Един от неуточнените все още въпроси относно администрирането на разглеждания регион се отнася до времето на включване на територията, обособена през ХVII в. като каза Осман пазаръ с друго име Ала кинисе, в структурите на османското провинциално управление. Макар най-ранното й споменаване като нахия Ала килиса да датира от 80-те години на XV в. [Ковачев, Р. 1997, с. 160-161] и тя да не фигурира в иджмал дефтера от 1479 г. [ТИБИ, Т. 2, с. 161-297], в изследванията основателно се отбелязва, че нахията Ала килисе със сигурност е съществувала по времето на султан Мехмед II (1451-1481). Неизяснен остава въпросът дали в основата на териториалния й обхват могат да се търсят стари български феодални владения или доосмански административни формирования от времето на свободната българска дър-жава. Твърдението, че територията на днешните общини Омуртаг и Антоново е имала ясно очертана вътрешна структура в периода на Второто българско царство и самостоятелна роля в държавното и административното му устройство през XIII-XIV в. [Чолов, П. 1999, с. 93], се приема с подчертани резерви в османистичните среди [Ковачев, Р. 2003, с. 286-287 и др.] и най-вече не намира потвърждение в състоянието на поселищния живот тук през ХV и в начало-то на XVI в. И въпреки това, някои топонимични податки относно дн. с. Росица, което се среща под названията Деспотлар/Десботлу/Деспотлулар; дн. с. Добротица вписано с названията On
Здравей! Знае се много за Омурташкото кале..., но само от определени хора! На 2-3км. на запад преди с.Камбурово по старият път за София, точно на превала в дясно ще намериш още една такава голяма крепост.
Коментираните тук документи, без да решават спора, дават нов, макар и фрагментарен, материал за разсъждения. Изразът паm-i diğer (с друго име) между названията Ала килиса и Осман пазар дава възможности за поне две интерпретации. Първата - че град Осман пазар е възникнал в близост до по-късно изчезнало селище, център на каза Ала килиса, и приема позициите му в османското административно-териториално устройство. Втората - че двете названия се отнасят за едно и също селище. В подкрепа на второто предположение могат да се посочат двете късни споменавания на Ала килиса като касаба, център на каза през XVIII в., коментирани по-горе
Ала-Клисе се разчупва в римския период в началото е бил ,,Белия град,, заради камъка с който е строен казва ли са му после ,,Бяла черква,, в християнския период града е под сегашния Омуртаг и южния склон до калето като е стига до с.Камбурово тост Ала-Клисе е бил три пъти по голям от сешния Омуртаг.Черката я знам къде е ...
Бат Росене искам да изразя огромна благодарност Българин!
Браво! Поздравления! Успех в начинанията за разкриване на "Скритата българска история"!
Благодарим за усилията Ви господин Петров !
Ала Килисе /Бяла Черква
Благодаря
Очевидно е настъпил ВИДОВ ДЕН !?🍀🇧🇬
Благодаря !♥️
Сега българите изчезваме като тези градове
Един от неуточнените все още въпроси относно администрирането на разглеждания регион се отнася до времето на включване на територията, обособена през ХVII в. като каза Осман пазаръ с друго име Ала кинисе, в структурите на османското провинциално управление. Макар най-ранното й споменаване като нахия Ала килиса да датира от 80-те години на XV в. [Ковачев, Р. 1997, с. 160-161] и тя да не фигурира в иджмал дефтера от 1479 г. [ТИБИ, Т. 2, с. 161-297], в изследванията основателно се отбелязва, че нахията Ала килисе със сигурност е съществувала по времето на султан Мехмед II (1451-1481). Неизяснен остава въпросът дали в основата на териториалния й обхват могат да се търсят стари български феодални владения или доосмански административни формирования от времето на свободната българска дър-жава. Твърдението, че територията на днешните общини Омуртаг и Антоново е имала ясно очертана вътрешна структура в периода на Второто българско царство и самостоятелна роля в държавното и административното му устройство през XIII-XIV в. [Чолов, П. 1999, с. 93], се приема с подчертани резерви в османистичните среди [Ковачев, Р. 2003, с. 286-287 и др.] и най-вече не намира потвърждение в състоянието на поселищния живот тук през ХV и в начало-то на XVI в. И въпреки това, някои топонимични податки относно дн. с. Росица, което се среща под названията Деспотлар/Десботлу/Деспотлулар; дн. с. Добротица вписано с названията
On
Здравей!
Знае се много за Омурташкото кале..., но само от определени хора!
На 2-3км. на запад преди с.Камбурово по старият път за София, точно на превала в дясно ще намериш още една такава голяма крепост.
Коментираните тук документи, без да решават спора, дават нов, макар и фрагментарен, материал за разсъждения. Изразът паm-i diğer (с друго име) между названията Ала килиса и Осман пазар дава възможности за поне две интерпретации. Първата - че град Осман пазар е възникнал в близост до по-късно изчезнало селище, център на каза Ала килиса, и приема позициите му в османското административно-териториално устройство. Втората - че двете названия се отнасят за едно и също селище. В подкрепа на второто предположение могат да се посочат двете късни споменавания на Ала килиса като касаба, център на каза през XVIII в., коментирани по-горе
💯👏👏🇧🇬🇧🇬🇧🇬🌍
Много ми е интересно, как ли е изглеждал този град. Какви са били къщите...
Selo Podgorica obstina targoviste tam tarsete ima mnogo ligendi
Аз намерих информация за този град! Писано е за него от български историци.
Ала-Клисе се разчупва в римския период в началото е бил ,,Белия град,, заради камъка с който е строен казва ли са му после ,,Бяла черква,, в християнския период града е под сегашния Омуртаг и южния склон до калето като е стига до с.Камбурово тост Ала-Клисе е бил три пъти по голям от сешния Омуртаг.Черката я знам къде е ...
А с.Беломорци дали има някаква връзка? Или са преселници?
@@top-roskata Браво! Аз прочетох, че е бил голям, но за черквата ще чакаме клип.
Alexander the great
Ала Кинесе го прочетох някъде
Brao bate rosene