ар Маха Капхина - Дамамуканидана сутра (глава 24)

ар Маха Капхина
Дамамуканидана сутра (глава 24)
Имало едно време в едно далечно царство, наречено Златната земя, един млад цар на име Маха Капхина. Той бил силен и смел и управлявал много малки царства. Армията му била силна и никой не смеел да го предизвика.
Един ден пътуващи търговци му донесли великолепен дар: памучен плат, толкова мек и фин, че приличал на облаци. Когато царят попитал откъде е този плат, търговците отговорили: „От една източна страна“.
Царят, изпълнен с гордост, си помислил: „Всички останали царе трябва да ме уважават! Ще изпратя послание, за да се знае кой съм аз.“
И така, той проводил пратеник до цар Пасенади с много арогантно послание: „Трябва да ми се подчиниш незабавно! Когато чуеш гласа ми, трябва да станеш, да се движиш и да изпълняваш всичко, което ти кажа!“
Цар Пасенади се притеснил и отишъл да поиска съвет от един много специален мъдрец: Буда.
Буда се усмихнал и казал: „Не се притеснявай. Има по-велики царе от него.“
И така, Буда направил нещо вълшебно. Превърнал се в небесен цар, заобиколен от светлина и красота. Когато пратеникът от Златната земя го видял, той бил зашеметен.
Този сияен цар казал на пратеника: „Аз съм истинският цар на всички царства.“
Той показал могъществото си не чрез сила, а чрез мъдрост. Опънал лък, който никой друг не можел да опъне, а когато изстрелял стрела, тя се превърнала в светлина, която озарила целия свят.
Тази светлина докоснала всички същества: небесните богове, хората на земята, съществата в океаните, дори онези, които страдали. Хората навсякъде почувствали радост, мир и състрадание.
Царят на Златната земя и неговите министри били толкова впечатлени от тази мъдрост, че поискали да станат ученици на сияния мъдрец.
Буда обяснил на своя ученик Ананда: „Този цар беше щедър в свой предишен живот. Той помогна да се ремонтира един храм и да се нахранят монасите. Ето защо сега има възможност да разбере истинската мъдрост.“
И така гордостта на царя се превърнала в смирение, а насилието - в състрадание.
Тази история не е просто приказка, а огледало, което ни приканва да погледнем най-доброто в себе си. Тази история ни учи на няколко важни ценности:
1. Истинската сила не се крие в насилието.
Силата на царя на Златната земя на пръв поглед изглеждала впечатляваща - много войници, голяма армия, могъщо царство. Но сияйният мъдрец показал, че истинската сила се крие в състраданието, мъдростта и способността да разбираме другите.
2. Смирението е добродетел.
Младият цар, отначало горд и надменен, научава, че никой не е всесилен. Истинското величие се крие в смирението и непредубедеността. Способността да признаеш собствените си ограничения е признак на зрялост.
3. Щедростта се отплаща.
Историята показва, че добрите постъпки в миналото - дори и най-малките - могат да имат положителни последици в бъдеще. Веднъж царят помогнал за ремонта на храм и за издръжката на монасите и тази щедрост в крайна сметка му позволила да се срещне с мъдреца и да разбере една по-дълбока истина.
4. Състраданието преобразява.
Светлината на мъдреца не е била светлина на наказанието, а светлина на изцелението. Тя докоснала със състрадание всички същества - от небесните богове до страдащите същества. Това показва, че истинската мъдрост се стреми да разбере и да помогне, а не да съди или порицава.
5. Всеки може да се промени.
Царят, въпреки първоначалната си гордост, е способен да се преобрази. Това ни напомня, че грешките ни не са окончателни и че винаги можем да изберем да израстваме и да се учим.