Цитат от: ”ОПИСАНИЕ НА КРАТОВСКАТА КАЗА( Публикувано в Псп БКД, Браила, 1876) Кратовската каза е разположена в горнята страна между реките Брегалница и Крива…От върха на гората Плавица се виждат долините: Брегалнишка, Злетовска, Кратовска и Криворечка с множество села…бълтарете по местожителството си се делят на «грагяне» и «селяне»; а селянете - на чисти «шопье» и «поляци» (поленци), както слушах. Грагянете живеят с изменени обичаи, но селянете «по старовремски», както се сами гордеят.В селска къща има по триес´, четириес´ души: старец, татко, майка, нихни деца с жените и децата си и т. н. Селска «рода» [2] [се] състои от стопан, стопанка, татко, майка, дедовци, нани, прадедовци, пранани, чичовци, стрини, братанци, вуйковци, вуйни, тетиновци, тетки, братя, сестри (батковци и дади - по-старите), синове, керки, внуковци и правнуковци; деда, баба, кум, кума, кумашин, кумашинка, свекър, свекърва, сват, свакя, снаха, етърва, зълва, зет, шурин, старейко, девери - голем и малък девери. По-малките на по-старите прават голема чест, пък по-старите и не чекат тая чест; по-малий не дава на по-старий да направе нещо сам, без чужда помощ. Младата невеста тича на половин час место да пресретне свекъра си, зета си и друг, да им помогне и ако носат нещо, зема го, тича напред в къщата, ставя «столици» около огнището, тегара, донася вино, вода в каленица, лейка, мие краката на гостите и т. н. Жените, ако се не поберат в една синия, ставят друга. Заран рано най-старата жена понекъде разпорежда кой какво требва да прави през деня. До къщата (кукя), в която сами живеят, има и много други строения: кошери, изби, земници, конюшници, племници и др.За дрехите на селците трябвало би много да се говоре, но нека кажем неколко думи. Младата невеста носе «перяник» наместо градский «венъц»; перяник е дъщичка, наредена с бели, червени перя; жената понекъде носе «рог», омотан добре, направен от коси или друго нещо, а вдовица - рог неомотан. Коси имат дълги, плетени в отделни «коцели», на тиловете си носат нещо като чешел, нареден с пари; отпред имат низи и нанизи (на гърдите); на главата бела «кърпа» и други шамии; «пафти» понекога посребрени, «кощула», шарена с «кораци» (яки) плетени; прекрасна «сая», а у старите «кюрдия»; «опънци», жълти и цървени, «цревье» (влечалки); алови «пешкириня» (скутале), леки «гунки». Мъжете носат бели клашнени дрехи с черни гайтанье; ако немат дълги пушки, то имат «помагалки» и «востегарки»…Градът Кратово се пресича с много реки, над които има 13 каменни мостове, стари; един от мостовете се нарича «Радин», че го е правил некой юнак Раде - «Голем» се нарича и даже чувал съм да го наричат «Юстиниянов». Тоя мост подпират пет високи кули. Градът е богат с много кули, стари къщи, подземни ходове. Къщи 1000, църкви две, мъжко и женско училища В Кратово всека неделя бива пазар; по тая причина всека неделя, особено пред празниците, се сбира от околните села много свет.Всичките села около Кратово имат стари църкви със стари икони, понекога сложени накуп; пергаменти, що е имало, са разнесени по Сърбия, но пак се срещат…”
историците ни след окупацията на България от руската соц империя 1944г премълчават много важни неша от историята ни - Османската империя е на 3 континента и общините в българските земи били изключително силни. Местните първенци - първогражданите са били изключително влиятелни фигури. Еснафите - сдружения на занаятчиите са давали степените майстор, калфа, чирак; можели да санкционират занаятчиите от еснафа; финансирали строежа на черкви и училища, мостове... Българи християни са стигали до восшите етажи на властта в империята .Отделно са различни групи, които ползват различни привилегии - войнуци, мартолоси и др. За спахиите християни в средата на 17 век има специален закон , а 19век от кнезе феодали с широки правомощия с административната реформа стават кметове. В европейската картография за периода 15-18 век в рамките на османската империя фигурира царство България и султана е е с титла”цар на българите” Български ВАСАЛНИ владетели продължават ДА СЕЧАТ МОНЕТИ с Блахернската Богородица закрилница на държавата - в Търново и в Софийска област като независима държава и през 15 и 16 век , намиращо потвърждение в известната Мала Света гора във всичките църкви на която е изобразявана Блахернската Богородица. След покоряването на Унгарското кралство Султана