Абсолютно интересни клипове, браво и поздравления. Личи си , че обичаш работата си. Аз бях негов клиент, и определено го препоръчвам ! До последнаата стъпа от закупувуването на имота , и съответно изповядване на сделката бе до нас и е отговарял на всеки един мой въпрос и притеснение ! Беше ми препоръчан от приятелка, и той оправда доверието, което му гласувахме !
Изгледах някое видео с Вас спечелихте ми доверието предстои ни закупуване на жилище в София на 90%ще Ви потърся за сега се спирам на Вас тека се работи не само да се печели, а и др страна да е доволна с две думи и двете страни да са доволни. Когато човек работи честно ще бъде препоръчан и на друг
Всеки си има свои критерии за избор на квартал, но новите квартали в София не са добре устроени... Районите около центъра имат преобладаващо тухлено застрояване (старо строителство) и добре развита инфраструктура. Там проблема е, че на мястото на старите къщи се вдигат нови кооперации(с повече жилища) и квартала почва да се пренаселва. Нова сграда в устроен квартал остава според нас най-добрата опция.
Редно е да се уточни, че в клипа думата "панелно" строителство трябва да се чете строителство между 1950 г. и 1990г., или поне това се разбира от контекста на видеото. Има няколко основни типа конструкции по това време и не може да се говори че нещо строено тогава е по- устойчиво на земетръс от съвременна сграда. Да не говорим, че в половин България до края на 70-те години масивните сгради не са оразмерявани за хоризонтални въздействия (земетръс). По последните нормативни документи, всяка сграда проектирана преди 1987 се счита за "сеизмично неосигурена" по подразбиране. Ето и основните типове конструкции използвани в периода: а/ сгради с тухлени носещи стени и стоманобетонни междуетажни конструкции (подове)- просъществува сравнително кратко- до появата на първите ЕПЖС. АКО няма избивани стени с цел усвояване на помещения, ремонти и др. (за съжаление сравнително рядко) и АКО сградата е 3-4 етажна, то този тип сгради имат прилична надеждност при сеизмични въздействия. Поради това че са монолитно изпълнени не страдат от детските болести на "панелките". б/ ЕПЖС- ЕдроПанелни Жилищни Сгради- доста масови, около 20% от всички многофамилни жилищни площи. Представляват сглобяеми сгради от панели (стенни(носещи), фасадни и подови). Панелите се глобяват посредством специални "дюбели" съставени от "чакащи" (стърчащи) от панела армировъчни пръти заварени един за друг и замонолитени с циментопясъчен разтвор. Проблемът е че нерядко не са замонолитени, фугите са запълнени със хартия и т.н. Всичко това води до компрометирана надеждност и НИКАКВА сеизмична устойчивост. Връзките са оставени на произвола на атмосферните влияния. Ако всичко е изпълнено по конец, проектирана е след 1980, можем да говорим за някаква устойчивост на земетръс, но пак при хиляда условности. в/ ЕПК- ЕдроПлощен Кофраж- това на практика е монолитен способ на строителство. Доближава се до известна степен до съвременните жилищни сгради като конструкция. Много често фасадите са изпълнени от сглобяеми панели подобно на ЕПЖС-тата. Устойчивостта им в сеизмично отношение зависи от всеки конкретен подтип ЕПК, със сигурност не може да бъде обобщена. г/ ППП- пакетоповдигани плочи- шантава система, за щастие сравнително рядко използвана в България за жилищно строителство. Плочите се изливат една върху друга. След това се вдигат с крикове и между всеки две плочи се редеят колони. Така етаж- по етаж. Първите "модели" нямат противоземетръсни стени (т.нар. шайби) Според мен са най- ненадежни и лесно стават от пакетоповдигнати, "пакето събрани плочи". При новите сгради за съжаление също не може да се каже еднозначно добре осигурени ли са. По документи 100% са по-добри. Въпроса там е че устойчивостта на сградата не зависи толкова от нормите за строителство, а от съвесста и знанията на конструкторите и строителите. Отделно от това не е редно да се ангажирате с това колко по "Рихтер" или "МСК" ще издържи една сграда, поради простата причина, че сградите се оразмеряват най-общо казано да издържат при определено земно ускорение (втори закон на Нютон- някъде 7-8ми клас се учи). Определено ако някой чуе, че "Панелното строителство може да издържи 9 по Рихтер", ще бъде подведен и НЯМА да му помогнете! Всичко това го казвам като строителен инженер- конструктор. Ако имате нужда от още пояснения и помощ, ще ви отговоря. Целта ми не е да се заяждам и да ви оронвам авторитета. Просто искам по някакъв начин да се повдигне качеството изнанията на общността ви.
