Прекрасно момиче, взех същото решение по същото време и получих същите реплики от обществото. И наистина, от тогава се чувствам много по вече Аз. Само дето, моята е прошарена все още. Прекрасни сме, когато сме самите себе си!🙏🏻🙏🏻🙏🏻
Десислава, благодаря Ви от сърце за това видео! Имаше особено моменти, които много силно ме докоснаха и трогнаха и съм изпитвала същото. Сега съм почти на 33 години. Започнах да побелявам активно на 23 години, майка ми също е започнала млада, сестра ми е със седем години по-голяма от мен и е с почти чисто побеляла коса. В началото не се боядисвах, защото не го усещах и не ми идваше отвътре. После на около 26-27 г. започнах - основно, защото смятах, че вече е "необходимо" и се самозалъгвах, че внасям някакво "разнообразие". Миналата година обаче есента, даже като се замисля става точно година този месец, имах точно такова прозрение за каквото говорите в 3:40 минута. Една сутрин просто като се погледнах в огледалото имах силното усещане, че това не съм аз, че не съм автентична, а уж се стремя да съм такава. Чувствах, че не съм свободна и робувам на това глупаво боядисване. Нещо повече - убедена съм, че откакто почнах да се боядисвам, побелявах още повече и косата ми ставаше по-зле, макар че ползвах уж качествени бои. И просто отрязах. Казах на фризьорката ми да ме подстриже късо и толкова. Благодарна съм и радостна от това, че тя ме подкрепи. Това е едно от най-добрите и смислени решения, които съм вземала. Чувствам се много по-добре и ок със себе си. В началото не срещнах подкрепата на майка ми и сестра ми, но постепенно те разбраха позицията ми и чувствам, че искат да направят същото, но още не им достига смелост. Ще им препратя видеото Ви. Бъдете здрава! Ще следя нещата Ви с интерес! Дерзайте! ❤ п.с. за реакциите от околните и обществото - няма да отварям дума 😄
Много обичам русия цвят, много обичах и своята дълга руса коса. Около 2018 обаче и аз реших, че повече няма да се тровя с боя за коса и си оставих естествения цвят. През 2020 я обръснах до първи номер, като една от причините беше да практикувам непривързаност. Да видя себе си. Да видя кой ще ме приеме. Да видя кой ще ме съди. Сега често ме питат няма ли да я пусна пак дълга. Късата коса наистина е свобода. Не знам дали пак бих я боядисала, не знам дали пак бих я пуснала дълга... засега ще е така :) благодаря за споделянето! :)
Аз също съм със естествено, чисто бяла коса (не прошарена , сива) и както казват с младо лице на 47г. съм без бръчки. Ако трябва да съм честна и прическата ми е подобна на вашата.😊 Във интерес на истината всички си мислят, че съм боядисана. 😂 И се оказа, че така ми отива много повече отколкото черна. Интересното е, че на мен всички ми казваха да не се боядисвам и, че лицето ми изглежда по добре. 😊 Обичам бялата си коса!☺️
Мнооого ви отива косата!
Прекрасно момиче, взех същото решение по същото време и получих същите реплики от обществото. И наистина, от тогава се чувствам много по вече Аз. Само дето, моята е прошарена все още. Прекрасни сме, когато сме самите себе си!🙏🏻🙏🏻🙏🏻
Благодаря ❤😊
Десислава, благодаря Ви от сърце за това видео! Имаше особено моменти, които много силно ме докоснаха и трогнаха и съм изпитвала същото. Сега съм почти на 33 години. Започнах да побелявам активно на 23 години, майка ми също е започнала млада, сестра ми е със седем години по-голяма от мен и е с почти чисто побеляла коса. В началото не се боядисвах, защото не го усещах и не ми идваше отвътре. После на около 26-27 г. започнах - основно, защото смятах, че вече е "необходимо" и се самозалъгвах, че внасям някакво "разнообразие". Миналата година обаче есента, даже като се замисля става точно година този месец, имах точно такова прозрение за каквото говорите в 3:40 минута. Една сутрин просто като се погледнах в огледалото имах силното усещане, че това не съм аз, че не съм автентична, а уж се стремя да съм такава. Чувствах, че не съм свободна и робувам на това глупаво боядисване. Нещо повече - убедена съм, че откакто почнах да се боядисвам, побелявах още повече и косата ми ставаше по-зле, макар че ползвах уж качествени бои. И просто отрязах. Казах на фризьорката ми да ме подстриже късо и толкова. Благодарна съм и радостна от това, че тя ме подкрепи. Това е едно от най-добрите и смислени решения, които съм вземала. Чувствам се много по-добре и ок със себе си. В началото не срещнах подкрепата на майка ми и сестра ми, но постепенно те разбраха позицията ми и чувствам, че искат да направят същото, но още не им достига смелост. Ще им препратя видеото Ви. Бъдете здрава! Ще следя нещата Ви с интерес! Дерзайте! ❤ п.с. за реакциите от околните и обществото - няма да отварям дума 😄
Много обичам русия цвят, много обичах и своята дълга руса коса. Около 2018 обаче и аз реших, че повече няма да се тровя с боя за коса и си оставих естествения цвят. През 2020 я обръснах до първи номер, като една от причините беше да практикувам непривързаност. Да видя себе си. Да видя кой ще ме приеме. Да видя кой ще ме съди. Сега често ме питат няма ли да я пусна пак дълга. Късата коса наистина е свобода. Не знам дали пак бих я боядисала, не знам дали пак бих я пуснала дълга... засега ще е така :) благодаря за споделянето! :)
🥰
Аз също съм със естествено, чисто бяла коса (не прошарена , сива) и както казват с младо лице на 47г. съм без бръчки. Ако трябва да съм честна и прическата ми е подобна на вашата.😊 Във интерес на истината всички си мислят, че съм боядисана. 😂 И се оказа, че така ми отива много повече отколкото черна. Интересното е, че на мен всички ми казваха да не се боядисвам и, че лицето ми изглежда по добре. 😊 Обичам бялата си коса!☺️
Радвам се, че все повече жени са готови да приемат възрастта като благословия и да я споделят със света. Благодаря за споделеното!