Благодаря за това споделяне, Александра! На свой ред аз ще споделя: през живота си минах през много раздели... Преди 16 години си отиде майка ми. Беше много тежко за мен - раздялата, която и до днес на моменти намира своя отзвук. Следващите сякаш приемах по- леко... Миналата година обаче се разделих с усещането, че смъртта е там някъде..., след като ми поставиха диагноза. Оттогава всеки ден се старая да живея по- осъзнато и да си подарявам миг щастие.... само мой. Всъщност когато осъзнах, че не съм безсмъртна, започнах да живея. Високо ценя това, което правиш и се радвам, че има хора като теб, посветили живота си да помагат на другите. Прегръщам те!
След много години свръх емоционален живот, в който се считах жертва на какво и кой ли не, дори и на себе си... стигнах до умението от всяка ситуация, смърт, раздяла, смяна, трудност да вземам най-ценното, което съм развила чрез тях и да го прилагам в сегашния си живот. Всичко, което ми се случва е подготовка за настоящето ни. Тази вяра е балсам за мен. Едно от най-хубавите неща, които ми каза моят бивш съпруг, когато се разделяхме, бе, че нашия брак е бил репетиция за следващата ми връзка и вероятно ще съм прекрасна жена в нея. Тази мъдрост и до ден днешен ми осветява пътя.
Много полезно видео!Отворих го със страх...Загубих съпруга си преди шест месеца.Докато слушах думите ви,мислено преминавах през моите си етапи на справяне с болката и объркването от загубата. Благодаря Ви,Александра !
Темите, които избирате за видеата си, са изключително важни и ценни! Благодаря Ви още веднъж за труда! Слушайки това видео осъзнах, че аз съм преминавала през първите фази още докато бях във връзката си и всяка една продължаваше с години: (отричане - когато открих разликата между думите и постъпките му; пазарене - къде сгреших и какво не направих, за да се стигне до тук и безкрайни неплодотворни разговори за оправяне на нещата), и когато дойде редът на гнева, я прекратих. После настъпиха още по-тежки дни, в които навлязох във фазите отначало, но това, че веднъж вече бях там, сякаш ми помага сега да преминавам през тях по-леко, още повече, че нямам никаква останала енергия да се връщам назад отново, и отново. В момента най-вероятно навлизам право в дълбоката тъга. Хубаво е да знаем къде се намираме, и най-вече, че това, което изпитваме е нормално.
Много хубави думи....казани от сърце....моя начин за справяне със болката е много работа...готвя , чистя , в градината се занимавам, с котките си играя , но независимо къде съм, топката , която и в корема се качва изведнъж и сълзите рукват
Когато загубих мама бях на 24 години и не минах през тези фази.Трябваше да бъда силната и така и не успях да говоря за това, да се разгневя, а останах във фазата на отричането. Доста години след това аз всеки ден общувах с мама, сякаш е до мен. Всичко това ми донесе паник атаки и хашимото на по късен етап. И най-интересното е, че минах и другите етапи на гняв, тъга и приемане, но 20 години след това. Сега изпитвам само благодарност и любов ❤️ Благодаря ти за споделянето от сърце ❤ Призива ми към всички е говорете за това и не застивайте още в първата фаза.Близките ми решиха, че така ще ме предпазят, но всъщност процеса се отложи и всичко рефлектира върху моето здраве. Бъдете Благословени 🙏😇
Благодаря за смелостта да говорите за тази тема, Алекс! Много имах нужда да чуя смислено, качествено, спокойно обяснение, да знам че чувствата ми са нормални и има път напред.
Благодаря Ви за прекрасните видеа и темите, които засягате! Имам предложение за тема, която ме мъчи, защото не знам как да подходя. Често ми се случва да виждам хора, които изглежда, че не разпознават емоциите си и не могат да се справят с тях правилно и това натоварва близките им. Емоционалната интелигентност е нещо, което се изгражда в нас от деца, но въпросът е, как да подходим с възрастните хора, които не са я изградили. Би ми било изключително полезно!