Здравейте! Бих искала да Ви задам въпрос във връзка с продължителността на живот при панелните кооперации. Съгласен ли сте с общото становище, че 50г. след строителството сградата е компрометирана, заради корозирането на заварката между панелите? Благодаря предварително?
@@melindavladeva2361 здравейте! Не е редно да се генерализират така нещата. Ако всичко е направено както трябва след 50 години е редно да се направи просто обследване и да се прецени. Ако не са изпълнени както трябва заварките и замонолитките може и след 20 години да са компрометирани. Проектния експлоатационен срок на жилищна сграда е 50 години. Дали ще е панелка или монолитна, няма нищо вечно и най- нормалното нещо е всяка една сграда да бъде подробно обследвана след края на този период.
П.П. Частта за сеизмичната устойчивост на панелките просто я изтрийте... трагично е. Бих внесъл пояснения, ако видя че има интерес... Не е зле всички брокери отвреме- навреме да си правите по някоя и друга консултация с инженери и архитекти...
Споделяме информация, която мислим че е интересна и полезна за много хора, изправени пред дилема дали да закупят панелно жилище през 2021г. Може да споделите вашето мнение за устойчивостта, ако мислите, че ще е решаващо за избора им.
@@imotiko Редно е да се уточни, че в клипа думата "панелно" строителство трябва да се чете строителство между 1950 г. и 1990г., или поне това се разбира от контекста на видеото. Има няколко основни типа конструкции по това време и не може да се говори че нещо строено тогава е по- устойчиво на земетръс от съвременна сграда. Да не говорим, че в половин България до края на 70-те години масивните сгради не са оразмерявани за хоризонтални въздействия (земетръс). По последните нормативни документи, всяка сграда проектирана преди 1987 се счита за "сеизмично неосигурена" по подразбиране. Ето и основните типове конструкции използвани в периода: а/ сгради с тухлени носещи стени и стоманобетонни междуетажни конструкции (подове)- просъществува сравнително кратко- до появата на първите ЕПЖС. АКО няма избивани стени с цел усвояване на помещения, ремонти и др. (за съжаление сравнително рядко) и АКО сградата е 3-4 етажна, то този тип сгради имат прилична надеждност при сеизмични въздействия. Поради това че са монолитно изпълнени не страдат от детските болести на "панелките". б/ ЕПЖС- ЕдроПанелни Жилищни Сгради- доста масови, около 20% от всички многофамилни жилищни площи. Представляват сглобяеми сгради от панели (стенни(носещи), фасадни и подови). Панелите се глобяват посредством специални "дюбели" съставени от "чакащи" (стърчащи) от панела армировъчни пръти заварени един за друг и замонолитени с циментопясъчен разтвор. Проблемът е че нерядко не са замонолитени, фугите са запълнени със хартия и т.н. Всичко това води до компрометирана надеждност и НИКАКВА сеизмична устойчивост. Връзките са оставени на произвола на атмосферните влияния. Ако всичко е изпълнено по конец, проектирана е след 1980, можем да говорим за някаква устойчивост на земетръс, но пак при хиляда условности. в/ ЕПК- ЕдроПлощен Кофраж- това на практика е монолитен способ на строителство. Доближава се до известна степен до съвременните жилищни сгради като конструкция. Много често фасадите са изпълнени от сглобяеми панели подобно на ЕПЖС-тата. Устойчивостта им в сеизмично отношение зависи от всеки конкретен подтип ЕПК, със сигурност не може да бъде обобщена. г/ ППП- пакетоповдигани плочи- шантава система, за щастие сравнително рядко използвана в България за жилищно строителство. Плочите се изливат една върху друга. След това се вдигат с крикове и между всеки две плочи се редеят колони. Така етаж- по етаж. Първите "модели" нямат противоземетръсни стени (т.нар. шайби) Според мен са най- ненадежни и лесно стават от пакетоповдигнати, "пакето събрани плочи". При новите сгради за съжаление също не може да се каже еднозначно добре осигурени ли са. По документи 100% са по-добри. Въпроса там е че устойчивостта на сградата не зависи толкова от нормите за строителство, а от съвесста и знанията на конструкторите и строителите. Отделно от това не е редно да се ангажирате с това колко по "Рихтер" или "МСК" ще издържи една сграда, поради простата причина, че сградите се оразмеряват най-общо казано да издържат при определено земно ускорение (втори закон на Нютон- някъде 7-8ми клас се учи). Определено ако някой чуе, че "Панелното строителство може да издържи 9 по Рихтер", ще бъде подведен и НЯМА да му помогнете! Всичко това го казвам като строителен инженер- конструктор. Ако имате нужда от още пояснения и помощ, ще ви отговоря. Целта ми не е да се заяждам и да ви оронвам авторитета. Просто искам по някакъв начин да се повдигне качеството изнанията на общността ви.
