Представих си как разходка в мразовитата нощ и общуване на маса с досадните ми роднини ми носят наслада колкото от 1 шоколад... Искам страстно това измерение. Иначе емоционалното хранене, и глад, и зависимости са много сложна тема, и съм напълно съгласна с теб, че по това време на годината те рязко се влошават. Все още не съм открила работеща техника, храната просто прави "чудеса" - мигновено, леко, без усилия - и това оголва горчивата истина колко самотни и емоционално незадоволени сме всъщност като човешки същества ;)
Да, със сигурност физически разходка или разговор няма да ти донесат същата наслада, като да изядеш един шоколад. Още по-малко ако излезеш да правиш крачки на тъмното в студа или си принудена да общуваш с досадните ти роднини. И тук мисля, че опира до нагласите ти. Разходката може да си я направиш по-приятна ако излезеш да се разходиш през деня, когато има слънце и е по-топло. Точно се върнах от парка, ами да ти кажа толкова ми беше хубаво, че не исках да се прибирам. Колкото до роднините, съмнявам се, че няма поне един човек, с който да ти е приятно да си говориш. Идеята е, че насладата от шоколада приключва с последното парче, което изядеш, след това липсата продължава да я има. Липса на какво? Може да е на всичко, разбира се ако не говорим чисто и просто за глад. Ако си гладна, ясно е, че ти се яде, шоколада ще спаси положението. Но ако налиташ на шоколада, заради това че си стресирана, изнервена, тъжна, ядосана, уморена и т.н. по-добре да си вземеш 1-2 парчета и да излезеш да се разходиш или да намериш друго занимание, което да е достатъчно удовлетворяващо. Не казвам да не ядем шоколад. Аз например обикновено след вечеря си замезвам я с 2-3 парчета черен шоколад или си мажа фъстъчено масло върху бисквитки. Обаче да не ползваме сладкото за утеха или справяне с други емоции. Със сигурност на думи е по-лесно, отколкото да го направим, но все от някъде трябва да се започне.
Чудесно видео, Цвети!
Радвам се, че ти допада, Кате😊
Представих си как разходка в мразовитата нощ и общуване на маса с досадните ми роднини ми носят наслада колкото от 1 шоколад... Искам страстно това измерение.
Иначе емоционалното хранене, и глад, и зависимости са много сложна тема, и съм напълно съгласна с теб, че по това време на годината те рязко се влошават. Все още не съм открила работеща техника, храната просто прави "чудеса" - мигновено, леко, без усилия - и това оголва горчивата истина колко самотни и емоционално незадоволени сме всъщност като човешки същества ;)
Да, със сигурност физически разходка или разговор няма да ти донесат същата наслада, като да изядеш един шоколад. Още по-малко ако излезеш да правиш крачки на тъмното в студа или си принудена да общуваш с досадните ти роднини. И тук мисля, че опира до нагласите ти.
Разходката може да си я направиш по-приятна ако излезеш да се разходиш през деня, когато има слънце и е по-топло. Точно се върнах от парка, ами да ти кажа толкова ми беше хубаво, че не исках да се прибирам.
Колкото до роднините, съмнявам се, че няма поне един човек, с който да ти е приятно да си говориш.
Идеята е, че насладата от шоколада приключва с последното парче, което изядеш, след това липсата продължава да я има. Липса на какво? Може да е на всичко, разбира се ако не говорим чисто и просто за глад. Ако си гладна, ясно е, че ти се яде, шоколада ще спаси положението. Но ако налиташ на шоколада, заради това че си стресирана, изнервена, тъжна, ядосана, уморена и т.н. по-добре да си вземеш 1-2 парчета и да излезеш да се разходиш или да намериш друго занимание, което да е достатъчно удовлетворяващо.
Не казвам да не ядем шоколад. Аз например обикновено след вечеря си замезвам я с 2-3 парчета черен шоколад или си мажа фъстъчено масло върху бисквитки. Обаче да не ползваме сладкото за утеха или справяне с други емоции.
Със сигурност на думи е по-лесно, отколкото да го направим, но все от някъде трябва да се започне.
Преди всичко трябва воля,има ли силна воля,решението е лесно....!!!