Здравейте, Александра! Случайно попаднах на канала ви, а и когато видях темите, които разглеждате, реших да ви гледам, а сега, и да ви пиша! В момента съм в много тежък период, за кратко време загубих мъжа си, моята сродна душа, баща си, а наскоро, и майчицата ми, двамата бяха лекари! Връзката ми и с тримата беше много силна! Страдам неописуемо много, чувствам се самотна, сякаш голяма част от мен си отиде с обичните ми близки, в рамките на 2 години! Страхувам се, обвинявам се, плача, осъзнавам, че вече никога няма да бъда същата! Не знам как ще живея занапред! Имам нужда от помощ! Жестоко е! Успех на вас, уважавам много и майка ви! 😢❤
Много ценни и актуални теми, Али! Много благодарим! На мен ми се иска да коментирам всяко видео и толкова много теми, но ги слушам по пътя за работа и няма как да пиша, а после се гмуркам в ежедневието. Ако може да поговориш за чувство за вина, моля (или да споделиш линк, ако има вече видео) . Аз бях в такъв период през миналата година, когато виждах само колко зле съм се справяла до сега в живота си и това ми източваше силата да променя, каквото не харесвам. НО спрях да се сравнявам и се научих да благодаря за грешките си и да виждам в тях причината да съм по-добра сега и трамплин вместо трап... обаче все още някак се страхувам да не изпадна пак в това състояние.
Като малка все са ме водили по тези събития, на село бяха нещо нормално. От малка си спомням как загубата на приятелче от съседния клас предизвика в мен въпроса към Бог, защо прибра нея, а не мен, бях си втълпила, че имам нейните заболявания и това ще се случи и на мен. На 15 загубих баба ми, най-близкия ми човек до мен, обвинявах се, че аз съм виновна защото имахме глупав конфликт, до 23-24годишнината си бях гневна на Бог, че ми я отне, преди 3г загубих баща си, а след него и дядо. Сега след видеото си давам сметка, че не съм си позволила тъга, прошка и приемане и съм била зациклила защото точно така се чувствам. Вече съм на 35,но обстоятелствата около мен все се случват чрез раздели, преместване, напускане на работа, сега осъзнавам тази връзка, благодаря 🙏🙏🙏🌟💖💖💖
Това, че тъгуваме означава, че сме имали нещо хубаво, за чиято загуба да тъжим. И в това има красота и придава някакъв смисъл на болката. На някои хора са им дадени по-тежки уроци, но това означава, че са достатъчно силни да се справят с тях! Пожелавам успех ❤️
Мило и талантливо дете, възхитена съм от думите ти, както дълги години се възхищавам на Мадлен Алгафари! Бъди все така истинска! Единствена молба: звукът на доста от видеата е тих и се налага да увеличавам почти до максимум и като тръгват реклами, те гърмят на фона на записа.
Загубих съпруга си скоро.Не говорих за смъртта,за да не я предизвиквам.Лекарите му даваха 3 дни живя 11 може би защото от съце изкрещях ,,давам ти всичко материално и духовно което имам ,дори след операцията да си половин,3/4 или каквото е ,ноискам само едно,да си жив.Последните дни за мое учудване изрази ,, недоволство,,че не нося хубавите си дрехи,бижута поизоставила съм си потребностите да съм около него/беше вече трудно подвижен/.Малко преди това извади заделени във времето пари и бележка на която бе написал,,за погребението ми ,,.С мъка мъ казах ,ще живееш от господа ще те измоля,, Живееше му се и ми вярваше,винаги съм си одържала на обещанията.Казах му тези твои лични пари ще давам за лекарства да живееш,и в брой му показах и дадох нашите общи пари иму казах твои са само живей ,усмихна се каза да ги прибера и се прегърнахме.По късно бе в реанимация и до там,погребахме го на неговия рожден ден,още няма година.И до днес не знам кое е по добре,да не говорим ли ,но усмижвайки се рисувайки и приготвяйки храна заедно доколкото можем,или да се говореше да се изкажеше.Изплаших се да не си спомня и нещо не добро и да предизвика влошаване от вълнение.Оставих неизказаното и недомлъвките за отвъдното,ако се видим там.Благодаря.
Здравей, Александра, би ми било от голяма полза да направиш видео по тема как да подходим към хора, които не искат да говорят за тъгата си, болката и емоциите. Израснала съм в семейство, където това как се чувстваш е слабост да се коментира. С времето го промених в моя живот и винаги ми е трудно да подходя към тях в момента, когато имат най-голяма нужда от това. Имам две сестри болни от смъртоносни болести, към които не мога да открия пътя към "говоренето открито за това", защото не желаят да се коментира.
И за съжаление или не това е тяхно право 😕 Не можем да накараме някого да направи нещо, защото ние мислим, че ще му помогне. Можем единствено да даваме личен пример и да се научим да се справяме с болката си от отказа на другия да се изправи срещу своята.
