Как да останете благословени през целия ден? | Садгуру

[@MGames-bu1dh]

Невероятен човек.

[@Lichnost-zz7mo]

Кое му е невероятното?

[@bojidarbojidar3407]

Какво нещо е света.
Едно време много го търпях. Сега той се опитва да ме търпи.(teeth)
Наистина, дали Съдбата иска да бъде първа или последна.
А трябва да пристъпя към новото...
Като направи човек крачка, сред това трябва и втория крак да издърпа.
От Света нищо не остана. Само шлюпки - Като обвивката на орех.
Ако е болен човек може да ги използва, но ако не е, разделя се с тях.
Не може да го съхраняваш, светът не се съхранява, а живее.
Съхранява се стопанисва се нещо, което искаш да го притежаваш за дълго.
После и това оставяш и ставаш скитник. И едва после пътник.

[@bojidarbojidar3407]

Първо ставаш скитник. И едва после пътник.
Но не докосваш нищо, не притежаваш нищо.
Станах метач за да измета стълбището надолу до света.
А сега си мисля дали него да измета.
Светът нищо не търси, само човек.
Не се харесва и показва, не бяга и отбягва.
Човек се нанася в него, и нищо не оставя.
Като дъхът на виното е, после и това се забравя.
Светът е като бавна тишина.
Нито сяда, нито става.
Човек е мечтата на тоягата на йога.
Ту почуква, ту поляга. Не знае и да се обляга.
Колко е човек, стъпка в снега.
Не знаеш кой е, а пътя му не диша.
Това е споменът за него.
Хем го има, хем и себе си отбягва.

[@MGames-bu1dh]

Тва поема ли е или мнението ти...