EP611 Литературата на съд [Vox Nihili със Стоян Ставру]

„Литературата: на съд!“ (16.10.2024)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili - сега ги пренасяме в аудио и видео формат.
Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Право и литература“, в която ще се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Ще се опитаме да „пречупим“ важни прави въпроси през непредвидимостта на литературните текстове, за да представим по един достъпен и надяваме се интересен начин както правото, така и литературата.
Темата се организира по идея на Стоян Ставру.
Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат:
Коя е „мадам (Ева) Бовари“ и с какво тя превъзхожда всички?
Кой е аптекарят Оме?
Кой е Ернест Пинар и как е свързан със съдбата на Густав Флобер (реализъм), Шарл Бодлер (модернизъм) и Йожен Сю (масова литература)?
Какво представлява „поезията на прелюбодеянието“ и как тя се отразява върху „скуката в семейството“?
Кога юристите спират да четат, не трябва да четат?
Естествено ли е едно малко момиче да си измисля грехове?
Кое е най-опасното в „Мадам Бовари. Провинциални нрави“?
Трябва ли да се пазят младите жени от вредата на „прекалено добрия“ реализъм?
Има ли граници, които и най-леката литература не бива да преминава?
Кой е Жюл Сенар и как успява да защити Флобер?
Как се съчетават добродетелта в литературата и добрия вкус?
Какво означава да симпатизираш на порока?
Защо съдът оправдава Флобер, но същата година (1857) осъжда Бодлер?
Как се променя прокурорската стратегия на четене при обвинението срещу „Цветя на злото“?
Може ли едно произведение да се чете без автора и фрагментарно?
Кой (не) чете по-добре: литераторите или юристите?
Защо има съдебен процес в САЩ срещу „Одисей“ на Джеймс Джойс?
Как се различават порнографията от литературното произведение с художествена стойност?
Как да четем Маркиз дьо Сад и Батай?
Основният фокус на настоящия разговор е съдебният процес срещу Густав Флобер. Но той не е единственият, при които юристите се заемат с четенето а една литературна творба, за да проверят дали няма закононарушение: престъпване на обществения и на религиозния морал. В този епизод литературата се среща с „наказващата“ страна на правото през желанието на юристите да наложат определени закони в писането на художествените текстове. Но има ли цел литература и може ли тази цел да й бъде дадена отвън (Бурдийо) - през прочита на юристите? Трябва ли литературата да прави добро или пък спокойно може да удържи себе си като място за рефлексия върху злото? Кога сложността е просто оправдание на некачествената литература и кога тя е причина да спрем да я четем като юристи? Приятно слушане! :)
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
Материали по процеса срещу Гюстав Флобер, прев. Константин Константинов. С., Народна култура, 1984 (линк);
Защитна реч на Жюл Сенар (линк);
Жюстин или Неволите на добродетелта (книга), Маркиз дьо Сад, прев. Красимир Петров. Народна култура, 1993 (линк);
Философия в будоара или безнравствените учители (книга), Маркиз дьо Сад, прев. Марин Загорчев, Фама+, 2018 (линк);
Литературата и злото (книга), Жорж Батай, прев. Николай Филипов, Мариета Рускова, 1995 (линк);
История на окото (книга), Жорж Батай, прев. Георги Ангелов, „Абагар“ - В. Търново, 1992 (линк);
Reading the Trial of the Fleurs du Mal, Michele Hannoosh, Modern Language Review, vol. 196, 2/ 2011, pp. 374-387;
La Littérature en procès. Gustave Flobert, Charles Baudelaire et Eugène Sue face à la censure, 1857 Emmanuel Pierrat, Paris: Hermann, 2021;
Crimes écrits. La littérature en procès en XIXe siècle, Yvan Leclerc, Paris: Plon, 1991;
Jules Senard de la défense de Flaubert à la défense de la République 1800-1885, Jean Jubert, Paris: Presses de Palais Royal, 1984;
Правилата на изкуството: генезис и структура на литературното поле, Пиер Бурдийо, прев. Стоян Атанасов и др., София: Дом на науките за човека и обществото, 2004 (линк);
Класичистичният Антимодернизъм на Емил Щайгер, Ангел Ангелов, София, 2024 (линк).
Представяне на госта:
Дарин Тенев е литературовед и японист. Преподава в Софийския и в Пловдивския университет. Последната му книга е „Лабиринтът на модалностите“ (ВС Пъблишинг, 2024).