страх от това да потегля под наклон колата дане подаде назад и как на равен път колата при потегляне да не даде леко назад ако може видео потегляне под наклон, равен път и потегляне по наклон надолу при спускане.
Взел съм книжка през 1999 г. без никакъв проблем от първия път. Справях се добре. Оттогава съм карал само няколко пъти в началото и престанах, защото не мога и не мога да го преодолея тоя пуст страх. Страх ме е, че не мога да взимам завои и да се разминавам, защото не преценявам габаритите на колата. Страх ме е, че няма да мога да я овладявам. Че ще я гася. От кръговите много ме е страх. Човек като кара трябва да е съсредоточен, да внимава за всичко около него и ме е страх, защото от страх се разконцентрирам. Сигурно вече съм забравил и как се паркира. Най-вече ме е страх да не утрепя някого. Абе примирих се, че от мен шофьор не става. И си ползвам градския транспорт. Ама е лошо, защото сега ми се налагат едни смени на работа, а по това време градски транспорт няма и няма как да се прибирам у нас. Абе лоша работа.
В страха няма нищо лошо,това е инстинкта ни за самосъхранение. Той ни пази да не направим нещо, за което не сме подготвени. Затова към шофирането трябва да се подходи внимателно и постепенно. Може би както когато започваме да тренираме. Постепенно увеличаваме натоварването и така, докато се стигне до добри резултати. Не е добре веднага след курса да се шофира във пикови часове, натоварени кръстовища, да се изпълняват сложни маневри.С времето човек свиква с габаритите, с възможностите на автомобила и с пътната обстановка.
@@instruktor.Ivailo.Ivanov Да, това е така, но от друга страна, хубаво е човек да си знае възможностите и да не се занимава с работи, за които не става. Какъв е смисълът да излизам на пътя като треперя, потя се и след кошмара се обривам целия? Та така съм неадекватен и опасен за останалите и за себе си. Вие например като инструктор не сте ли казвали на някого, че не става за шофьор? Не ми се вярва да не сте. Гледам сега клипове тук уж да видя някои съвети и добри практики, ако евентуално реша да шофирам (както писах, имам проблем с отиването и връщането от работа), но все повече се уверявам, че няма как да стане. В крайна сметка може да напусна работа: ей го на, работа колкото щеш. Иначе, поздравления за добрата работа и отличните обяснения. Много полезно съдържание!
@@gtsonev Аз също имам книжка от 16 години и съм карала 16 пъти оттогава, а последните 7 години не се бях качвала на кола. Но сега реших, че със страхове се живее ужасно и тръгвам! От следващата седмица се качвам - имам вече кола! Няма немаучил се човек, който кара всеки ден!
Карам от една година,взех книжка за кола с ръчна кутия.Карах не повече от месец градско,купихме автомат и вече имам над 15000км.Проблемът ми е следния-качвам се понякога на колата с ръчна кутия,с цел да не забравям,но съм шофирала толкова малко,че стресът ме връхлита с голяма сила.Единственият ми проблем е смяна на предавки от висока към ниска,колата много прилашква.Продължавам да гледам скоростния лост.Къде греша?Не подавам достатъчно газ,бързо падат оборотите докато сменям предавки…един Господ знае.Иначе да вметна,че колата автомат е изключително удобна и сигурна за шофьори новобранци ,особено в градска среда с нервни и нетолеранти шофьори!
Както винаги страхотно видео, много са полезни всички споделени видеа Аз сякаш имах/имам 2-3 неща.. Преди време беше тръгване на наклон (сега също, но сякаш съм се овладяла малко повече) Да не ми угасне колата, вече се случва мноого рядко Все още обаче в област с много завои не смея да карам, особено към планинските ни курорти.. Не се чувствам сигурна.. То не че съм ходила за да видя дали ще е страшно, но просто не смея да тръгна 🤷♀️
МИ научи се да тръгваш с ръчна спирачка по налкон, или спирачка и съединител с левия крак :) в краен случай си купи кола с автоматик - всички имат "хилл асистант"
При левия завой ме е страх, когато водача пред мен даде мигач, че ще завие в дясно. По някаква причина ме е страх, че може ако тръгна да завивам тези, които са след него няма да ме изчакат. Тогава иструктура ми започва да крещи и да беснее, паникьосвам се и колата изгасва по средата на кръстовището 😭. (По-скоро ме е страх от това, че ми вика и затова се получава така)
Под наклон държиш спирачката, като едновременно с това отпускаш съединителя докато не стигне до полусъединител (да започне да бръмчи/трепери леко). След като това стане пускаш спирачката (спокойно, няма да тръгне назад при полусъединител) и натискаш гаста. Не знам дали това е най-правилния начин, още се уча, но работи.
