Отче наш, който си на небесата да се свети името твое да дойде царството твое да бъде волята твоя, както на небето- така и на Земята. Хляба наш насъщний дай го нам днес и прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници. И не въведи нас в изкушение, но избави нас от лугаваго. Защото е Твое царството, и силата и славата завинаги. Амин
Беинса Дуно : "В "Отче наш" има израз "и не въвеждай нас во изкушение" - Бог не въвежда в изкушение, а хората се въвеждат сами в изкушенията. Тук е погрешен преводът на стария текст. Трябва да се коригира така: "И когато изпаднем в изкушение, избави нас от лукавого". Друг път Учителят се усмихна и каза шеговито за същия текст: "и не ни позволявай да правим глупости". “И не ни въвеждай в изкушение” : Учителят каза, че тези думи трябва да се разбират така: Господи, помогни ни, щото поради нашето невежество и нашата глупост да не изпадаме в изкушение. „И не веди нас во изкушение“ - това значи: Давай ни, Господи, знание и Мъдрост, за да не би ние с нашето невежество да паднем в изкушение. “Но избави нас от лукаваго”. Изостаналите същества могат да завладеят човека, когато не е с будно съзнание. Когато поддържа връзка с Бога, той е ограден и защитен от лоши влияния. В Господнята молитва е казано: „Не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго“. В превода на този стих има нещо пропуснато, поради което се явява известно противоречие, една непоследователност. Щом се молим на Бога да не ни въвежда в изкушения, защо трябва да се молим да ни избави от лукавия? Правилно би било така: „И въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго“. Изкушението подразбира изпитание, изпитване. Значи, ако човек не се изпитва, животът му няма никакъв смисъл. Чрез изкушението човек се изпитва да познае колко може да издържа. Когато ни поставят на изкушения, т.е. на изпитания, тогава има смисъл да се молим на Бога да ни избави от ръцете на лукавия.
АМИН!❤🙏🙏
Амин
Амин.
Отче наш,
който си на небесата
да се свети името твое
да дойде царството твое
да бъде волята твоя, както на небето- така и на Земята.
Хляба наш насъщний дай го нам днес
и прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници.
И не въведи нас в изкушение, но избави нас от лугаваго.
Защото е Твое царството, и силата и славата завинаги.
Амин
Bravo
❤❤❤❤❤❤❤
Амин Боже наш!🙏❤️
Amin ❤❤❤🤲🤲🙏🙏🙏
🙏
Аминь
Господ не може да ни изкушава!Нелепо е и трябва по скоро да се казва "И ни пази от изкушението"! Така мисля аз.
Беинса Дуно :
"В "Отче наш" има израз "и не въвеждай нас во изкушение" - Бог не въвежда в изкушение, а хората се въвеждат сами в изкушенията. Тук е погрешен преводът на стария текст. Трябва да се коригира така: "И когато изпаднем в изкушение, избави нас от лукавого".
Друг път Учителят се усмихна и каза шеговито за същия текст: "и не ни позволявай да правим глупости".
“И не ни въвеждай в изкушение” :
Учителят каза, че тези думи трябва да се разбират така: Господи, помогни ни, щото поради нашето невежество и нашата глупост да не изпадаме в изкушение.
„И не веди нас во изкушение“ - това значи: Давай ни, Господи, знание и Мъдрост, за да не би ние с нашето невежество да паднем в изкушение.
“Но избави нас от лукаваго”. Изостаналите същества могат да завладеят човека, когато не е с будно съзнание. Когато поддържа връзка с Бога, той е ограден и защитен от лоши влияния.
В Господнята молитва е казано: „Не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго“. В превода на този стих има нещо пропуснато, поради което се явява известно противоречие, една непоследователност. Щом се молим на Бога да не ни въвежда в изкушения, защо трябва да се молим да ни избави от лукавия? Правилно би било така: „И въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго“. Изкушението подразбира изпитание, изпитване. Значи, ако човек не се изпитва, животът му няма никакъв смисъл. Чрез изкушението човек се изпитва да познае колко може да издържа. Когато ни поставят на изкушения, т.е. на изпитания, тогава има смисъл да се молим на Бога да ни избави от ръцете на лукавия.
Амин