А Каква е рецептата според вас за преодоляване на “маниакалното” желание да имаш дете?!? Не е ли именно това, траурът? Да погребеш тази мисъл, това желание за да може да ти се случат нещата. Познавам много двойки (до преди няколко години и ние бяхме от тях) който нямат установен физически проблем, но нещата не се случват. И колкото повече време минава толкова по страшно става…толкова психиката надделява над физиката, че почти всеки месец имаш симтоми, толкова ясно ти се гади и ти закъснява, че като видиш отрицателният тест…света свършва, всичко се сгромолясва, за пореден път! Каква е рецептата да освободим психиката за да започне физиката да бачка за нас? Защо когато друг житейски проблем вземе превес в живота ни именно тогава се случват “двете черти? Ами ако не доиде такъв друг проблем…!?!
Успокояването е това, което позволява да се случат нещата. Ако е необходимо да се мине през траур за това, значи е добра посока, в която да се поеме. Знам, че звучи абсурдно, но когато се освободим и се простим с фикс идеята за дете, тогава детето може да дойде :)
Благодаря за това споделяне, Александра! На свой ред аз ще споделя: през живота си минах през много раздели... Преди 16 години си отиде майка ми. Беше много тежко за мен - раздялата, която и до днес на моменти намира своя отзвук. Следващите сякаш приемах по- леко... Миналата година обаче се разделих с усещането, че смъртта е там някъде..., след като ми поставиха диагноза. Оттогава всеки ден се старая да живея по- осъзнато и да си подарявам миг щастие.... само мой. Всъщност когато осъзнах, че не съм безсмъртна, започнах да живея.
Високо ценя това, което правиш и се радвам, че има хора като теб, посветили живота си да помагат на другите.
Прегръщам те!
БЛАГОДАРЯ
След много години свръх емоционален живот, в който се считах жертва на какво и кой ли не, дори и на себе си... стигнах до умението от всяка ситуация, смърт, раздяла, смяна, трудност да вземам най-ценното, което съм развила чрез тях и да го прилагам в сегашния си живот. Всичко, което ми се случва е подготовка за настоящето ни. Тази вяра е балсам за мен. Едно от най-хубавите неща, които ми каза моят бивш съпруг, когато се разделяхме, бе, че нашия брак е бил репетиция за следващата ми връзка и вероятно ще съм прекрасна жена в нея.
Тази мъдрост и до ден днешен ми осветява пътя.
Поздравявам те за умението да извличаш така уроците, Радостина!
Много полезно видео!Отворих го със страх...Загубих съпруга си преди шест месеца.Докато слушах думите ви,мислено преминавах през моите си етапи на справяне с болката и объркването от загубата. Благодаря Ви,Александра !
И аз благодаря, Рада! Изпращам прегръдки и сила! ❤️
Кураж
Това видео е много подходящо и полезно за мен в този труден и най-тежък за мен момент от живота ми. Благодаря!
Темите, които избирате за видеата си, са изключително важни и ценни! Благодаря Ви още веднъж за труда!
Слушайки това видео осъзнах, че аз съм преминавала през първите фази още докато бях във връзката си и всяка една продължаваше с години: (отричане - когато открих разликата между думите и постъпките му; пазарене - къде сгреших и какво не направих, за да се стигне до тук и безкрайни неплодотворни разговори за оправяне на нещата), и когато дойде редът на гнева, я прекратих. После настъпиха още по-тежки дни, в които навлязох във фазите отначало, но това, че веднъж вече бях там, сякаш ми помага сега да преминавам през тях по-леко, още повече, че нямам никаква останала енергия да се връщам назад отново, и отново. В момента най-вероятно навлизам право в дълбоката тъга. Хубаво е да знаем къде се намираме, и най-вече, че това, което изпитваме е нормално.
И най-важното е, че и това ще мине! Стискам палци да минава вече ❤️
Много хубави думи....казани от сърце....моя начин за справяне със болката е много работа...готвя , чистя , в градината се занимавам, с котките си играя , но независимо къде съм, топката , която и в корема се качва изведнъж и сълзите рукват
Благодаря ти Али!❤
Когато загубих мама бях на 24 години и не минах през тези фази.Трябваше да бъда силната и така и не успях да говоря за това, да се разгневя, а останах във фазата на отричането.