Просто спри в наклона, успокой се, дишай и като започнеш да изпълняваш т.е. спираш и държиш спирачката, 1 предавка , отпускаш съединителя подаваш леко газ, не форсираш, а помагаш на двг , ащото започва силово предаване и тяга колата тръгва. Отпускаш съединителя и катериш! Повтоаряй докато свикнеш, на мен ми беше любимото упражнение!
Аз сега тръгвам на теорията и не е много далеч времето, когато тръгвам и на кормуване. Никога не съм се качвала на шофьорското място. Единственото, от което изпитвам ужас е кръговото на Лъвов мост... Да, притеснявам се за колата, но ще се науча да я овладявам полека лека, ама кръговото на Лъвов мост и без да съм в кола ме ужасява.
Моите страхове се изразяват в това, че когато карам и пътят е тесен и си мисля, че ще одраскам или ударя колата отстрани в бордюра, тоест страничната дистанция не мога да си я определя, кога, колко имам и затова и ми се карат. Също, когато в тесен път и срещу мен идва тир, изпитвам малко смущение дали ще се разминем, но затова когато не съм сигурен, спирам, изчаквам го, мигач и си тръгвам. Последното, което е, когато съм на голямо кръстовище и има много коли от всяка страна и аз бързо трябва да се ориентирам, кой на къде е и кой трябва да изчакам, за да тръгна след него.
Имам страх да не удара, когато завивам на ляво и на кръговото кръстовище също.Не тръгвам веднага и почват да свирят и тогава започва още по голяма паника.За това ме скъсаха на изпит ☹️.Как да го преодолеем това.???
С опита,човек започва да преценява скоростта , с която се движат другите участници,както и да познава своите възможности.Тогава преминаването през каквото и да е кръстовище става лесно.
Кръгово с 4 ленти във всяка посока на движение, мини градинка за разходки по средата, трамваи, пешеходци, градски транспорт.. не ме притеснява, ако не съм първа кола - то така или иначе движението си ме води, ама ако съм първа кола? А да тръгна, ама скочи някой пешеходец, па после мине трамвая, а накрая за капак - и някой автобус се изперчи. Ако съм първа кола няма и да мръдна ха ха ха
От хора и от коли, ме е страх. Инструктура е казал, да не. Се гледат клипчета в интернвт за каране, но съм зле, и искам да видя, някакви ситуации, в които не съм участник
Аз също го изживявах този шок много често тъй като бях участник в катастрофа с колоездач ...и на кормуването тази сцена ми беше все пред очите .Инструктора едвам се сдържаше с моята паника,но за късмет той беше много добър и ме научи че шофьор не се става с страх ,а с хъс и желание че човек може да преодолее всичко,когато има желание....И е така ...Побеждавайте страховете си и успех
predi da vzema knijka strah ot nisto.Sled kato vzeh knijka strah parkirane parkirane strah ot zavivane na lqvo.sled malka katastrophe pri parkirNEE STRAH OT VSICKO I EDNA GODINA ne sofirah naskoro zapocnah kupih si po malka kola.I sega ujas ne gasq kolata tragvam parkiram si no dosta krivolica kogato sledq ogledalata
Кръговите и неадекватните колеги ме смущават. Също стръмните и тесни улички. Искрено, НАЙ-МНОГО ме притеснява, детето ми да не ми мрънка как от жените не ставало шофьори!
![Noob To Max With DRAGON REWORK In Blox Fruits [FULL MOVIE]](http://i.ytimg.com/vi/LnBMOinoOvA/mqdefault.jpg)
Може би това че няма толерантност между участниците в движението, агресията и бързането чувствам се притисната от другите
Аз изпитвам същото :)
И аз така
Така е! Дори той да те блъсне, ти пак ще си му виновен
страх от това да потегля под наклон колата дане подаде назад и как на равен път колата при потегляне да не даде леко назад ако може видео потегляне под наклон, равен път и потегляне по наклон надолу при спускане.
Взел съм книжка през 1999 г. без никакъв проблем от първия път. Справях се добре. Оттогава съм карал само няколко пъти в началото и престанах, защото не мога и не мога да го преодолея тоя пуст страх. Страх ме е, че не мога да взимам завои и да се разминавам, защото не преценявам габаритите на колата. Страх ме е, че няма да мога да я овладявам. Че ще я гася. От кръговите много ме е страх. Човек като кара трябва да е съсредоточен, да внимава за всичко около него и ме е страх, защото от страх се разконцентрирам. Сигурно вече съм забравил и как се паркира. Най-вече ме е страх да не утрепя някого. Абе примирих се, че от мен шофьор не става. И си ползвам градския транспорт. Ама е лошо, защото сега ми се налагат едни смени на работа, а по това време градски транспорт няма и няма как да се прибирам у нас. Абе лоша работа.
В страха няма нищо лошо,това е инстинкта ни за самосъхранение.
Той ни пази да не направим нещо, за което не сме подготвени.
