от ропот
и град от словесна
атака.
- Почакайте - казвам, - почакайте,
нека... -
Но тя ме прекъсва сърдито:
- Ах, моля, запрете!
Аз мразя човека.
Не струва той вашта защита.
Аз четох как някой
насякъл с секира,
насякъл сам брат си, човека.
Измил се,
на черква отишъл
подире
и... после му станало леко. -
Смутено потръпнах. И стана ми тежко.
Но аз
понакуцвам
в теория
и рекох полека,
без злоба,
човешки,
да пробвам със тази история. -
Тя, случката, станала в село Могила.
Бащата бил скътал
пари.
Синът ги подушил,
вземал ги насила
и после баща си затрил.
Но в месец, или пък
във седмица само
властта го открила и... съд.
Ала във съдът
не потупват по рамото,
а го осъждат на смърт.
Отвели тогава злодея
злосторен,
затворили този субект.
Но във затвора попаднал на хора
и станал
човек.
Не зная с каква е
закваса заквасен,
не зная и как е
замесен,
но своята участ
от книга по-ясна
му станала с някаква песен.
И после разправял:
"Брей, как се обърках
и ето ти тебе
бесило.
Не стига ти хлеба,
залитнеш
от мъка
и стъпиш в погрешност на гнило.
И чакаш така като скот
в скотобойна,
въртиш се, в очите ти - ножа.
Ех, лошо,
ех, лошо
светът е устроен!
А може, по-иначе може..."
Тогава запявал той
своята песен,
запявал я бавно и тихо
Пред него живота
изплаввал чудесен -
и после
заспивал
усмихнат...
Но в коридора
тихо говорят.
Сетне секунда покой.
Някой полека вратата отворил. -
Хора. Зад тях часовой.
Някой от групата,
плахо и глухо,
казал му:
"Хайде, стани."
Гледали хората
тъпо и кухо
сивите, влажни стени.
Онзи в леглото
разбрал, че живота
е свършен за него,
и в миг
скочил, избърсал потта от челото
и гледал с див поглед
на бик.
Но лека-полека
човека се сетил -
страхът е без полза,
ще мре.
И някак в душата му
станало светло.
- Да тръгнем ли? - казал.
- Добре.
Той тръгнал. След него
те тръгнали също
и чувствали някакъв хлад.
Войникът си казал:
"Веднъж да се свърши...
Загазил си здравата, брат."
Във коридора
тихо говорят.
Мрак се в ъглите таи.
Слезнали после на двора,
а горе
вече зората блести.
Човекът погледнал зората,
в която
се къпела с блясък звезда,
и мислел за своята
тежка,
човешка,
жестока,
безока
съдба.
"Тя - моята - свърши...
Ще висна обесен.
Но белким се свършва
със мен?
Животът ще дойде по-хубав
от песен,
по-хубав от пролетен ден..."
Споменал за песен
и нещо се сетил.
В очите му пламък цъфтял.
Усмихнал се топло, широко и светло,
отдръпнал се, после запял.
Как мислите, може би
тука се крие
един истеричен комплекс?
Мислете тъй както си щете,
но вие
грешите, приятелко, днес. -
Човекът спокойно, тъй - дума
след дума
и твърдо редил песента.
Онези го гледали
с поглед безумен,
онези го гледали с страх.
Дори и затвора
треперел позорно,
и мрака ударил на бег.
Усмихнати чули звездите отгоре
и викнали:
"Браво, човек!"
Нататък е ясно. Въжето
изкусно
през шията, после
смъртта.
Но там в разкривените,
в сините устни
напирала пак песента.
И тук започва развръзката, значи.
Как мислиш, читателю, ти? -
Тя, бедната дама, започна да плаче,
започна във транс да крещи:
"Ужасно! Ужасно! - Разказвате,
сякаш
като че там сте били!"...
Какъв ти тук ужас?! -
Той пеел човека. -
Това е прекрасно, нали?
Никола Вапцаров
Страхотно е! От вчера не мога да спра да го слушам. Страхотна инициатива, много ме зарадва !
Уникално изпълнение!! Докосва струните на душата, прекрасен начин да увлечеш днешното поколение по Вапцаров. Тези младежи върнаха вярата ми в бъдещето на България. Можещи, знаещи, ентусиазирани ! Браво! ЕДНО ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ НА ЦЕЛИЯ ЕКИП, ЧЕ ВИ ИМА!
След толкова години отново оставам удивен! Страхотна!
Момента, в който излезе нова песен, а ти вече знаеш текста.
Ще прозвуча като всеки банален възрастен, но като ученик, смятам, че точно това ни трябва в образованието. Моля ви продължете проекта!
Браво Бедичка, мачкай брат! Изкуството и културата ни отчаяно имат нужда от повече такива песни! Стоплихте ми душата, аз също харесвам Вапцаров!
Това е едно от любимите ми български произведения, идеята е прекрасна и изпълнението го обожавам. You made my evening!
Почти няма хора които да творят изкуство... това тук е нещо уникално, стари песни и стихове от велики поети изобразени в песен... поклон и уважение ❤❤❤❤❤❤
И как е "творене на изкуство" след като думите са чужди?
