Интересен въпрос повдигате (за популизма и национализма и борбата с тях), но истината е, че поставяте неправилно въпроса. Вие го поставяте в смисъл как някак си изобщо да ги победим, това е все едно да питаш как мога да измисля лечение за болестите въобще-не става хич така. Първо, разните болести се лекуват по разни начини и второ, по вашия въпрос, няма как да се борите с тях. без първо да си изясните кои сте вие самите и какви сте-в смисъл, от каква политическа разцветка, в името на каква идоелогия действате и прочие, понеже това предопределя начина на борба и възможността за съпротива. Да кажем, ако сте комунисти-атеисти са позволени всички методи на борба и тогава е доста лесно-можете всичко да правите, да лъжете като тях, да правите и вие популизъм и политически секти, да правите революции, атентати и каквото ви душа сака. Ако сте християндемократи, тогава има сериозни ограничения-вече не можете да правите атентати, преврати и прочие, а трябва да вкарате опонента в рационален дебат, а въпроса за техниката се свежда до как да вкараме опонента в този дебат, а ако сте либерали, тогава пак сте ограничени, макар и по-малко, в смисъл тук може да правите и популизъм и измами и за това може повече от при християндемокрацията, но по-малко от комунизма-не можете да използвате насилие и тук целия технически въпрос се свежда до как да вкараме опонента в мрежата на икономическия пазар като рационален субект и да му наложим санкции при отказ да се съобразява с правилата. Така стой въпроса с реалполитик, а с идеалполитик начините са други. Освен това с едно не съм съгласен с Калин Янакиев-той мисли, че тоталитаризма у нас е породен от желание за спокойствие, само че моя опит с това е доста по-различен-хората не искат спокойствие, а сигурност, стремежа към тоталитаризъм идва от желанието за максимална сигурност, а къде има максимална сигурност-в затвора с високо ниво на сигурности в армейскиет бази, следователно, стремежа към сигурност води към желание да се превърне държавтаа в полицейско поделение със затвор или във военна база, тоест към режими от типа на военната хунта или комунизма, в който днешните не ценят спокойствието, а именно онази полицейщина, която разгонва младите в парка, понеже тя дава сигурност, няма как да не се чувстваш сигурен, ако ченгетата едва ли не влизат с теб и в тоалетната, това може да е много успокоително за параноясало население, като това на Европа и България.
Русия не държи на реална победа в Украйна, разбира се, ще и хареса да има и това, както и обирджия не би отказал, ако в къщата която обира освен очакваните пари намери и платина, но не това е най-важното, а това да се постигне нещо, което да мине за пред руския народ, като победа, а за това не е нужна реална победа.
Изобщо не харесвам Петков, но ми дожаля, ако е бил при Диков. Тоя първо е скандалджия, такива не ги харесвам и второ, що за откачалка си кръщава предаването ДикОфф, това какво е, обществено признание за кастрация и освен това, от всичко, което чувам при Диков, разбирам,че той е май в стила аз съм пололитик и партия сам за себе си, абсурдно де. Логиката на Шиши е много проста, брат му и колега Мечо Пух има същата логика-колкото повече, толкова повече. Малко в стил Валери Божинов-човек като му е зле, само аз си знам какво ми е, нелогично плюс ненаситно.
Интересен въпрос повдигате (за популизма и национализма и борбата с тях), но истината е, че поставяте неправилно въпроса. Вие го поставяте в смисъл как някак си изобщо да ги победим, това е все едно да питаш как мога да измисля лечение за болестите въобще-не става хич така. Първо, разните болести се лекуват по разни начини и второ, по вашия въпрос, няма как да се борите с тях. без първо да си изясните кои сте вие самите и какви сте-в смисъл, от каква политическа разцветка, в името на каква идоелогия действате и прочие, понеже това предопределя начина на борба и възможността за съпротива. Да кажем, ако сте комунисти-атеисти са позволени всички методи на борба и тогава е доста лесно-можете всичко да правите, да лъжете като тях, да правите и вие популизъм и политически секти, да правите революции, атентати и каквото ви душа сака. Ако сте християндемократи, тогава има сериозни ограничения-вече не можете да правите атентати, преврати и прочие, а трябва да вкарате опонента в рационален дебат, а въпроса за техниката се свежда до как да вкараме опонента в този дебат, а ако сте либерали, тогава пак сте ограничени, макар и по-малко, в смисъл тук може да правите и популизъм и измами и за това може повече от при християндемокрацията, но по-малко от комунизма-не можете да използвате насилие и тук целия технически въпрос се свежда до как да вкараме опонента в мрежата на икономическия пазар като рационален субект и да му наложим санкции при отказ да се съобразява с правилата. Така стой въпроса с реалполитик, а с идеалполитик начините са други. Освен това с едно не съм съгласен с Калин Янакиев-той мисли, че тоталитаризма у нас е породен от желание за спокойствие, само че моя опит с това е доста по-различен-хората не искат спокойствие, а сигурност, стремежа към тоталитаризъм идва от желанието за максимална сигурност, а къде има максимална сигурност-в затвора с високо ниво на сигурности в армейскиет бази, следователно, стремежа към сигурност води към желание да се превърне държавтаа в полицейско поделение със затвор или във военна база, тоест към режими от типа на военната хунта или комунизма, в който днешните не ценят спокойствието, а именно онази полицейщина, която разгонва младите в парка, понеже тя дава сигурност, няма как да не се чувстваш сигурен, ако ченгетата едва ли не влизат с теб и в тоалетната, това може да е много успокоително за параноясало население, като това на Европа и България.
Русия не държи на реална победа в Украйна, разбира се, ще и хареса да има и това, както и обирджия не би отказал, ако в къщата която обира освен очакваните пари намери и платина, но не това е най-важното, а това да се постигне нещо, което да мине за пред руския народ, като победа, а за това не е нужна реална победа.
Стига бе хора, Радо Зелената Прашка в НАТО, това е все едно Йоло Денев в Белия дом.
Изобщо не харесвам Петков, но ми дожаля, ако е бил при Диков. Тоя първо е скандалджия, такива не ги харесвам и второ, що за откачалка си кръщава предаването ДикОфф, това какво е, обществено признание за кастрация и освен това, от всичко, което чувам при Диков, разбирам,че той е май в стила аз съм пололитик и партия сам за себе си, абсурдно де. Логиката на Шиши е много проста, брат му и колега Мечо Пух има същата логика-колкото повече, толкова повече. Малко в стил Валери Божинов-човек като му е зле, само аз си знам какво ми е, нелогично плюс ненаситно.
Калин Янакиев говори неверни твърдения!