Затова към шофирането трябва да се подходи внимателно и постепенно.
Може би както когато започваме да тренираме. Постепенно увеличаваме натоварването и така, докато се стигне до добри резултати.
Не е добре веднага след курса да се шофира във пикови часове, натоварени кръстовища, да се изпълняват сложни маневри.С времето човек свиква с габаритите, с възможностите на автомобила и с пътната обстановка.
@@instruktor.Ivailo.Ivanov Да, това е така, но от друга страна, хубаво е човек да си знае възможностите и да не се занимава с работи, за които не става. Какъв е смисълът да излизам на пътя като треперя, потя се и след кошмара се обривам целия? Та така съм неадекватен и опасен за останалите и за себе си. Вие например като инструктор не сте ли казвали на някого, че не става за шофьор? Не ми се вярва да не сте.
Гледам сега клипове тук уж да видя някои съвети и добри практики, ако евентуално реша да шофирам (както писах, имам проблем с отиването и връщането от работа), но все повече се уверявам, че няма как да стане. В крайна сметка може да напусна работа: ей го на, работа колкото щеш.
Иначе, поздравления за добрата работа и отличните обяснения. Много полезно съдържание!
Аз също се страхувам, но имам стимул. Убедена съм, че е възможно всеки да се научи. Въпрос на време и опит. Не се предавай! 😃
@@gtsonev Аз също имам книжка от 16 години и съм карала 16 пъти оттогава, а последните 7 години не се бях качвала на кола. Но сега реших, че със страхове се живее ужасно и тръгвам! От следващата седмица се качвам - имам вече кола! Няма немаучил се човек, който кара всеки ден!
Изправи се срещу този страх и го победи .не си казвай че от теб нестава шофьор .,а кажи става
Мисле, че най ще ми е кофти да не ми изгасне колата, оказа се, че не гасне, май левият завой ми беше най- некомфортен :) Много яки видеа правите :)
Не гасне защото си с автоматик
@@ВалентинаИванова-ж5к Аз ли? Карам само ръчни скорости :)
Карам от една година,взех книжка за кола с ръчна кутия.Карах не повече от месец градско,купихме автомат и вече имам над 15000км.Проблемът ми е следния-качвам се понякога на колата с ръчна кутия,с цел да не забравям,но съм шофирала толкова малко,че стресът ме връхлита с голяма сила.Единственият ми проблем е смяна на предавки от висока към ниска,колата много прилашква.Продължавам да гледам скоростния лост.Къде греша?Не подавам достатъчно газ,бързо падат оборотите докато сменям предавки…един Господ знае.Иначе да вметна,че колата автомат е изключително удобна и сигурна за шофьори новобранци ,особено в градска среда с нервни и нетолеранти шофьори!
Както винаги страхотно видео, много са полезни всички споделени видеа
Аз сякаш имах/имам 2-3 неща.. Преди време беше тръгване на наклон (сега също, но сякаш съм се овладяла малко повече)
Да не ми угасне колата, вече се случва мноого рядко
Все още обаче в област с много завои не смея да карам, особено към планинските ни курорти.. Не се чувствам сигурна.. То не че съм ходила за да видя дали ще е страшно, но просто не смея да тръгна 🤷♀️
МИ научи се да тръгваш с ръчна спирачка по налкон, или спирачка и съединител с левия крак :) в краен случай си купи кола с автоматик - всички имат "хилл асистант"
При левия завой ме е страх, когато водача пред мен даде мигач, че ще завие в дясно. По някаква причина ме е страх, че може ако тръгна да завивам тези, които са след него няма да ме изчакат. Тогава иструктура ми започва да крещи и да беснее, паникьосвам се и колата изгасва по средата на кръстовището 😭. (По-скоро ме е страх от това, че ми вика и затова се получава така)
Трябва да се забрани викането! То не помага, а само усложнява ситуацията!
Благодаря ви за хубавите клипове
Потеглянето под наклон ми е може би най-големия страх, но и това да не ми изгасне колата особено,когато попадна в задръстване..
Под наклон държиш спирачката, като едновременно с това отпускаш съединителя докато не стигне до полусъединител (да започне да бръмчи/трепери леко). След като това стане пускаш спирачката (спокойно, няма да тръгне назад при полусъединител) и натискаш гаста. Не знам дали това е най-правилния начин, още се уча, но работи.
Точно така ☺️.
Моят инструктор не ме научи как да потеглям на наклон и колата тръгна назад, изгасна съостветно и после скандал до края на часа ми...
Просто спри в наклона, успокой се, дишай и като започнеш да изпълняваш т.е. спираш и държиш спирачката, 1 предавка , отпускаш съединителя подаваш леко газ, не форсираш, а помагаш на двг , ащото започва силово предаване и тяга колата тръгва. Отпускаш съединителя и катериш! Повтоаряй докато свикнеш, на мен ми беше любимото упражнение!