@@kolyodinev5277 Прав си за всичко, но лошото замонолитване не е особен проблем за здравината. Все пак блокът се обитава и отоплява. Проблем са фасадните панели, изложени на атмосферни влияния (има случаи на паднали), но те не са носещи. Друг проблем са течове от покрива. ВиК ако тече, то си е в монолитна шахта (ако не се лъжа, тоест предвидено е да не тече върху заварките дори при фал). Тоест пак стигаме до момента с поддръжката, който е ключов за всяка сграда. Панелката се е доказала по света като може би най-устойчивото на земетръс строителство, в Русия не могат да ги взривят с ТНТ, ами колко зор видяха с блок 20 в Ямбол? Няма бутане братче. Няма и (поне доколкото ми е известно) повредена от земетръс панелка изобщо. От другите видове строителство има много примери. Най-кофти са ЕПК блоковете според мен, защото са нямали материали за високоетажно строителство, и\или изпълнението е калпаво. Има много пукнати ЕПК блокове, а там това е фатално, а иначе го водят най-здравото. Затова панелката е по-добро, здраво е дори при мърляшко изпълнение. Друго кофти строителство е стоманобетонен скелет с тухли, но правено от бай Иван, без инженер, такива къщи падат. Новото също е паянтово. ППП е недоразумение, Свищов 77-ма пада такъв блок. Аз лично живея в тухлен блок 70-те, строен като за себе си, има бетон за 5 блока налят сигурно. Това виждам като качествено изпълнено по системата. Имам и панелка. Панелката е КУКЛА. Новите коптори с колонки колкото глезена ми и арматура като жица да ме извиняват.
@@imotiko Коя информация да е полезна? Като убеждавате хората, че панелното строителство е по-земетръсо устойчиво от монолитното? Да сте видели някъде високо панелно строителство?
Има и положителни черти във видеото, но заглавието е подвждащо... Във видеото се говори за СОЦ жилищно строителство, а не конкретно "Панелно строителство".
Хех... панелното строителство има само ЕДНО предимство - цената. Комунистическата система имаше една главна задача - да осигури някакъв разумен стандард на живот и вкара едно селско население в градовете. Други цели или постижения - нямаше. Нито социални, нито инжинерни. То затова се самоунищожи. Всички проблеми на новото тухлено строителство, се коренят в това как беше и все още е организирано след 90-те. Хаотично, без план, много често с долнопробни материали и от неквалифицирани хора. Кадърно направено ново строителство, просто няма как да се сравнява с панелките, по никакви показатели освен стойност. Всичките тия доводи са вариации - кое са орязали строителите, за да представят по-атрактивна цена.
Да си жив и здрав! Изключително видео! Много полезно за много хора.
Много полезна информация
Абсолютно интересни клипове, браво и поздравления. Личи си , че обичаш работата си. Аз бях негов клиент, и определено го препоръчвам ! До последнаата стъпа от закупувуването на имота , и съответно изповядване на сделката бе до нас и е отговарял на всеки един мой въпрос и притеснение ! Беше ми препоръчан от приятелка, и той оправда доверието, което му гласувахме !
Благодаря ти :)
Много добро видео!