Доста години след това аз всеки ден общувах с мама, сякаш е до мен.
Всичко това ми донесе паник атаки и хашимото на по късен етап.
И най-интересното е, че минах и другите етапи на гняв, тъга и приемане, но 20 години след това.
Сега изпитвам само благодарност и любов ❤️
Благодаря ти за споделянето от сърце ❤
Призива ми към всички е говорете за това и не застивайте още в първата фаза.Близките ми решиха, че така ще ме предпазят, но всъщност процеса се отложи и всичко рефлектира върху моето здраве.
Бъдете Благословени 🙏😇
Благодаря за смелостта да говорите за тази тема, Алекс! Много имах нужда да чуя смислено, качествено, спокойно обяснение, да знам че чувствата ми са нормални и има път напред.
Винаги има път напред. Ако минаваме през Ада, защо бихме спрели да вървим там? ☺️
Радвам се, че видеото е било полезно!
След загубата на любим човек, ме спаси единствено мисълта, че ще има нова среща, някъде на друго място.... Благодаря ви Александра!
Благодаря и аз, Магдалена! И аз вярвам в това!
Благодаря Ви, имах нужда от това!
Радвам се, че е било от полза!
Много полезна и важна тема, благодаря 🙏💗!
И аз благодаря ☺️
Много благодаря, много полезна тема!
И аз благодаря 🤍
Изключително ценно видео. Благодаря Ви. ❤
И аз благодаря!
БЛАГОДАРЯ АЛЕКСАНДРА!❤
Благодаря, благодаря, благодаря!!!
🥰❤️
Много ви благодаря.Видиото беше много полезно за мен.
Благодаря Ви за прекрасните видеа и темите, които засягате! Имам предложение за тема, която ме мъчи, защото не знам как да подходя. Често ми се случва да виждам хора, които изглежда, че не разпознават емоциите си и не могат да се справят с тях правилно и това натоварва близките им. Емоционалната интелигентност е нещо, което се изгражда в нас от деца, но въпросът е, как да подходим с възрастните хора, които не са я изградили. Би ми било изключително полезно!
Много хубава идея! Мисля скоро да я направя наистина :)
Али, благодаря!
Разбрах!
Гуш, Софи! Знам, че разбра ❤️
Здравейте, Александра! Случайно попаднах на канала ви, а и когато видях темите, които разглеждате, реших да ви гледам, а сега, и да ви пиша! В момента съм в много тежък период, за кратко време загубих мъжа си, моята сродна душа, баща си, а наскоро, и майчицата ми, двамата бяха лекари! Връзката ми и с тримата беше много силна! Страдам неописуемо много, чувствам се самотна, сякаш голяма част от мен си отиде с обичните ми близки, в рамките на 2 години! Страхувам се, обвинявам се, плача, осъзнавам, че вече никога няма да бъда същата! Не знам как ще живея занапред! Имам нужда от помощ! Жестоко е! Успех на вас, уважавам много и майка ви! 😢❤
Прегръщам те! Имаш силата, за да се справиш с това ❤️
Благодаря ти! ❤
Благодаря!
☺️
Много ценни и актуални теми, Али!
Много благодарим!
На мен ми се иска да коментирам всяко видео и толкова много теми, но ги слушам по пътя за работа и няма как да пиша, а после се гмуркам в ежедневието.
Ако може да поговориш за чувство за вина, моля (или да споделиш линк, ако има вече видео) . Аз бях в такъв период през миналата година, когато виждах само колко зле съм се справяла до сега в живота си и това ми източваше силата да променя, каквото не харесвам. НО спрях да се сравнявам и се научих да благодаря за грешките си и да виждам в тях причината да съм по-добра сега и трамплин вместо трап... обаче все още някак се страхувам да не изпадна пак в това състояние.
Благодаря за милите думи! Видео за вината мисля, че е чудесна идея!
