Не те познавам, но много се радвам, че си се преборил! В момента баща ми е на химио с тежка диагноза и въпреки, че се държи доста добре, понякога се чудя кой е най-добрия начин да се отнасяме към диагнозата му. Дали да говорим повече за нея или напротив, по-малко и да си живеем живота доколото може както преди това. Като цяло гледам да се държа все едно почти всичко е както преди и да не го разпитвам постоянно какво прави и какво не прави, но не знам дали е правилното. Искам да има всичко, което би го накарало да се чувства по-добре, за да е с нас и да се радва на внучето си още дълго. Понякога му казвам да мисли за рака като за досадно хронично заболяване, с което просто трябва да се бори, да не го мисли като крайна присъда. Не знам дали е правилното...
Здравейте, много се радвам, че ми писахте.Лично аз приех диагнозата като един труден период от време, който ще отмине и който е нужен, за да постигна необходимите промени в живота си.Съветвам Ви да се държите с него, както обикновено и да бъдете по-търпеливи и толерантни към неговите настроения и да говорите за болестта, като нещо, с което със сигурност ще се справите всички заедно.Важно е да усеща положителната ви подкрепа и вяра, че ще се възстанови напълно. Аз през целия период на терапията имах нужда от това да усещам в близките си увереност, че всичко ще бъде наред. Вярвам, че всичко с баща Ви ще се оправи, вярвайте и Вие. Ако има нещо друго, което Ви вълнува и притеснява, не се колебайте да ми пишете. Имате пълната ми подкрепа.
Възхищавам се на силата ти. Заедно с подкрепата и любовта на семейството ти постигнахте много. ❤
❤
Бог да е с вас!
Любовта е силата, която ни движи напред, тя ни повдига, лекува, закриля!
Не те познавам, но много се радвам, че си се преборил! В момента баща ми е на химио с тежка диагноза и въпреки, че се държи доста добре, понякога се чудя кой е най-добрия начин да се отнасяме към диагнозата му. Дали да говорим повече за нея или напротив, по-малко и да си живеем живота доколото може както преди това. Като цяло гледам да се държа все едно почти всичко е както преди и да не го разпитвам постоянно какво прави и какво не прави, но не знам дали е правилното. Искам да има всичко, което би го накарало да се чувства по-добре, за да е с нас и да се радва на внучето си още дълго. Понякога му казвам да мисли за рака като за досадно хронично заболяване, с което просто трябва да се бори, да не го мисли като крайна присъда. Не знам дали е правилното...
Здравейте, много се радвам, че ми писахте.Лично аз приех диагнозата като един труден период от време, който ще отмине и който е нужен, за да постигна необходимите промени в живота си.Съветвам Ви да се държите с него, както обикновено и да бъдете по-търпеливи и толерантни към неговите настроения и да говорите за болестта, като нещо, с което със сигурност ще се справите всички заедно.Важно е да усеща положителната ви подкрепа и вяра, че ще се възстанови напълно. Аз през целия период на терапията имах нужда от това да усещам в близките си увереност, че всичко ще бъде наред. Вярвам, че всичко с баща Ви ще се оправи, вярвайте и Вие. Ако има нещо друго, което Ви вълнува и притеснява, не се колебайте да ми пишете. Имате пълната ми подкрепа.
@@TsvetanNaydenov Благодаря за отговора! Извинявам се, че направо минах на "ти" 🙂
@@alinamih Няма проблем и аз предпочитам на "ти" 😊