ЛЮБО КИРОВ - ЛИПСВАШ МИ - КАРАОКЕ
HTML-код
- Опубликовано: 24 мар 2024
- С вятъра
се налетях
С думите
се наиграх
но вървях
вървях
и не спрях
не спрях
Бях издигнал
крепостни стени
бях заключил
всичките врати
и не чаках
и не вярвах
Лумна огън
изгори ме!
Светлината
ослепи ме!
Ти се спри
Нямахме време
за думи
които ни галят
Тихо спри
Крехка е тази
минута на обич
Защо ръцете
се събират?
Защо душите
се разделят?
И не питай
аз не знам
Ти не питай
аз не знам
Знам - ще бъдем
близки и сами
Твоят дъх
ще следва
моите дни
И не чакам
но очаквам
И не искам
но се взирам
И не вярвам
но те имам
И във всичко
теб съзирам
ЛИПСВАШ МИ
Времето няма
да стигне
за тази раздяла
ЛИПСВАШ МИ
Моята сила
се върна
и няма забрава
ЛИПСВАШ МИ... 
Видеоклипы
Уникално
Може ли да направите хороводната китка на Славка Калчева, която е 28:07 мин. на текст+вокал?
ruclips.net/video/Mc82V_b1h5A/видео.html ТАЗИ ЛИ? АКО НАПИШЕШ ЦЕЛИЯ ТЕКСТ ТУК ЩЕ НАПРАВИМ
@@IvyBarPomorie Там нейде в равна Добруджа, в бяла къща голяма, две мъжки рожби майчини, дворове пълни с радост. Раснаха, та пораснаха, двамата братя левенти, най-лични булки си взеха, алтън деца им родиха.
Пред Бога страха имаха братята Петър и Ванко, пред майка мила и татко, пред святи тежки празници. И рече Господ, изрече, щом в сърцата си носите толкова хубост и песен, има много да имате.
Даде им Господ, наспори къщите, чардаклийте, равните двори, широки, пълни хамбари с жито. Да имат тежко богатство, пълни шиници със злато, със злато още пари и верни добри другари.
Кахър на никой не кършат, вкусни трапези нареждат, руйно си вино разливат и песни чудни си пеят. По цяла равна Добруджа знаят за Петър и Ванко, хубави песни че пеят и царски, че живеят.
Остана Станка съраче, без майка, Станка, без баща (x2) с нейните, родните, девет мили братчета. (x2)
Расна ми Станка, порасна голяма мома станала (x2) на снахи, на братя, Станка мома да шета(x2)
Станкини девет братчета скришом са Станка годили и си на Станка говорят, сестрице Станке, хубава. Отключи сандъци сложи бяла премяна, че сме те сестрице снощи вечер годили.
През девет села в десето, пред десет гори зелени Момче е много богато, ала е глухо и нямо. Че викна, заплака, Станка мома хубава, че я е без късмет клета майка родила.
Наклала Янка огньове на равни двори широки, да гори, Станка изгори, Свилене нови дарове. От аскет тонки престилки, бели ризи ке марлия.
Гори ги Янка и плаче, че и се любе ожени, любето Георги терзия, верни си думи думаха. Думите били лъжовни, лъжовни за ден лечебни.
Буля и огън гледаше и си на Янка думаше: „Дали род съм задоволен, не гори тонки дарове“. Закичих ален трендафил, та запях песен моминска.
Полегнала е Гергана гора зелена, елхова(х2) ехова и орехова.
Там де Гергана лежеше след тревата съхнеше(х2) на дърво листо капеха.
Кога Гергана плачеше цялата гора ехтеше(х2) всички овчаре сбираше.
Защо си няма Гергана миличка майка едничка, мъката да се изкаже, на сърце да ье улекне.
Мъри, Ирино, червено ябълко,
мъри, Ирино, китка чимширова. (х2)
Очите ти, черни черешови,
кого видиш, изгаряш го Ирино.
Кого видиш, изгаряш го Ирино,
мене видя, видя изгори ма.
Провикнала се бяла Мария провикнала се, песен запяла/2 Какво съм мили Боже сгрешила, че млада вдовица си останах. Дребни дечица сама да гледам дребни дечица, още глупави. Кога си деца, Боже пораснат, как ще им сватби сама направи. Как ще им дари сама се приготвя, как на хорото сама ще играе Що толкоз бързо ми любе отне, да няма кой за мен да помисли, децата на татко да се нарадват, сама самичка в къщи да седя.
Прочула се малка мома, по седенки, по мъчени, че е мома на кумите, че кат ясно слънце грее. Мъри моме, малко моме, изгори ма мари, изсуши ма.(x2)
Косите и кат коприна, лицето и е недоволно, очите и черешови, веждите и гайтанови. Мъри моме, малко моме, изгори ма мари, изсуши ма.(x2)
Кат запее малка мома, и се радва цялото село, като заиграе малка мома, разиграва старо младо. Мъри моме, малко моме, изгори ма мари, изсуши ма.(x2)
Покрай назе тя минава, покрай нашите равни двори, снага кърши, поли вее, ех блажено, той я вземе. Мъри моме, малко моме, изгори ма мари, изсуши ма.(x2)
Пролет ми пукна в гората, в гората, още в Сакара, топъл ми вятър повява и на гората си дума: „Към тебе горо зелена Индже войвода е продължил, с Кара Кольо байрактар и води млади войводи.“ Срещни го горо, майчице, на тежък празник Гергьовден, да си похапнат чеверме и руйно вино да пият.
Ядат и пият войводи и песни за Индже пеят, баш си войводо, сред нас си, закрилник от душманите. В Странджа още, в Сакара гледат Инджето в очите и му целуват ръцете, поклон му правят по земята.(x2)
Както са яли и пили, жаден съм рече Инджето, жаден за бистра водица, че си извика любето. Иди ми любе, иди ми там горе на бакърджия, до Ямбол града, голяма, водица да ми донесеш.(x2)
Страх ме е мене войводо, по пътя да не ме срещне, тъжи по слънце душмане, или пък мечка стръвница. Не бой се любе да тръгнеш, теб ще те пази гората, ако те в пътя пресрещнат, сал едно нещо да кажеш. Чия си любе изгора, изгора още невяста, на Индже страшен войвода, на велоета закрилник.
Сега любе хубаво и косъм няма да падне, от твоите коси коприна и всички ще се разбягат. Вдън земя те ще се скрият и ще се стряскат в съня си, към теб се Индже присъни, не бой се любе и тръгвай.(x2)
@@IvyBarPomorie Това са всички текстове и ще съм крайно благодарен, ако го направите!
@@IvyBarPomorie Написах ги, но не се качиха…
@@IvyBarPomorie Написах ги, но не се качиха…