Пасторе, с кво тяло е в ада всеки който е там.Кога Бог е решил да направи ада ?Никъде не е казано Бог направи рая и ада,а небесата и земята.Моля за отговор
Адът не е "направен". За евреите Шеол е "мястото", на което отиват душите след смъртта на тялото. Не е редно обаче да мислим за "духовно място", каквото е както Шеол, така и небето на Бога с категориите за физическо пространство. Всяка душа автоматично се озовава в друго пространство, когато е извън тялото. Начина, по който тя преживява това друго пространство зависи от начина, по който е живяла в тялото. Злата душа има "лошо" и "мъчително" усещане за другото пространство, а добрата душа се чувства добре там. Измерението на духовете съществува преди да има земно, материално измерение. То не е направено като обиталище на душите на хората, тъй като тези души са замислени да живеят в тяло.
Пасторе,човек живее в добрия случай 70,80 години.В този период той не прави всяка секунда,ден или час грехове.Смятате ли вие,че човек заслужава за такъв кратък период от време да бъде осъден на ЯЕЧНИ мъки. Чакам вашият отговор.Бъдете така любезен за отговор.
Какво смятам аз няма значение. Аз не съм съдията на човеците и не преценявам кой какво заслужава. За мен не е проблем да се говори, че душите на грешниците ще трябва да преминат през мъка и огньове, защото това е казано ясно и недвусмислено в Новия завет. Проблемът се явява когато абсолютизираме идеята за мъките и тяхната безкрайност мислейки, че Бог е безсилен пред греха на човека и не може по никакъв начин да се справи с него. Обикновено идеята за вечна мъка не е свързана с това, което човекът "заслужава", а с идеята, че там, Бог няма как да ни обърне към Себе Си, колкото и да го желае, което твърдение само по себе си е пълен абсурд.
Който не е изповядал Христос за свой спасител и не вярва, че той възкръсна за имаме вечен живот отиваш в ада за вечни мъки, независимо колко грехове и какви грехове имаш!
@@isusrumenov1221 Когато говорим за Ада и Рая, трябва ясно да кажем, че това са духовни състояния. (Въобще в духа няма физически усещания - физическо сближаване, физическо зачеване, физическо раждане и т.н.) Тези понятия говорят само за факта, как това се е отпечатало в човечеството, създадено по образ и подобие на Бога като мъж и жена. Та в какво се състои „наказанието“, което човекът преживява там? Когато човек напусне този свят, ние обикновено приемаме, че той попада в една съвсем различна реалност, изпълнена с пърхащи ангелчета. Мислим си, че там вече няма тяло и ние сме изцяло духовни. Но това не е съвсем вярно. Наистина Душата напуска Тялото и то вече не може да й диктува нищо, т.е. вече „не държи Душата за гърлото”. Но що за Душа тогава е тя? Това е същата Душа, която ние сами сме култивирали в този свят!!! По тази причина нещо трябва да се направи. Всичко трябва да се изчисти, да се „изтрие”, а това се прави с ...огън. Но не с огъня, който познаваме (който кладем в този свят) и плашим хората с него! Става дума за Духовен Огън, състоящ се от два компонента: чувството за съжаление и чувството за срам. Между другото всеки от нас е преживявал Ада още тук, на този свят. (Трябва да знаем, че Бог не ни отрежда Горе нищо, без преди това да сме го почувствали, макар и много слабо още тук!) Всеки от нас например е преживявал ситуация свързана със срам. Например седите на кафе и си говорите с някоя приятелка (извинявам се, че давам пример с жените) за ваша обща позната и я одумвате, така да се каже, клюкарствате по неин адрес, за да установите с безкрайна изненада, че тя през цялото време е била съвсем наблизо и е чула абсолютно всичко за себе си. В този момент ви се иска да потънете вдън земя, „да изгорите” от срам, нали така? Или някой млад мъж с добри обноски си говори с приятели на жаргон и ругае безобразно. Внезапно се обръща и вижда точно зад гърба си своята баба, която през цялото време е слушала простотиите му. На него също ще му се прииска да „умре“ от срам заради случката. По същия начин стоят нещата и с чувството за съжаление. Да речем, някой вижда как се въртят перките на голям вентилатор. Любопитството го гложде и той решава да провери какво ще стане ако си пъхне пръста между перките. Резултатът естествено е плачевен, защото перките ще отрежат пръстта. И тогава настъпва чувството на горчиво съжаление за сторената глупост, но вече е твърде късно. Разбира се, възможни са много и най-различни ситуации, пораждащи чувството на срам и съжаление. Това ни чака и там, на прага преди Бъдещия Свят. Ние просто не можем да си представим какъв ужас ни очаква заради подобни прояви на глупост. Всичко е като на кино. (Впрочем киното е изобретено, за да ни покаже какво ни очаква Там…) Ще ни покажат нашия живот, който смятаме, че сме изживели достойно и почтено и ще видим сцена от него, свързана с най-тривиален разговор, с наш приятел например. Говорим си, усмихваме си, убеждаваме го колко добре говори, колко е умен, далновиден, какви интересни планове има, а отдолу като субтитри преминават нашите истински мисли и истинското ни мнение за този човек. При това в негово присъствие, както и в присъствието на всички наши близки и роднини. Всички те гледат нас и филма на нашия живот. Всичко ще е напълно открито, нищо няма да остане в тайна. Нито дори една-единствена мисъл. Човек не може да изпита по-голям срам и по-голямо съжаление от преживяванията по време на тази „прожекция”. Първото и най-страстно желание, което се появява след това, е моментално да се върнем обратно, за да поправим грешките си. Вече ясно осъзнаваме какво сме причинили на останалите със своя егоизъм и глупостта си, но е твърде късно за връщане и поправяне на стореното. А това е най-голямото наказание!