Като малка все са ме водили по тези събития, на село бяха нещо нормално. От малка си спомням как загубата на приятелче от съседния клас предизвика в мен въпроса към Бог, защо прибра нея, а не мен, бях си втълпила, че имам нейните заболявания и това ще се случи и на мен. На 15 загубих баба ми, най-близкия ми човек до мен, обвинявах се, че аз съм виновна защото имахме глупав конфликт, до 23-24годишнината си бях гневна на Бог, че ми я отне, преди 3г загубих баща си, а след него и дядо. Сега след видеото си давам сметка, че не съм си позволила тъга, прошка и приемане и съм била зациклила защото точно така се чувствам. Вече съм на 35,но обстоятелствата около мен все се случват чрез раздели, преместване, напускане на работа, сега осъзнавам тази връзка, благодаря 🙏🙏🙏🌟💖💖💖
Това, че тъгуваме означава, че сме имали нещо хубаво, за чиято загуба да тъжим. И в това има красота и придава някакъв смисъл на болката. На някои хора са им дадени по-тежки уроци, но това означава, че са достатъчно силни да се справят с тях! Пожелавам успех ❤️
Мило и талантливо дете, възхитена съм от думите ти, както дълги години се възхищавам на Мадлен Алгафари! Бъди все така истинска! Единствена молба: звукът на доста от видеата е тих и се налага да увеличавам почти до максимум и като тръгват реклами, те гърмят на фона на записа.
Благодаря ти!
Взела съм микрофон, но още не съм се научила да работя с него. Може би за следващото видео 😅
@@AlexandraAlgafariУспех! Всичко с времето си🙂🍀💞
strahotna!
Благодаряя ❤️
Здравей Александра, как се преодолява траура ако човек няма други близки освен тези, които са починали?
Загубих съпруга си скоро.Не говорих за смъртта,за да не я предизвиквам.Лекарите му даваха 3 дни живя 11 може би защото от съце изкрещях ,,давам ти всичко материално и духовно което имам ,дори след операцията да си половин,3/4 или каквото е ,ноискам само едно,да си жив.Последните дни за мое учудване изрази ,, недоволство,,че не нося хубавите си дрехи,бижута поизоставила съм си потребностите да съм около него/беше вече трудно подвижен/.Малко преди това извади заделени във времето пари и бележка на която бе написал,,за погребението ми ,,.С мъка мъ казах ,ще живееш от господа ще те измоля,, Живееше му се и ми вярваше,винаги съм си одържала на обещанията.Казах му тези твои лични пари ще давам за лекарства да живееш,и в брой му показах и дадох нашите общи пари иму казах твои са само живей ,усмихна се каза да ги прибера и се прегърнахме.По късно бе в реанимация и до там,погребахме го на неговия рожден ден,още няма година.И до днес не знам кое е по добре,да не говорим ли ,но усмижвайки се рисувайки и приготвяйки храна заедно доколкото можем,или да се говореше да се изкажеше.Изплаших се да не си спомня и нещо не добро и да предизвика влошаване от вълнение.Оставих неизказаното и недомлъвките за отвъдното,ако се видим там.Благодаря.
Здравей, Александра, би ми било от голяма полза да направиш видео по тема как да подходим към хора, които не искат да говорят за тъгата си, болката и емоциите. Израснала съм в семейство, където това как се чувстваш е слабост да се коментира. С времето го промених в моя живот и винаги ми е трудно да подходя към тях в момента, когато имат най-голяма нужда от това. Имам две сестри болни от смъртоносни болести, към които не мога да открия пътя към "говоренето открито за това", защото не желаят да се коментира.
И за съжаление или не това е тяхно право 😕
Не можем да накараме някого да направи нещо, защото ние мислим, че ще му помогне. Можем единствено да даваме личен пример и да се научим да се справяме с болката си от отказа на другия да се изправи срещу своята.
А Каква е рецептата според вас за преодоляване на “маниакалното” желание да имаш дете?!? Не е ли именно това, траурът? Да погребеш тази мисъл, това желание за да може да ти се случат нещата. Познавам много двойки (до преди няколко години и ние бяхме от тях) който нямат установен физически проблем, но нещата не се случват. И колкото повече време минава толкова по страшно става…толкова психиката надделява над физиката, че почти всеки месец имаш симтоми, толкова ясно ти се гади и ти закъснява, че като видиш отрицателният тест…света свършва, всичко се сгромолясва, за пореден път! Каква е рецептата да освободим психиката за да започне физиката да бачка за нас? Защо когато друг житейски проблем вземе превес в живота ни именно тогава се случват “двете черти? Ами ако не доиде такъв друг проблем…!?!
Успокояването е това, което позволява да се случат нещата. Ако е необходимо да се мине през траур за това, значи е добра посока, в която да се поеме. Знам, че звучи абсурдно, но когато се освободим и се простим с фикс идеята за дете, тогава детето може да дойде :)
Бихте ли ми помогнали каква символика може да се открие ако майката почине на рождения ден на детето си ?