Дядовата питка

ДЯДОВАТА ПИТКА
Имало едно време един дядо и една баба. Дояло се веднъж на дядо питка и казал:
Бабо, опечи ми питка!
Замесила бабата питката, турнала и малко сиренце и масълце. Опекла я. Станала от вкусна по-вкусна! Оставила я на прозорчето да изстине.
Постояла питката, постояла, па като се търкулнала - от прозорчето на двора, а от двора - на пътя…
Търкаляла се питката на пътя, а насреща и Зайо Байо иде и дума:
Питке, ще те изям!
Не ме яж, Зайо Байо, песничка ще ти изпея.
Казала това питката и запяла:
Аз съм питка сладичка,
сладичка и мекичка,
от баба избягах,
на дяда се не дадох,
на тебе ли ще се дам!
И питката се търкулнала. А Зайо Байо я изгледал, засмял се и рекъл:
Изгоряла питка Зайо не яде!
Търкаляла се питката, търкаляла, срещнал я Кумчо Вълчо.
Питке, ще те изям!
Не ме яж Кумчо Вълчо, песничка ще ти изпея - и запяла:
Аз съм питка сладичка,
сладичка и мекичка,
от баба избягах,
на дяда се не дадох,
на Зая Бая се не дадох,
на Вълчо ли ще се дам!
И хукнала да бяга. Кумчо Вълчо я погледал, погледал, засмял се и казал:
Глупава питка не ям!
Търкаляла се питката, търкаляла… Срещнала Баба Меца и и дума:
Питке, ще те изям!
Не ме яж Бабо Мецо, песничка ще ти попея - и пак запяла:
Аз съм питка сладичка,
сладичка и мекичка,
от баба избягах,
на дяда се не дадох,
на Зая Бая се не дадох,
на Вълча се не дадох,
на тебе ли, Мецо, ще се дам!
И пак се търколила. А Меца я гледа, гледа и си дума:
Не е питка за Меца!
Търкаляла се питката, търкаляла, а ето насреща и Кума Лиса. Гледа я тя, па и дума:
Жива да си, здрава да си, питке! Колко си хубавичка, колко си миличка!
Зарадвала се питката, приближила се до Лиса и запяла:
Аз съм питка сладичка,
сладичка и мекичка,
от баба избягах,
на дяда се не дадох,
на Зая Бая се не дадох,
на Вълча се не дадох,
на Баба Меца се не дадох,
на тебе ли ще се дам!
Ах, колко хубава песничка! - казала Лиса. - Слушай, миличка! Аз съм стара и недочувам. Седни на муцунката ми и я изпей още веднъж по-силно.
Качила се питката на Лисината муцуна и пак запяла:
Аз съм питка сладичка,
сладичка и мекичка,
от баба избягах,
на дяда се не дадох,
на Зая Бая се не дадох,
на Вълча се не дадох,
на Баба Меца се не дадох,
на тебе ли ще се дам!
Жива и здрава да ми бъдеш, питке! Песничката ти е много, много хубава! Как ми се иска пак да я чуя! Седни миличка на езика ми и пак я изпей, но още по-силно, за да я чуя добре! - казала Кума Лиса и си проточила езика.
Глупавата питка се зарадвала, че толкова много харесват нейната песничка, седнала на Лисиния език и запяла:
Аз съм питка сладичка…
А Лиса - хап-хап-хап! - схрускала питката.