@user-bn3jp7xc7u Темата свързана с Правосъдието на Бога е интересна и важна за нас, тъй като резултатът от него е или Възнаграждение, или Наказание, но тук за съжаление повечето християни бъркат фатално и водят безмислени спорове, като набързо пращат този и онзи в „ада“… Това е така, защото на първо място не бива да приемаме Съда на Бога като човешки съд! Човешкият съд преди всичко се стреми да накаже човека и да му отмъсти: „Ние сме създали този и този закон, а ти го нарушаваш. Отивай в затвора, плати глоба, положи поправителен труд” и т.н. Правосъдието на Бога обаче (за щастие) е коренно различно. То не цели да наложи наказание, а още по-малко да отмъщава. Тук целта е да се даде възможност на човека да се поправи. В тази връзка трябва да знаем, че всичко, което се случва с нас и ни се струпва на главите е предназначено да ни пробуди, преди да сме пропаднали в пропастта и да е станало прекалено късно.
Втората смърт , както казвате е в Бога, но е в резултат на решението на човека да не признае и приеме Исус, като свой спасител.( Не е обикнал Бога с цялата си сила и не е обичал ближния като себе си.) Както казвате човек в бил егоист
Силно слово
В неделна служба: Едни се радват, а други не могат да стоят в присъствието !?
Пасторе, с кво тяло е в ада всеки който е там.Кога Бог е решил да направи ада ?Никъде не е казано Бог направи рая и ада,а небесата и земята.Моля за отговор
Адът не е "направен". За евреите Шеол е "мястото", на което отиват душите след смъртта на тялото. Не е редно обаче да мислим за "духовно място", каквото е както Шеол, така и небето на Бога с категориите за физическо пространство. Всяка душа автоматично се озовава в друго пространство, когато е извън тялото. Начина, по който тя преживява това друго пространство зависи от начина, по който е живяла в тялото. Злата душа има "лошо" и "мъчително" усещане за другото пространство, а добрата душа се чувства добре там. Измерението на духовете съществува преди да има земно, материално измерение. То не е направено като обиталище на душите на хората, тъй като тези души са замислени да живеят в тяло.
Малко се обърках. След смъртта на плътта ,душата не отива веднага в рая при Бог ( тези които избрани за Рая) или..?
Дано това Ви помогне: ruclips.net/video/r4CEvPhUbBk/видео.html
Пасторе,човек живее в добрия случай 70,80 години.В този период той не прави всяка секунда,ден или час грехове.Смятате ли вие,че човек заслужава за такъв кратък период от време да бъде осъден на ЯЕЧНИ мъки. Чакам вашият отговор.Бъдете така любезен за отговор.
Какво смятам аз няма значение. Аз не съм съдията на човеците и не преценявам кой какво заслужава. За мен не е проблем да се говори, че душите на грешниците ще трябва да преминат през мъка и огньове, защото това е казано ясно и недвусмислено в Новия завет. Проблемът се явява когато абсолютизираме идеята за мъките и тяхната безкрайност мислейки, че Бог е безсилен пред греха на човека и не може по никакъв начин да се справи с него. Обикновено идеята за вечна мъка не е свързана с това, което човекът "заслужава", а с идеята, че там, Бог няма как да ни обърне към Себе Си, колкото и да го желае, което твърдение само по себе си е пълен абсурд.
Аз не разбрах хората ще горят в огън както например на земята човек да изгори с такава ужасна болка или това е синвол?
Който не е изповядал Христос за свой спасител и не вярва, че той възкръсна за имаме вечен живот отиваш в ада за вечни мъки, независимо колко грехове и какви грехове имаш!