Мн полезно ,продължавайте така ,предстои ми тая година покупка на имот ,вече обмислям да се свържа с вас
Когато решите имаме контактна информация в описанието на видеото :)
Изгледах някое видео с Вас спечелихте ми доверието предстои ни закупуване на жилище в София на 90%ще Ви потърся за сега се спирам на Вас тека се работи не само да се печели, а и др страна да е доволна с две думи и двете страни да са доволни. Когато човек работи честно ще бъде препоръчан и на друг
Супер видео! А да попитам кои райони с тухлено строителство имат такава добра инфраструктура като в Младост 1 примерно?
Всеки си има свои критерии за избор на квартал, но новите квартали в София не са добре устроени... Районите около центъра имат преобладаващо тухлено застрояване (старо строителство) и добре развита инфраструктура. Там проблема е, че на мястото на старите къщи се вдигат нови кооперации(с повече жилища) и квартала почва да се пренаселва. Нова сграда в устроен квартал остава според нас най-добрата опция.
Във ТУРЦИЯ когато беше земетресението всичкото ново строителство се събори.1кв.м.панелна жилищна площ е = 10 кв. м. ново строителство.
Редно е да се уточни, че в клипа думата "панелно" строителство трябва да се чете строителство между 1950 г. и 1990г., или поне това се разбира от контекста на видеото. Има няколко основни типа конструкции по това време и не може да се говори че нещо строено тогава е по- устойчиво на земетръс от съвременна сграда. Да не говорим, че в половин България до края на 70-те години масивните сгради не са оразмерявани за хоризонтални въздействия (земетръс). По последните нормативни документи, всяка сграда проектирана преди 1987 се счита за "сеизмично неосигурена" по подразбиране. Ето и основните типове конструкции използвани в периода:
а/ сгради с тухлени носещи стени и стоманобетонни междуетажни конструкции (подове)- просъществува сравнително кратко- до появата на първите ЕПЖС. АКО няма избивани стени с цел усвояване на помещения, ремонти и др. (за съжаление сравнително рядко) и АКО сградата е 3-4 етажна, то този тип сгради имат прилична надеждност при сеизмични въздействия. Поради това че са монолитно изпълнени не страдат от детските болести на "панелките".
б/ ЕПЖС- ЕдроПанелни Жилищни Сгради- доста масови, около 20% от всички многофамилни жилищни площи. Представляват сглобяеми сгради от панели (стенни(носещи), фасадни и подови). Панелите се глобяват посредством специални "дюбели" съставени от "чакащи" (стърчащи) от панела армировъчни пръти заварени един за друг и замонолитени с циментопясъчен разтвор. Проблемът е че нерядко не са замонолитени, фугите са запълнени със хартия и т.н. Всичко това води до компрометирана надеждност и НИКАКВА сеизмична устойчивост. Връзките са оставени на произвола на атмосферните влияния. Ако всичко е изпълнено по конец, проектирана е след 1980, можем да говорим за някаква устойчивост на земетръс, но пак при хиляда условности.
в/ ЕПК- ЕдроПлощен Кофраж- това на практика е монолитен способ на строителство. Доближава се до известна степен до съвременните жилищни сгради като конструкция. Много често фасадите са изпълнени от сглобяеми панели подобно на ЕПЖС-тата. Устойчивостта им в сеизмично отношение зависи от всеки конкретен подтип ЕПК, със сигурност не може да бъде обобщена.
г/ ППП- пакетоповдигани плочи- шантава система, за щастие сравнително рядко използвана в България за жилищно строителство. Плочите се изливат една върху друга. След това се вдигат с крикове и между всеки две плочи се редеят колони. Така етаж- по етаж. Първите "модели" нямат противоземетръсни стени (т.нар. шайби) Според мен са най- ненадежни и лесно стават от пакетоповдигнати, "пакето събрани плочи".
При новите сгради за съжаление също не може да се каже еднозначно добре осигурени ли са. По документи 100% са по-добри. Въпроса там е че устойчивостта на сградата не зависи толкова от нормите за строителство, а от съвесста и знанията на конструкторите и строителите.
