Най-висшето благо и светът-идеал при Кант и Шелинг - гл. ас. д-р Божана Филипова - 03.10.2024

Божана Филипова е литературовед. През 2007 г. завършва „Българска филология“, а през 2008 г. - магистърска програма „Литературознание“. През 2016 г. защитава докторска дисертация по западноевропейска литература на тема „Трансформации на понятията „нова митология“ и „фрагмент“ в романа „Одисей“ на Джеймс Джойс“. От 2021 г. е част от секция „Сравнително литературознание“ при ИЛ на Българската академия на науките. Работи в полето на литературната история и теория, специализира в областта на немския романтизъм и европейския модернизъм. Отвъд литературознанието, научните ѝ интереси са свързани със съвременна философия, изкуствознание, музикознание и природни науки. Въпросите за въображението, за експеримента, за техниката, за гения са във фокуса на настоящите ѝ занимания.
Резюме: Днес се създават множество метатекстове, които по романтически извеждат напред естетическата революция на Кант и романтиците и строят идеен мост от Първата към Третата критика. Всъщност, тази тенденция съвсем не е нова. Започват я самите романтици като контрапозиция спрямо многото „моралисти“, които се опитват да четат Кант и сред които са няколко лектори на Хьолдерлин, Шелинг и Хегел в Тюбингенската духовна академия. Без да се идентифицира с такава метакритическа линия, настоящото изложение ще се върне към проблемите на отношенията между онтология, етика и естетика, между спекулативния и практическия разум през фокуса на понятието за най-висше благо. Отношението на свобода и благо ще бъде разгледано през възможностите за интегрално действие на желание и воля, въображение и морален закон, на удоволствие и отговорност, на щастие и разум в Първата критика. През понятията за целесъобразност, произвол и воля от една страна и отношението на необходимост (съдба) и свобода по-нататък ще бъде привлечен и проектът на Шелинг за философското конструиране на един свят-идеал, едновременно свят на свобода и правов ред. Накрая отново ще се върнем към въпроса за реализируемостта на този свят-идеал през решенията и ограниченията, които предлага Кант в „Критика на практическия разум“.