Нямам думи...Доста скептично го пуснах парчето, обаче...вие ме хвърлихте в оркестъра...БРАВО!
Това е повече от Велико! Настръхнах! Моля ви, правете още..
Едно от най-добрите изпълнения, които съм слушал! Настръхвам все повече и повече с всеки ред, изпълнен от вас на това уникално стихотворение! Уникални сте! Човека е човек, само когато бъде ЧОВЕК!
Браво Човеци!
Прекрасно е наистина.
2022* Аз също бих бил щастлив ако проектът се съживи! Уникален е и помага много!
Давай "Бедааа" Ти си човека братле! ❤️
Вие сте луди, преразказвате историята в един момент БРАВО
Велико изпълнение на едно от най-ембламатичните произведения в нашата литература. Не спирайте, България има спешна нужда от повече такива проекти. Стоплихте душата ми!
Супер се е получило! Браво за целият проект и искаме още!
Наистина страхотна работа на целия екип! Настръхвам, когато го гледам и отваря очите ми за много неща, продължавайте в същия дух и всички очакваме новите ви проекти!
Един вечен клип и проект 2020 , не знам кога минаха тези 5 години когато излезна уникално изпълнение.. поклон :)
Прекрасно! Прекрасно!!! Невероятни сте! Не съм очаквала, че ще чуя любимия си поет по такъв достъпен за младежта начин, очаровахте ме! Ще се радвам да чуя и друго вапцарово стихотворение, пресъздадено от Вас. Или пък някой друг велик български поет! Успехи!!! :)
Велико! Велика поема, песен и изпълнение! :)
Много добро изпъление, кой знае може и всъщност Никола Въпцаров с такъв тон/емоция да го е мислил.
Въпреки, че ние не пазим тях, все още има такива хора които пазят българското. Благодаря.
Много добър проект !!!! БРАВО - Продължавайте така !
"В затвора попаднал на хора и станал човек!" Прекрасно е! 😊😍
Велика поема , велико изпълнение ! ❤️
Настръхвам!
2024, време за нов проект
Уникалните сте! Чакам с нетърпение продължението на проекта. Продължавайте да пробуждате заспалия български народ ...
Браво ! Невероятни сте ! Никола Вапцаров ми е любим творец !
Браво!!! Наистина много добра песен!!!
велико, велико, велико ... нямам думи ... браво за режисурата, музиката и вокала ... за китарното соло просто нямам думи ... казах ли, че е велико и нямам думи :) ?
Отлично, поздравления!
Учете!!!
Според мен ая песен заслужава много повече от това което е получела....страхотна е само така
еееееее, поздравления за целият екип, който е работил над тази уникална интерпретация ;)))) усмивки за всички
Много добър проект! Страхотно произведение, представено по много интересен и оригинален начин.
Благодаря ви наистина,прекрасно нещо сте направили!
Щом и тръпки ме побиха както и други тук...
уникално благодаря
Останах без думи! Браво, страхотни сте!
Само и единствено уважение заслужава този проет!
Страхотни сте просто!Нямам думи!
Уникална песен!!!
Ъгълът на Борис III и бул. Овча Купел, за който търси читалището. Има спирка на автобус 107 и на трамваи 4, 5 и 11. :)
Винаги актуално, вечно - шедьовър!
Красота - поздравление за труда и изпълнението, пеенето, играта.
Други творби?
Прекрасен замисъл, прекрасно послание, страхотна работа! Респект! Успех в следващите стъпки напред!
Браво ! Браво на всички очастващи в проекта ! БРАВО БЕДА !
Участващи*
Браво! Очаквах нещо добро като клип, но това което видях надмина очакванията ми. Браво!
ПРЕКРАСНО, ПРЕКРАСНО, ПРЕКРАСНО, ПРЕКРАСНО!
Много силно се е получило. Добра инициатива, браво !
ПП: 6-те човека с дислайковете нямат душа !
Велико направено , много по-добре от чалгата (тъй като онова е само каскада за гледания) ! Забелязах нещо и желая отговор (ако е възможенo )барабанист предполага нямате а познавам един доста добър и мога да препоръчам (не съм аз).
Невероятно! Хора, моля ви продължете този проект!!! Поклон!
Велико!!!! Браво !!!
Великолепно! Искаме още от Никола Вапцаров!
Naistina se nastruhva , unikalno , respekt do jivot !
Ние спориме
двама със дама
на тема:
"Човекът във новото време".
А дамата сопната, знаете -
тропа, нервира се,
даже проплаква.
Залива ме с кални потоци
от ропот
и град от словесна
атака.
- Почакайте - казвам, - почакайте,
нека... -
Но тя ме прекъсва сърдито:
- Ах, моля, запрете!
Аз мразя човека.
Не струва той вашта защита.
Аз четох как някой
насякъл с секира,
насякъл сам брат си, човека.
Измил се,
на черква отишъл
подире
и... после му станало леко. -
Смутено потръпнах. И стана ми тежко.