Отделно от това не е редно да се ангажирате с това колко по "Рихтер" или "МСК" ще издържи една сграда, поради простата причина, че сградите се оразмеряват най-общо казано да издържат при определено земно ускорение (втори закон на Нютон- някъде 7-8ми клас се учи).
Определено ако някой чуе, че "Панелното строителство може да издържи 9 по Рихтер", ще бъде подведен и НЯМА да му помогнете!
Всичко това го казвам като строителен инженер- конструктор. Ако имате нужда от още пояснения и помощ, ще ви отговоря. Целта ми не е да се заяждам и да ви оронвам авторитета. Просто искам по някакъв начин да се повдигне качеството изнанията на общността ви.
Здравейте! Бих искала да Ви задам въпрос във връзка с продължителността на живот при панелните кооперации. Съгласен ли сте с общото становище, че 50г. след строителството сградата е компрометирана, заради корозирането на заварката между панелите? Благодаря предварително?
@@melindavladeva2361 здравейте! Не е редно да се генерализират така нещата. Ако всичко е направено както трябва след 50 години е редно да се направи просто обследване и да се прецени. Ако не са изпълнени както трябва заварките и замонолитките може и след 20 години да са компрометирани. Проектния експлоатационен срок на жилищна сграда е 50 години. Дали ще е панелка или монолитна, няма нищо вечно и най- нормалното нещо е всяка една сграда да бъде подробно обследвана след края на този период.
@@kolyodinev5277 Благодаря :)
П.П. Частта за сеизмичната устойчивост на панелките просто я изтрийте... трагично е. Бих внесъл пояснения, ако видя че има интерес... Не е зле всички брокери отвреме- навреме да си правите по някоя и друга консултация с инженери и архитекти...
Споделяме информация, която мислим че е интересна и полезна за много хора, изправени пред дилема дали да закупят панелно жилище през 2021г. Може да споделите вашето мнение за устойчивостта, ако мислите, че ще е решаващо за избора им.
@@imotiko
Редно е да се уточни, че в клипа думата "панелно" строителство трябва да се чете строителство между 1950 г. и 1990г., или поне това се разбира от контекста на видеото. Има няколко основни типа конструкции по това време и не може да се говори че нещо строено тогава е по- устойчиво на земетръс от съвременна сграда. Да не говорим, че в половин България до края на 70-те години масивните сгради не са оразмерявани за хоризонтални въздействия (земетръс). По последните нормативни документи, всяка сграда проектирана преди 1987 се счита за "сеизмично неосигурена" по подразбиране. Ето и основните типове конструкции използвани в периода:
а/ сгради с тухлени носещи стени и стоманобетонни междуетажни конструкции (подове)- просъществува сравнително кратко- до появата на първите ЕПЖС. АКО няма избивани стени с цел усвояване на помещения, ремонти и др. (за съжаление сравнително рядко) и АКО сградата е 3-4 етажна, то този тип сгради имат прилична надеждност при сеизмични въздействия. Поради това че са монолитно изпълнени не страдат от детските болести на "панелките".
б/ ЕПЖС- ЕдроПанелни Жилищни Сгради- доста масови, около 20% от всички многофамилни жилищни площи. Представляват сглобяеми сгради от панели (стенни(носещи), фасадни и подови). Панелите се глобяват посредством специални "дюбели" съставени от "чакащи" (стърчащи) от панела армировъчни пръти заварени един за друг и замонолитени с циментопясъчен разтвор. Проблемът е че нерядко не са замонолитени, фугите са запълнени със хартия и т.н. Всичко това води до компрометирана надеждност и НИКАКВА сеизмична устойчивост. Връзките са оставени на произвола на атмосферните влияния. Ако всичко е изпълнено по конец, проектирана е след 1980, можем да говорим за някаква устойчивост на земетръс, но пак при хиляда условности.
в/ ЕПК- ЕдроПлощен Кофраж- това на практика е монолитен способ на строителство. Доближава се до известна степен до съвременните жилищни сгради като конструкция. Много често фасадите са изпълнени от сглобяеми панели подобно на ЕПЖС-тата. Устойчивостта им в сеизмично отношение зависи от всеки конкретен подтип ЕПК, със сигурност не може да бъде обобщена.
