Благодаря ви! Смятам ,че е изключително важно какви отношения изграждаме като възрасти към родителите ни във външния свят и още по-значимо във вътрешния ни , независимо от детството ни, независимо от всичко. Това е едно дълбоко смирение и приемане. Ще се радвам да има видеа с методи за справяне с конфликти между родител дете.
Благодаря Доре, сравнявам какво е било при мен и си обеснявам всичко.Властен дядо, властна майка, мек баща, много амбиции техни, никога не чух одобрението "Браво, с теб съм".Мъчих се да угодя, въпреки себе си, за да ги видя доволни и щистливи, че ме имат.Но така и не успяха да ме обяздят /с изкл. на избора на професия/. След 30-та годишнина спрях да обръщам внимание на мамината власт, понеже разбрах, че моят живот е само мой и всички избори трябва да са в синхрон с душата ми.Разбрах, че мама не може да е друга и целта и е "нейното разбиране за доброто"Аз не мога да го променя и съм и много благодарна, че ме направи по-силна, по-наблюдателна, по-анализираща, по-обичаща и отстояваща и мотивираща себе си.Да ми е жива и здрава мама.На 90 е вече и знам, че много я обичам и за нищо не и се сърдя, нито я обвинявам!!!Знам, че в следващия живот ще бъде друга!!!
Yuliya Stoyanova да, винаги съществува двупосочност в която и да е форма на родителство. Ако останем само в преживяването за ощетеност поемаме товара, понякога цял живот, да останем в полето на гнева и недоволството към родителите ни, в позицията на детето. Ако обаче успеем да видим и ползите и позитивите от същото това родителство, вече сме в полето на възрасния човек и само така може да дойде помирението - и с родителите ни и с нас самите. И само тогава може да дойде истинската благодарността към тях.
Благодаря Ви за това видео. Свикнала съм да слушам тази материя на английски и сърцето ми се стопля, когато чуя по нея български думи. Искам да добавя нещо: това, което мнозина родители проявяват към децата си, е по-скоро омраза. Когато един родител отхвърля правата, идентичността на детето си и всичко, което детето му обича, е опасно да твърдим, че всички родители са водени от любов. Когато един родител има нарцистично разстройство например, неговата идея за любов може да е толкова извратена, че да не заслужава името "любов". Когато един родител избира фундаменталистката си религия пред отношенията с децата си, любов няма. Мислят ли, че ни обичат? Сигурно. Проявяват ли обич? Очевидно не.
Ditch Queen благодаря много за изказаната позиция. Да, съгласна съм, че когато е налице личностово разстройство, някакво психотично състояние, зависимост или насилие, това е изключително опустошително за детето. И нанася огромни вреди и страдание. Вероятно този родител е далече изобщо от идеята за любовта - първо към себе си и после към другите. Може би той самият изобщо не познава любовта. Не искам да звучи оправдателно към такъв тип родителство, но когато има заболяване, нещата са съвсем различни.
@@Dora.Prangadzhiyska Проблемът е, че много родители няма да бъдат диагностицирани, защото няма да отидат при специалист. Дали заради "доброто" старо "психиатрите са за луди" или просто заради фалшивата представа, която имат за себе си.
![Chino Pacas - Modo Capone (with Drake & Fuerza Regida) [Video Oficial]](http://i.ytimg.com/vi/zjv8TQ0gBkg/mqdefault.jpg)
Благодаря ви! Смятам ,че е изключително важно какви отношения изграждаме като възрасти към родителите ни във външния свят и още по-значимо във вътрешния ни , независимо от детството ни, независимо от всичко. Това е едно дълбоко смирение и приемане. Ще се радвам да има видеа с методи за справяне с конфликти между родител дете.
Дора, всичките ти клипове са изключително интересни и много ти благодаря, че ги създаваш! ❤️
Ines Raycheva благодаря ти, Инес! Темата е много мащабна и ще се опитам да я обхвана максимално. ❤️
Благодаря Доре, сравнявам какво е било при мен и си обеснявам всичко.Властен дядо, властна майка, мек баща, много амбиции техни, никога не чух одобрението "Браво, с теб съм".Мъчих се да угодя, въпреки себе си, за да ги видя доволни и щистливи, че ме имат.Но така и не успяха да ме обяздят /с изкл. на избора на професия/. След 30-та годишнина спрях да обръщам внимание на мамината власт, понеже разбрах, че моят живот е само мой и всички избори трябва да са в синхрон с душата ми.Разбрах, че мама не може да е друга и целта и е "нейното разбиране за доброто"Аз не мога да го променя и съм и много благодарна, че ме направи по-силна, по-наблюдателна, по-анализираща, по-обичаща и отстояваща и мотивираща себе си.Да ми е жива и здрава мама.На 90 е вече и знам, че много я обичам и за нищо не и се сърдя, нито я обвинявам!!!Знам, че в следващия живот ще бъде друга!!!
Yuliya Stoyanova да, винаги съществува двупосочност в която и да е форма на родителство. Ако останем само в преживяването за ощетеност поемаме товара, понякога цял живот, да останем в полето на гнева и недоволството към родителите ни, в позицията на детето. Ако обаче успеем да видим и ползите и позитивите от същото това родителство, вече сме в полето на възрасния човек и само така може да дойде помирението - и с родителите ни и с нас самите. И само тогава може да дойде истинската благодарността към тях.
Доре, явно съм в отбора на възрастните и съм помъдряла!!Благодаря ти!!!
Благодаря за темата, за ясното обясняване и какви възможности за развитие има човек с властни родители.
Благодаря Ви за това видео. Свикнала съм да слушам тази материя на английски и сърцето ми се стопля, когато чуя по нея български думи. Искам да добавя нещо: това, което мнозина родители проявяват към децата си, е по-скоро омраза. Когато един родител отхвърля правата, идентичността на детето си и всичко, което детето му обича, е опасно да твърдим, че всички родители са водени от любов. Когато един родител има нарцистично разстройство например, неговата идея за любов може да е толкова извратена, че да не заслужава името "любов". Когато един родител избира фундаменталистката си религия пред отношенията с децата си, любов няма. Мислят ли, че ни обичат? Сигурно. Проявяват ли обич? Очевидно не.
Ditch Queen благодаря много за изказаната позиция. Да, съгласна съм, че когато е налице личностово разстройство, някакво психотично състояние, зависимост или насилие, това е изключително опустошително за детето. И нанася огромни вреди и страдание. Вероятно този родител е далече изобщо от идеята за любовта - първо към себе си и после към другите. Може би той самият изобщо не познава любовта. Не искам да звучи оправдателно към такъв тип родителство, но когато има заболяване, нещата са съвсем различни.
@@Dora.Prangadzhiyska мила Дора съгласна съм с теб !!!!
@@Dora.Prangadzhiyska Проблемът е, че много родители няма да бъдат диагностицирани, защото няма да отидат при специалист. Дали заради "доброто" старо "психиатрите са за луди" или просто заради фалшивата представа, която имат за себе си.