Провинциално и тесногръдо според Радомир Константинович - д-р Станимир Панайотов - 14.03.2024

Станимир Панайотов е изследовател в секция „Теория на литературата“ в Института за Литература (БАН). Преди това е преподавал философия и културология (Тюмен, 2021-2023), бил е постдокторант в Центъра за академични изследвания в София (2020-2021), и е преподавал различни курсове от областта на хуманитаристиката в Будапеща, Йерусалим, Скопие и София. Защитил е докторат по сравнителни джендър изследвания в Централноевропейския университет (Унгария, 2020) на тема The Problem of Disembodiment: An Approach from Continental Feminist-Realist Philosophy под научното ръководство на Естер Тимар и Ищван Перцел; получава магистърска степен по философия и джендър изследвания от Институт „Евро-Балкан“ (Северна Македония, 2011), където работи с Катерина Колозова и Миглена Николчина; има бакалавърска степен по философия от Софийския университет (2004), където защитава дипломната си работа под ръководството на Емилия Минева. Панайотов специализира континентална философия, с фокус върху пресечностите между феминистка, късноантична и не-философия, както и в полетата на спекулативния/новия реализъм, а понякога пише за съвременни художествени практики и експериментална музика.
Резюме: В тази беседа ще се занимая с книгата на сръбския философ и писател Радомир Константинович „Filosofija palanke“ от 1969 г., която има символен и мощен статут до ден-днешен в постюгославското пространство на хуманитаристиката и се възприема като крайъгълен камък на критиката на сръбския и югославския национализъм. Но книгата е и документ на автентична философска онтология и онтологична самокритика на специфично балканско схващане на света като фатален. „Filosofija palanke“ пророчески провижда някои от последвалите националистически изстъпления в Сърбия от времето на Милошевич и институционализацията на етнонационализма през академичния дискурс - феномен, познат в България от 70-те насам, и възприет в културните и социални политика на БКП. Ще коментирам основните определения и положения от уводните фрагменти към книгата и специфичното значение на понятизираната дума „palanka“ като „провинция“ като ще обсъдя и актуалността на тези определения, както и значението на провинциалното като опит за разбиране на комплекса за малоценност, и дали „провинциалното“ може да се смята за отговорно спрямо днешни преживявания на социалната реалност и политики. Има ли такова нещо като провинциален опит за нас днес? Ако да, как ни определя във всекидневието? Дали провинциалното е част от интелектуалните и академични дискурси днес, по-конкретно в България? (Пред-)определящо ли е за определни типове писане? В края на презентацията ще направя подстъпи към сравнение на някои от идеите на Константинович с тези на Иван Хаджийски и Найден Шейтанов.