Но аз
понакуцвам
в теория
и рекох полека,
без злоба,
човешки,
да пробвам със тази история. -
Тя, случката, станала в село Могила.
Бащата бил скътал
пари.
Синът ги подушил,
вземал ги насила
и после баща си затрил.
Но в месец, или пък
във седмица само
властта го открила и... съд.
Ала във съдът
не потупват по рамото,
а го осъждат на смърт.
Отвели тогава злодея
злосторен,
затворили този субект.
Но във затвора попаднал на хора
и станал
човек.
Не зная с каква е
закваса заквасен,
не зная и как е
замесен,
но своята участ
от книга по-ясна
му станала с някаква песен.
И после разправял:
"Брей, как се обърках
и ето ти тебе
бесило.
Не стига ти хлеба,
залитнеш
от мъка
и стъпиш в погрешност на гнило.
И чакаш така като скот
в скотобойна,
въртиш се, в очите ти - ножа.
Ех, лошо,
ех, лошо
светът е устроен!
А може, по-иначе може..."
Тогава запявал той
своята песен,
запявал я бавно и тихо
Пред него живота
изплаввал чудесен -
и после
заспивал
усмихнат...
Но в коридора
тихо говорят.
Сетне секунда покой.
Някой полека вратата отворил. -
Хора. Зад тях часовой.
Някой от групата,
плахо и глухо,
казал му:
"Хайде, стани."
Гледали хората
тъпо и кухо
сивите, влажни стени.
Онзи в леглото
разбрал, че живота
е свършен за него,
и в миг
скочил, избърсал потта от челото
и гледал с див поглед
на бик.
Но лека-полека
човека се сетил -
страхът е без полза,
ще мре.
И някак в душата му
станало светло.
- Да тръгнем ли? - казал.
- Добре.
Той тръгнал. След него
те тръгнали също
и чувствали някакъв хлад.
Войникът си казал:
"Веднъж да се свърши...
Загазил си здравата, брат."
Във коридора
тихо говорят.
Мрак се в ъглите таи.
Слезнали после на двора,
а горе
вече зората блести.
Човекът погледнал зората,
в която
се къпела с блясък звезда,
и мислел за своята
тежка,
човешка,
жестока,
безока
съдба.
"Тя - моята - свърши...
Ще висна обесен.
Но белким се свършва
със мен?
Животът ще дойде по-хубав
от песен,
по-хубав от пролетен ден..."
Споменал за песен
и нещо се сетил.
В очите му пламък цъфтял.
Усмихнал се топло, широко и светло,
отдръпнал се, после запял.
Как мислите, може би
тука се крие
един истеричен комплекс?
Мислете тъй както си щете,
но вие
грешите, приятелко, днес. -
Човекът спокойно, тъй - дума
след дума
и твърдо редил песента.
Онези го гледали
с поглед безумен,
онези го гледали с страх.
Дори и затвора
треперел позорно,
и мрака ударил на бег.
Усмихнати чули звездите отгоре
и викнали:
"Браво, човек!"
Нататък е ясно. Въжето
изкусно
през шията, после
смъртта.
Но там в разкривените,
в сините устни
напирала пак песента.
И тук започва развръзката, значи.
Как мислиш, читателю, ти? -
Тя, бедната дама, започна да плаче,
започна във транс да крещи:
"Ужасно! Ужасно! - Разказвате,
сякаш
като че там сте били!"...
Какъв ти тук ужас?! -
Той пеел човека. -
Това е прекрасно, нали?
Цялата настръхнах ... невероятно!!!
Силна е !!! Продължавай с това със, което си се захванал просто е великолепно.
Велико,браво!
Просто супер
Страхотно е! Поздравления!
ne znam kakvo da pisha prosto
Уникално! Един невероятен проект и парче!
Браво за инициативата, беда! Успех!
Респект за идеята и самото изпълнените ,големи сте !!! ( :
Благодаря Ви, че Ви има!!
Евала, Беда! Няма втори като теб!
БРАВО!!! Направили сте го наистина да докосва.
Уникално е, хора, браво, браво, браво!
респект братъ..много добро изпълнение...
Нямам думи да опиша! Благодаря!
не е истина че няма отрицателни коментари .
браво и от мен :)
Много добре е замислено :)
Продължавайте в същият дух
Велика песен и изпълнение!
Великолепно!
много силно, гали душата направо.. няма какво да кажа освен ЕВАЛА
Защо чалгийте получават по няколко си хиляди харесвания, а тази велика песен само 2к ?!?! Прост народ сме и прост ще си останем с тези мазни чалги ... Иначе евала, супер песен ! :)
добър поет..респект
Една дума - УНИКАЛНО!
много яко браво
Песента е много добра!
лудница е браво
Страхотно е!! respect
prosto s dve dumi bed dumi. Fuul RESPECT
Брутален клип!
настръхнах
Прекрасно!
Супер режисура, побиха ме тръпки!
Искам да питам пича от солото не ли е вокала на junkyard?
+Тодор Петров той е :)
+Проект Зората кажете му, че чакам концерт ;д
БРАВО !!!