г/ ППП- пакетоповдигани плочи- шантава система, за щастие сравнително рядко използвана в България за жилищно строителство. Плочите се изливат една върху друга. След това се вдигат с крикове и между всеки две плочи се редеят колони. Така етаж- по етаж. Първите "модели" нямат противоземетръсни стени (т.нар. шайби) Според мен са най- ненадежни и лесно стават от пакетоповдигнати, "пакето събрани плочи".
При новите сгради за съжаление също не може да се каже еднозначно добре осигурени ли са. По документи 100% са по-добри. Въпроса там е че устойчивостта на сградата не зависи толкова от нормите за строителство, а от съвесста и знанията на конструкторите и строителите.
Отделно от това не е редно да се ангажирате с това колко по "Рихтер" или "МСК" ще издържи една сграда, поради простата причина, че сградите се оразмеряват най-общо казано да издържат при определено земно ускорение (втори закон на Нютон- някъде 7-8ми клас се учи).
Определено ако някой чуе, че "Панелното строителство може да издържи 9 по Рихтер", ще бъде подведен и НЯМА да му помогнете!
Всичко това го казвам като строителен инженер- конструктор. Ако имате нужда от още пояснения и помощ, ще ви отговоря. Целта ми не е да се заяждам и да ви оронвам авторитета. Просто искам по някакъв начин да се повдигне качеството изнанията на общността ви.
@@kolyodinev5277 Прав си за всичко, но лошото замонолитване не е особен проблем за здравината. Все пак блокът се обитава и отоплява. Проблем са фасадните панели, изложени на атмосферни влияния (има случаи на паднали), но те не са носещи. Друг проблем са течове от покрива. ВиК ако тече, то си е в монолитна шахта (ако не се лъжа, тоест предвидено е да не тече върху заварките дори при фал). Тоест пак стигаме до момента с поддръжката, който е ключов за всяка сграда.
Панелката се е доказала по света като може би най-устойчивото на земетръс строителство, в Русия не могат да ги взривят с ТНТ, ами колко зор видяха с блок 20 в Ямбол? Няма бутане братче.
Няма и (поне доколкото ми е известно) повредена от земетръс панелка изобщо. От другите видове строителство има много примери.
Най-кофти са ЕПК блоковете според мен, защото са нямали материали за високоетажно строителство, и\или изпълнението е калпаво. Има много пукнати ЕПК блокове, а там това е фатално, а иначе го водят най-здравото. Затова панелката е по-добро, здраво е дори при мърляшко изпълнение.
Друго кофти строителство е стоманобетонен скелет с тухли, но правено от бай Иван, без инженер, такива къщи падат. Новото също е паянтово.
ППП е недоразумение, Свищов 77-ма пада такъв блок.
Аз лично живея в тухлен блок 70-те, строен като за себе си, има бетон за 5 блока налят сигурно. Това виждам като качествено изпълнено по системата. Имам и панелка. Панелката е КУКЛА.
Новите коптори с колонки колкото глезена ми и арматура като жица да ме извиняват.
@@imotiko Коя информация да е полезна? Като убеждавате хората, че панелното строителство е по-земетръсо устойчиво от монолитното? Да сте видели някъде високо панелно строителство?
Интересни и полезни неща споделяш, ама прави ги по дълги тея видеа.
Долавям лек сърказъм :)
Има и положителни черти във видеото, но заглавието е подвждащо... Във видеото се говори за СОЦ жилищно строителство, а не конкретно "Панелно строителство".
nai ma qd edin ei takav kato tebe dami obqsnqva za stroitelstvo ima6 staz 25godini li aaaaa
Кашон не купувам ако ще без пари да е
Хех... панелното строителство има само ЕДНО предимство - цената. Комунистическата система имаше една главна задача - да осигури някакъв разумен стандард на живот и вкара едно селско население в градовете. Други цели или постижения - нямаше. Нито социални, нито инжинерни. То затова се самоунищожи. Всички проблеми на новото тухлено строителство, се коренят в това как беше и все още е организирано след 90-те. Хаотично, без план, много често с долнопробни материали и от неквалифицирани хора. Кадърно направено ново строителство, просто няма как да се сравнява с панелките, по никакви показатели освен стойност. Всичките тия доводи са вариации - кое са орязали строителите, за да представят по-атрактивна цена.
Дори не са евтини панелните кочини