@@isusrumenov1221 Когато говорим за Ада и Рая, трябва ясно да кажем, че това са духовни състояния. (Въобще в духа няма физически усещания - физическо сближаване, физическо зачеване, физическо раждане и т.н.) Тези понятия говорят само за факта, как това се е отпечатало в човечеството, създадено по образ и подобие на Бога като мъж и жена. Та в какво се състои „наказанието“, което човекът преживява там? Когато човек напусне този свят, ние обикновено приемаме, че той попада в една съвсем различна реалност, изпълнена с пърхащи ангелчета. Мислим си, че там вече няма тяло и ние сме изцяло духовни. Но това не е съвсем вярно. Наистина Душата напуска Тялото и то вече не може да й диктува нищо, т.е. вече „не държи Душата за гърлото”. Но що за Душа тогава е тя? Това е същата Душа, която ние сами сме култивирали в този свят!!! По тази причина нещо трябва да се направи. Всичко трябва да се изчисти, да се „изтрие”, а това се прави с ...огън. Но не с огъня, който познаваме (който кладем в този свят) и плашим хората с него! Става дума за Духовен Огън, състоящ се от два компонента: чувството за съжаление и чувството за срам. Между другото всеки от нас е преживявал Ада още тук, на този свят. (Трябва да знаем, че Бог не ни отрежда Горе нищо, без преди това да сме го почувствали, макар и много слабо още тук!) Всеки от нас например е преживявал ситуация свързана със срам. Например седите на кафе и си говорите с някоя приятелка (извинявам се, че давам пример с жените) за ваша обща позната и я одумвате, така да се каже, клюкарствате по неин адрес, за да установите с безкрайна изненада, че тя през цялото време е била съвсем наблизо и е чула абсолютно всичко за себе си. В този момент ви се иска да потънете вдън земя, „да изгорите” от срам, нали така? Или някой млад мъж с добри обноски си говори с приятели на жаргон и ругае безобразно. Внезапно се обръща и вижда точно зад гърба си своята баба, която през цялото време е слушала простотиите му. На него също ще му се прииска да „умре“ от срам заради случката. По същия начин стоят нещата и с чувството за съжаление. Да речем, някой вижда как се въртят перките на голям вентилатор. Любопитството го гложде и той решава да провери какво ще стане ако си пъхне пръста между перките. Резултатът естествено е плачевен, защото перките ще отрежат пръстта. И тогава настъпва чувството на горчиво съжаление за сторената глупост, но вече е твърде късно. Разбира се, възможни са много и най-различни ситуации, пораждащи чувството на срам и съжаление. Това ни чака и там, на прага преди Бъдещия Свят. Ние просто не можем да си представим какъв ужас ни очаква заради подобни прояви на глупост. Всичко е като на кино. (Впрочем киното е изобретено, за да ни покаже какво ни очаква Там…) Ще ни покажат нашия живот, който смятаме, че сме изживели достойно и почтено и ще видим сцена от него, свързана с най-тривиален разговор, с наш приятел например. Говорим си, усмихваме си, убеждаваме го колко добре говори, колко е умен, далновиден, какви интересни планове има, а отдолу като субтитри преминават нашите истински мисли и истинското ни мнение за този човек. При това в негово присъствие, както и в присъствието на всички наши близки и роднини. Всички те гледат нас и филма на нашия живот. Всичко ще е напълно открито, нищо няма да остане в тайна. Нито дори една-единствена мисъл. Човек не може да изпита по-голям срам и по-голямо съжаление от преживяванията по време на тази „прожекция”. Първото и най-страстно желание, което се появява след това, е моментално да се върнем обратно, за да поправим грешките си. Вече ясно осъзнаваме какво сме причинили на останалите със своя егоизъм и глупостта си, но е твърде късно за връщане и поправяне на стореното. А това е най-голямото наказание!
@user-bn3jp7xc7u Темата свързана с Правосъдието на Бога е интересна и важна за нас, тъй като резултатът от него е или Възнаграждение, или Наказание, но тук за съжаление повечето християни бъркат фатално и водят безмислени спорове, като набързо пращат този и онзи в „ада“… Това е така, защото на първо място не бива да приемаме Съда на Бога като човешки съд! Човешкият съд преди всичко се стреми да накаже човека и да му отмъсти: „Ние сме създали този и този закон, а ти го нарушаваш. Отивай в затвора, плати глоба, положи поправителен труд” и т.н. Правосъдието на Бога обаче (за щастие) е коренно различно. То не цели да наложи наказание, а още по-малко да отмъщава. Тук целта е да се даде възможност на човека да се поправи. В тази връзка трябва да знаем, че всичко, което се случва с нас и ни се струпва на главите е предназначено да ни пробуди, преди да сме пропаднали в пропастта и да е станало прекалено късно.
Втората смърт , както казвате е в Бога, но е в резултат на решението на човека да не признае и приеме Исус, като свой спасител.( Не е обикнал Бога с цялата си сила и не е обичал ближния като себе си.) Както казвате човек в бил егоист