Режисьорът Стоян Радев за „Рожденият ден на Рупърт“: Пресечната точка е човечността

Ние се отдаваме на някакви технологични утехи, защото се боим от скуката, от любовта, от болката, която може животът да ни причини, и се мъчим да се превърнем в някакви виртуални същества. А пък театърът е едно място, в което живият контакт остава. И човек се среща с човек. Пресечната точка в „Рожденият ден на Рупърт“ е човечността, която ние празнуваме поне за час. Думите на режисьора Стоян Радев пред БТА са по повод премиерното представление в Младежкия театър, създадено по текстове на Кен Дженкинс.
„Рупърт е изненадата в този моноспектакъл, но тази изненада не може да се крие дълго. Той може да е всичко, което празнуваме в живота. Рупърт е обичта. Когато човек обича, неговият обект може да бъде цвете, животно, човек, звезда - онова, в което моят персонаж вярва и към което се чувства принадлежна, и което задържа в живота си дори, когато той не може да остане“, казва пред БТА актрисата Ангелина Славова.
„Когато човек е тъжен, той изглежда добър, по някакъв начин. Наблюдавала съм хората и смятам, че те са искрени в тъгата си. Престореността е нещо, с което не се занимаваме в нашия спектакъл. Страданието е път за празнуване на душата и нейната естественост, дълбочина и честност. То облагородява. Да се преструваме, че ни е празнично, когато боли, е различно от това да празнуваш живота си всеки ден, според обстоятелствата, които животът предлага. Да не страдаш от това, а да си смирен с предложеното и в него да развиваш себе си“, допълва Ангелина Славова.
„Целият спектакъл е един предварителен разговор, в който музиката на Емилиян Гацов-Елби идва от съседите. И интервюто, което героинята трябва да даде, не може да започне, защото музиката звучи силно, а тя отказа да отиде да каже на съседите да намалят музиката. Това е много интересна задача, в която музиката сякаш не е писана за представлението, а е нещо, с което трябва да се съобразим преди представлението да започне“, разказва Стоян Радев.
По думите му сценографията на Елица Георгиева е любопитна: „Струпани остатъци от цял цял един живот, някакви спомени - нещо, което през годините героинята е събирала. И, ето - на сцената има струпани спомени“.
Преводът на „Рожденият ден на Рупърт“ е на Воил Велев, който е син на Ангелина Славова.
Автор и оператор - Даниел Димитров
Монтаж - Валя Ковачева