Послушанието (по преп. Йоан Лествичник) | Апокалипсис (историческият подход)

Поделиться
HTML-код
  • Опубликовано: 23 дек 2024

Комментарии • 3

  • @izzabel5
    @izzabel5 3 года назад +3

    Царство му небесно! Много ще ни липсва!

  • @BulgarianOrthodoxChurch
    @BulgarianOrthodoxChurch  3 года назад +1

    Поместеният по-долу коментар беше публикуван в чата на живото предаване, по време на прякото излъчване на беседата, но по някаква причина в момента чат-секцията не е достъпна, затова публикуваме коментара тук.
    Молим всички, които желаят да зададат въпрос или напишат коментар, да използват тази форма, за да е сигурно, че написаното ще бъде видимо и след края на прякото предаване. Спаси вас, Господи!

    • @BulgarianOrthodoxChurch
      @BulgarianOrthodoxChurch  3 года назад

      Stoyan Gorsky:
      Ваше преосвещенство, на предходната беседа (26.01.2021 г.), Вие казахте следното: (на 1:23 ч. от аудиоматериала) „Всички Свети Отци, без изключение, подчертавам това, които са изказвали своето мнение, които са тълкували Апокалипсис, смятат, че това е пророческа книга. Да но тя се отнася за Последните времена на света и събитията, които предстоят преди Второто Христово пришествие. Тоест след явяването на антихриста. Иначе казано, ако изключим конкретния буквален смисъл, на посланията към Седемте асийски църкви, които се съдържат във втора и трета глава. Всичко останало са събития, които ще се случат след явяването на антихриста в света“. Такива мисли изказвате и на други места в беседата, например на 1:32 ч. от аудиоматериала казвате: „Могат да се дадат много примери за това разбиране на отците. Много често го изразява например свети Андрей Кесарийски, който е отецът, автор на най-авторитетното тълкувание на Апокалипсис за, от гледна точка на Православната църква“. Епископ Виктор, бихте ли посочили кои са тези Свети Отци, с цитиране на конкретните техни изказвания (и в кои произведения могат да се прочетат), които са казали, че с изключение на втора и трета глава, в Апокалипсиса се говори само за това, което ще става след явяването (в 0,57 ч. от аудиоматериала казвате дори при властването) на антихриста. Твърдите дори, че могат да се дадат много примери. Епископ Виктор, ако не можете да посочите такива Свети Отци, най-смирено Ви моля да бъдете честен и да признаете, че цитираното по-горе Ваше мнение си е Ваше лично мнение и че то не се споделя от Светите Отци. Това е верови въпрос и към него Ви моля да подходите честно и отговорно не само като православен християнин, но и епископ, който противостои на заблудите. Веднага ще посоча, че в най-авторитетното древно тълкуване на Апокалипсиса - това на св. Андрей Кесарийски (и Вие също го признавате за такова), светителят освен във втора и трета глави на Апокалипсиса и в шеста глава също говори за събития, които вече са се случили или според светителя се случват по негово време. Следва да се има предвид, че св. Андрей е живял в края на 6 и началото на 7 век, затова той не би могъл да знае това, което ще става много след неговото време - съответно не би могъл ясно да разпознае в Апокалипсиса това, което би се случвало в следващите времена, но преди появата на антихриста. Обръщам внимание, че Апокалипсиса е пророческа книга и св. Андрей Кесарийски я изяснява чрез разсъждения (негови и чужди), а не чрез Божие откровение. Тълкуванието му е много ценно, но отразява историческия опит до началото на 7 век. На светителя не са известни например апостасийните процеси в модерните времена и той не би могъл да ги разпознае в Апокалипсиса. При изясняването на Апок. 10:4, св. Андрей Кесарийски действително казва за посочен в Апокалипсиса образ („проговарянето на седемте гръма“), че ще бъде разбран в „последните времена“. Но последните времена не обхващат само последните седем години, през които ще се открие антихриста (и последните три и половина години, през които ще властва), а доста по-продължителен период от време - така мислят много авторитетни за нас нови отци на благочестието, като св. Игнатий Брянчанинов, архиеп. Аверкий Таушев. Наистина част от събитията, описани в Апокалипсиса се отнасят за времето след явяването на антихриста, но категоричните Ви твърдения, че в Апокалипсиса не се описват апостасийните процеси, предхождащи антихриста, както и, че Апокалипсиса ще бъде разбран след появата в света (дори твърдите възцаряването) на антихриста са необосновани. Съгласен съм с Вас, че за Апокалипсиса трябва да се разсъждава много внимателно, но ме притеснява некоректното използване авторитета на Светите Отци за налагане на Ваше мнение. Създавате впечатление, че предварително сте си поставили за цел да внушите на вярващите да не се интересуват от есхатологията, а да се фокусират в духовните занимания. Без да искам да Ви засегна ще отбележа, че едностранчиво представяте нещата и стигате до крайни изводи. Веднага ще отбележа, че християнинът трябва да има деятелен духовен живот, включително и християнина, който ще живее в антихристовите времена. Предлаганото от Вас съсредоточаване само в духовните занимания (игнорирайки външните обстоятелства) е „духовно“ конфортно, но е „късогледо“ в днешните апостасийни времена. За водене на предлагания от Вас такъв духовен живот действително не е необходим Апокалипсиса. Защо тогава Господ ни го е дал? Каква полза ще имат живеещите по време на антихриста ежедневно преследвани християни, ако чак след появата му започнат да разпознават в случващите им се събития (и всеки сам да си тълкува и обяснява). Матушка Серафима, когато е очаквала комунистите да закрият Княжевския манастир и да пратят монахините по затворите, за да подготви сестрите за предстоящото изпитание повиква бивш затворник, който им разказва как се живее в затвора. Този пример с мъдрата постъпка на Матушка допълва и по подходящ начин балансира подбраното от Вас позоваване на Матушка (1:19 ч. от аудиоматериала). Епископ Виктор не трябва да забравяме, че в Апокалипсиса (22:18-19) е казано, че ако някой прибави нещо неправилно „нему Бог ще наложи поразите, за които е писано в тая книга; и ако някой отнеме нещо от думите на книгата на това пророчество, Бог ще отнеме дела му от книгата на живота и от светия град и от написаното в тая книга“.