Аз сега тръгвам на теорията и не е много далеч времето, когато тръгвам и на кормуване. Никога не съм се качвала на шофьорското място. Единственото, от което изпитвам ужас е кръговото на Лъвов мост... Да, притеснявам се за колата, но ще се науча да я овладявам полека лека, ама кръговото на Лъвов мост и без да съм в кола ме ужасява.
Лично аз изпитвам страх при разминаването с камиони.
Страх от големи завои, тип детелина.
И не на последно място, притеснение при паркиране назад.
Моите страхове се изразяват в това, че когато карам и пътят е тесен и си мисля, че ще одраскам или ударя колата отстрани в бордюра, тоест страничната дистанция не мога да си я определя, кога, колко имам и затова и ми се карат.
Също, когато в тесен път и срещу мен идва тир, изпитвам малко смущение дали ще се разминем, но затова когато не съм сигурен, спирам, изчаквам го, мигач и си тръгвам.
Последното, което е, когато съм на голямо кръстовище и има много коли от всяка страна и аз бързо трябва да се ориентирам, кой на къде е и кой трябва да изчакам, за да тръгна след него.
Може би най-много се притеснявам при потегляне по стръмен баир, най-вече да не ударя кола зад мен
Имам страх да не удара, когато завивам на ляво и на кръговото кръстовище също.Не тръгвам веднага и почват да свирят и тогава започва още по голяма паника.За това ме скъсаха на изпит ☹️.Как да го преодолеем това.???
С опита,човек започва да преценява скоростта , с която се движат другите участници,както и да познава своите възможности.Тогава преминаването през каквото и да е кръстовище става лесно.
И до ден днешен не се отпускам, карам си, но все на тръни! Вече нямам и мерак да карам!
паркиране на задна и ряско отпускане на съединител
6:14 тоя направо си мина на червено 😂
Кръгово с 4 ленти във всяка посока на движение, мини градинка за разходки по средата, трамваи, пешеходци, градски транспорт.. не ме притеснява, ако не съм първа кола - то така или иначе движението си ме води, ама ако съм първа кола? А да тръгна, ама скочи някой пешеходец, па после мине трамвая, а накрая за капак - и някой автобус се изперчи. Ако съм първа кола няма и да мръдна ха ха ха
Моя страх е да не спра рязко и някой да ме подпре отзад .Или да не би да не намаля достатъчно преди завой.
От хора и от коли, ме е страх.
Инструктура е казал, да не. Се гледат клипчета в интернвт за каране, но съм зле, и искам да видя, някакви ситуации, в които не съм участник
Как да се справя със страха от каране сам, страх ме е да карам без някой до мен дори и да няма книжка просто да има някой?
Знаете ли как се казва тая песен много е яка
Positive Fuse - Изпълнител French Fuse
@@instruktor.Ivailo.Ivanov мерси
Обратен завой
Завои в планини докато вали
При изгасване на двигателя на автомобила това означава че автомобилният водач все още не е овладял самият автомобил
Имам страх да не блъсна някой пешеходец....
Аз също го изживявах този шок много често тъй като бях участник в катастрофа с колоездач ...и на кормуването тази сцена ми беше все пред очите .Инструктора едвам се сдържаше с моята паника,но за късмет той беше много добър и ме научи че шофьор не се става с страх ,а с хъс и желание че човек може да преодолее всичко,когато има желание....И е така ...Побеждавайте страховете си и успех
Да не натисна газта вместо спирачката.
същите + завиване в обратна посока
Аз също го имах...
ЗА ПО ГОЛЯМА КОНЦЕНТРАЦИЯ МОЖЕХТЕ ДА НЕ ПУСКАТЕ НА ФОН МУЗИКА
НЯМА НУЖДА ОТ НЕЯ
predi da vzema knijka strah ot nisto.Sled kato vzeh knijka strah parkirane parkirane strah ot zavivane na lqvo.sled malka katastrophe pri parkirNEE STRAH OT VSICKO I EDNA GODINA ne sofirah naskoro zapocnah kupih si po malka kola.I sega ujas ne gasq kolata tragvam parkiram si no dosta krivolica kogato sledq ogledalata
Страх ме е от жена ми зад волана
😂😂😂😂
Да и оня последния педал те издуха на червено с пешеходци...чист Семерджиев!
Ще карам Шофьорски и се Страхувам и от кормуването и Тестовете
Потеглянето под наклон ме притеснява!!!
Кръговите и неадекватните колеги ме смущават. Също стръмните и тесни улички.
Искрено, НАЙ-МНОГО ме притеснява, детето ми да не ми мрънка как от жените не ставало шофьори!
Страх от ползване на мигачи и 😂 да карат като хората седалка за спане и едната ръка хванал на бабаси царвула