23:00 Наказанието е най-глупавото нещо на света и ще дам пример защо. Примерно си родител и кажеш на детето си: "Ако не си прочетеш книгата, няма да излизаш навън тази вечер и ще бъдеш наказан за седмица, ще миеш чиниите и ти спирам интернета". Тук четенето е някакво НАКАЗАНИЕ, съответно детето (или даже и по-голям човек за нещо друго), наказанието поражда лоши емоции, ние знаем, че четенето отваря купища врати, но ако го имаш за нещо лошо, както тук, мозъкът ти автоматично ще страни от това, защото е негативна емоция. Сега, ако кажеш: "Ако прочетеш книгата до обед, вечерта ще излезем заедно с приятели в стая за бягство, ще ходим в зала с плейдтейшън 5 и ще играем на Матрицата: Пробуждане (или друго яко нещо)" В кой от двата случая ще имаш повече желание да прочетеш книгата? Там, където четенето ще ти е наказание или там, където ще те възнаградят за четенето ти?" А какво остава, за когато четеш, четеш и пак не успееш на време и стресът, който се трупа от това, че знаеш, че ще изядеш наказанието? Или сутрин да си оправиш леглото - ако не виждаш смисъл в това да си оправиш сутрин леглото, ето ти един: когато си оправиш леглото, това е ПЪРВАТА ТИ ПОБЕДА ЗА ДЕНЯ - това го научих от Джим Куик, човекът- машина, който за 12 секунди може да ти запамети лист от до с думи формат А4. Има някакъв начин да се преодолее, много ефективно, но и аз не знам как, търся го това за себе си, намеря ли го, ще изстреляме всички(най-вече новите хора), много хора буксуват по този начин. Томи Уолкър също разбира нещата, но не успяхме да направим онзи тип разговор, който бях видял от него. Опитах да проведа такъв, без налагане, без подтискане, без отричане, така не работи нищо много е важно да знаеш едни неща за да имаш смлостта да вършиш определени задачи, САМО ТОГАВА НЯМА ДА ТЕ Е СТРАХ ДА НАПРАВИШ НЕЩО, защото знаеш и разбираш защо нещо става така както става, как работи мозъкът и мъжкия, и женския. Когато виждаш нещо, че не ти е приятно, знаейки някои неща, на теб ти е спокойно и не се шокираш, защото знаеш.
Здравейте, като малък четири години не излязох от моята стая заради компютърни игри, а тогава игрите не бяха с толкова яки графики като сега. Бедна ви е фантазията тези игри какъв наркотик са! Играл съм по 2 дена без да спа и то без наркотици. На малките деца дадеш ли им сега телефоните и компютърните игри, НИКОГА няма да видят книга повече. Каквото щете да се опитвате да им правите и казвате след това. Те ще искат само ИГРИТЕ и ще ви тероризират докато не им ги дадете. Положението е много сериозно и не е за подценяване, защото тези деца могат да изгубят години от животите си по тези глупости.
1200-1300 книги до 2015.. Това е брутално.
ОПИТНОСТ = ПОВТОРЕНИЕ УМНОЖЕНО ПО ВРЕМЕ
23:00 Наказанието е най-глупавото нещо на света и ще дам пример защо.
Примерно си родител и кажеш на детето си: "Ако не си прочетеш книгата, няма да излизаш навън тази вечер и ще бъдеш наказан за седмица, ще миеш чиниите и ти спирам интернета". Тук четенето е някакво НАКАЗАНИЕ, съответно детето (или даже и по-голям човек за нещо друго), наказанието поражда лоши емоции, ние знаем, че четенето отваря купища врати, но ако го имаш за нещо лошо, както тук, мозъкът ти автоматично ще страни от това, защото е негативна емоция.
Сега, ако кажеш: "Ако прочетеш книгата до обед, вечерта ще излезем заедно с приятели в стая за бягство, ще ходим в зала с плейдтейшън 5 и ще играем на Матрицата: Пробуждане (или друго яко нещо)"
В кой от двата случая ще имаш повече желание да прочетеш книгата? Там, където четенето ще ти е наказание или там, където ще те възнаградят за четенето ти?" А какво остава, за когато четеш, четеш и пак не успееш на време и стресът, който се трупа от това, че знаеш, че ще изядеш наказанието?
Или сутрин да си оправиш леглото - ако не виждаш смисъл в това да си оправиш сутрин леглото, ето ти един: когато си оправиш леглото, това е ПЪРВАТА ТИ ПОБЕДА ЗА ДЕНЯ - това го научих от Джим Куик, човекът- машина, който за 12 секунди може да ти запамети лист от до с думи формат А4.
Има някакъв начин да се преодолее, много ефективно, но и аз не знам как, търся го това за себе си, намеря ли го, ще изстреляме всички(най-вече новите хора), много хора буксуват по този начин. Томи Уолкър също разбира нещата, но не успяхме да направим онзи тип разговор, който бях видял от него. Опитах да проведа такъв, без налагане, без подтискане, без отричане, така не работи нищо много е важно да знаеш едни неща за да имаш смлостта да вършиш определени задачи, САМО ТОГАВА НЯМА ДА ТЕ Е СТРАХ ДА НАПРАВИШ НЕЩО, защото знаеш и разбираш защо нещо става така както става, как работи мозъкът и мъжкия, и женския. Когато виждаш нещо, че не ти е приятно, знаейки някои неща, на теб ти е спокойно и не се шокираш, защото знаеш.
Здравейте,
като малък четири години не излязох от моята стая заради компютърни игри, а тогава игрите не бяха с толкова яки графики като сега. Бедна ви е фантазията тези игри какъв наркотик са! Играл съм по 2 дена без да спа и то без наркотици. На малките деца дадеш ли им сега телефоните и компютърните игри, НИКОГА няма да видят книга повече. Каквото щете да се опитвате да им правите и казвате след това. Те ще искат само ИГРИТЕ и ще ви тероризират докато не им ги дадете. Положението е много сериозно и не е за подценяване, защото тези деца могат да изгубят години от животите си по тези глупости.