Батак и Априлското въстание, 10 000 крачки - 20.04.2023 по БНТ

Гледайте предаването на Българската национална телевизия "10 000 крачки" на 20.04.2023!
В това издание на „10 000 крачки“ ви предлагаме една разходка до Батак. Градът се намира в Западните Родопи, на 1036 m надморска височина в долината на Стара река, в подножието на Баташката планина. Батак той може да бъде определен и като град-паметник. Където и да се разходите ще видите десетки паметници, които са символ на саможертвата на батачани в априлската епопея. Не случайно потушаването на въстанието тук е известно в българската история като „баташкото клане“.
И до днес събитията в Батак не престават да вълнуват българското общество, а музеят е пазител на историята. Историческият музей тук е открит през далечната 1956 година, а съвременната му сграда е построена специално за 100-годишнината от Априлското въстание.

[@g.tsvetkova]

Иван Вазов
Възпоминания от Батак(разказ от едно дете)
От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?
Хе, там зад горите… много е далече,
Нямам татко, майка: ази съм сирак,
И треперя малко, зима дойде вече.
Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:
Помня го клането и страшното време.
Бяхме девет братя, а останах сам.
Ако ти разкажа, страх ще те съземе.
Като ги изклаха, чичо, аз видях…
С топор ги сечеха, ей тъй… на дръвника;
А пък ази плачех, па ме беше страх.
Само бачо Пеню с голям глас извика…
И издъхна бачо… А един хайдук
Баба ми закла я под вехтата стряха
И кръвта потече из наший капчук…
А ази бях малък и мен не заклаха.
Татко ми излезе из къщи тогаз
С брадвата в ръцете и нещо продума…
Но те бяха много: пушнаха завчас
И той падна възнак, уби го куршума.
А мама изскочи, откъде; не знам,
И над татка фана да вика, да плаче…
Но нея скълцаха с един нож голям,
Затова съм, чичо, аз сега сираче.
А бе много страшно там да бъдеш ти.
Не знам що не щяха и мен да заколат:
Но плевнята пламна и взе да пращи,
И страшно мучеха кравата и волът.
Тогава побягнах плачешком навън.
Но после, когато страшното замина -
Казаха, че в оня големи огън
Изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина.
И черквата наша, чичо, изгоря,
И школото пламна, и девойки двесте
Станаха на въглен - някой ги запря…
Та и много още дяца и невести
А кака и леля, и други жени
Мъчиха ги два дни, та па ги затриха.
Още слушам, чичо, как пискат они!
И детенца много на маждрак набиха.
Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?
Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.
Той пари с котела сбираше за тях;
Но поп Трендафила с гвоздеи коваха!
И уж беше страшно, пък не бе ме страх,
Аз треперех само, но не плачех веки.
Мен и други дяца отведоха с тях
И гъжви съдрани увиха на всеки.
Във помашко село, не знам кое бе,
Мене ме запряха нейде под земята.
Аз из дупка гледах синьото небе
И всеки ден плачех за мама, за тата.
По-добре умирвах, но не ставах турка!
Като ни пуснаха, пак в Батак живях…
Подир две години посрещнахме Гурка!
Тогаз лошо време и за тях наста:
Клахме ги и ние, както те ни клаха;
Но нашето село, чичо, запустя,
И татко, и мама веки не станаха.
Ти, чичо, не си чул заради Батак?
А аз съм оттамо… много е далече…
Два дни тук гладувам, щото съм сирак,
И треперя малко: зима дойде вече.
Пловдив, 1881
Песен реквием по стихотворението.
ruclips.net/video/2xvxtT4ysEU/видео.html