Последната елегия (Песен за надеждата) - Виктор Макаров, Албена Макарова

Моля, абонирайте се за канала ни. Стегнем ли над 1000 абоната, ще можеми и ние, и много други поети с китара, да правим за вас онлайн концерти от домовете си :)
ПОСЛЕДНАТА ЕЛЕГИЯ (Песен за надеждата)
Дъждът е като птица, пърха стреснато
над есенни листа, мечти и покриви
и моята коса, докрай невчесана,
отново с есента захваща спорове.
Прошарено е всичко - външно, вътрешно -
в душата, в планината и в косите ми.
Усещам, нещо топло че е свършено,
че с хлад и влага дните са наситени.
Дъждът не милва - той съдира кожата!
И гола е душицата ми, клетата,
едва прикрита с якето ми кожено
и с пъстрата ми риза със каретата.
А оня кротък залез тъй уверено
напомня, че тъгата ми е временна
и всъщност, че небето начумерено
с надеждата на пролетта е бременно...
...напмня, че небето начумерено
с надеждата на пролетта е бременно!

[@HristiyanRusev]

Златни сте приятели! Много ви обичам!