Ина Иванова в Близък прочит

Ина Иванова знае колко важни са детайлите в написаното, в разказаното, в загатнатото, колко нужни са вниманието, грижата, обичта, когато се създава, когато се осмисля, когато се живее. Затова - и заради много повече - елате да поговорим с нея и да почетем отблизо нейния великолепен сборник с разкази „И винаги любовта“ (ИК „Жанет 45“, 2023 г.).
Истории за ситуациите, които ни променят, за да останат като албуми с една снимка, за елементите на човешката чувствителност като песъчинки, камъчета или пеперуди, които внезапно отлитат, като списъци с мечти или игри на табла, за възможностите да спечелиш или да загубиш себе си, посоката, любовта, за допуснатото или отхвърленото от нас, за неуловимото.
27 юни (четвъртък), 20 ч., „Галерията“.
Събитието е включено и в програма „Култура“ на Община Велико Търново, и в НЛФ „Глоси“, и в „Домът“ - програма за култура и дебат.
***
„И винаги любовта“, новата книга на Ина Иванова, се е сгушила във всички предишни. Преструва се на проза, но си е чиста поезия. В нея се усеща вкуса на повечето съставки, характерни за писането на Ина изобщо: безупречен усет за композиция, деликатна, ненатраплива случка, около която се заплита цялата история, герои, които заживяват в реалността на собствения ни живот, финали, които казват достатъчно, но и оставят достатъчно на въображението. И под всичко това, в дълбокия разказвачески казан, остава да къкри нещо, чийто вкус небцето трудно може да определи, но което те кара да искаш още, да поглъщаш жадно страница след страница. Може би се дължи на онази съзерцателна наблюдателност, която заразява със спокойствие и желание да се отдадеш изцяло на текста. Или на премереното, добре овладяно чувство, с което разгръща сюжета - без кресливи обрати, без показни трикове за привличане на вниманието. Но пък с изрядно свършена проучвателна работа - все едно дали героите разгадават знаците на пустинята, работят „суха игла“, свирят Il Giorni или катерят Синаница. Историите в този сборник следват фините нишки на свързаност помежду ни, разгръщат живота като платно, което сами запълваме със смисъл. И разбира се - винаги - разказват любовта. Но любовта в нейния вселенски смисъл - като обич и нежност, като модус вивенди. Любовта като връхчето на иглата, върху която се крепи света (ни).“
Невена Дишлиева-Кръстева
***
„Светът е пустиня, пълна с хора като дребни песъчинки, с отломки от очаквания, подземни гълъби и трохи корав вчерашен хляб, с болка и тревожност. И въпреки всичко, въпреки всичко в гънките на времето седи една жена с побелели от катаракта очи и силата ѝ да претърсва пространства е стигнала чак до съня му. И има имена, които идват за него, и има знаци, които го насочват, и я има Синай, която предците му са знаели на пръсти, нищо че пустинята е единна и непознаваема.
Има хора, на които пустинята се доверява. (…)“
из разказа „Лейла“ от „И винаги любовта“,
Ина Иванова
© БЛИЗЪК ПРОЧИТ
reading.closely
reading.closely
#книга #литература #инаиванова #сборник #разказ #култура #събитие