закрепва правото си да владее Шишмановото царство и присъединява към владението си и Страцимировото царство /юридически и фактически/. В титулатурата на Хабсбургите е възприета титлата цар на България, като правоприемство от титулатурата на унгарсиките крале, тъй като Хабсбургите заемат останалата незавладяна от османците западна част на Унгария, но титулатурата им е без политически ефект. Окончателното покоряване на Видинското царство е след1709 г. /битката при Полтава, където шведите и османците са съюзници/ царство България като такова е било разформировано. Търново, София и Чипровци са били ВОЕВОДСТВА, а начело е стоял ВОЕВОДА. Валашките воеводи в грамотите си ясно разкриват, че са се приемали за правоприемници на българските воеводи отвъд Дунав и оттам ролята им във въстанията, духовния и книжовен живот
Георги Раковски о болгарскому свещеному въпросу: „После же завладение турков, обаче свободата на българския народ не е пропаднала съвсем, но задържала се е няколко векове. Турско завладение над българите не е могло навсякъде да се извърши с меч, но по-голяма част България се е превзела на условия, кои са се пазили от завладетелите за няколко векове. От тях же условия по-главни са били:1.Да имат българи вероизповедание си свободно 2.Да носят свободно оръжие си и да съвоюват с турков против неприятелев в свои полкове, под свои си знамян и под предводителством своя си войвода.3.Да се управляват области пак от войводи, а села и градища от кнезове, кметове и старейшини. То българско войнство е съставляло турская конница.4.кои не са били обязани да съвоюват с турком, тии са плащали по драм сребра на глава мъжеский пол достигший в законна възраст. А после то даждие се определило на 50 аспри. То се събирало пак от българи изпомежду им, кои са носили име бирници.5.Съжби и разпри по селам отсъждали помежду им от избрани старци в церкова. А в по-главни градове, кои са се управлявали от войводи, имало войвода-конагъ, де са се отсъждали и извършвали граждански и военни работи. Тая уредба и правление са траели няколко векове и турци са владели над българи по този начин.На тия сички ние имаме исторически доказателства, не само наши народни български, но и султански разновременни берати, фермани и писмени повеления”
1908 г. Фердинанд І провъзгласява независимост и става Цар на България - взема титлата на султана - до1908 г. Фердинанд е княз на васално княжество и като такъв е имал над себе си Цар,който е и султан на Осмаската държава. Берлинския договор е по образец на статута на българските земи до началото на 18 век в Османската империя: границите от 1879 г. са същите на тези от периода ХV-ХVІІ описани в договорите, султанските декрети за войнуганите и техните области, почти се покриват със земите на бълг. кнезове, първенци и българско самоуправление, София и Търново са войводства което е пак в тези граници. Източна Румелия е по-тясно свързана с Цариград, но е в същата полуавтономия какъвто е имал Рум милет /санджак Румели/ През 1598 г. прави същото бълг. първенец Шишман ІІІ, но впоследствие не е могло да бъде защитено с международен статут. И двете събития стават в Царевец и статута на двамата е васал, но след Съединението и 8 годишното НЕЗАВИСИМО управление на Стамболов Фердинад успява да ЗАЩИТИ ЦАРСКИ СТАТУТ на държавата
В границите на Султаната остават непокътнат бълг военна институция на войнуганството. Слага се само една «шапка» над тях - санджак бейовете /един вид областни управители, които както и сега не мог ат да се месят в работата на общините, т.е. на българските запазени институции на самоуправление/. Отделно - османските представители на държавна власт в Търново и София са носили титлата «войводи»(султана имал две титли -цар на България и султан), а административните единици «войводници». Това е българска военна длъжност на управители на гранични области, запазена от османците в пълнотата й. Немаловажно е, че титлата се е ползвала непреведена в българския й еквивалент «войвода», като други запазени титли са княз, примикюр, кмет. “Хайдутите” са “Войнуците” - местоположение, знамена и символика, устройство и длъжности /войвода, ятаци, байрактар/ с тази разлика, че до до 1839 г.,когато е отменен с Гюлханският хат-и-шериф,са били легални структури по договор със султана. След премахването в голямата си част на тази структура от султаните те Oстават извън закона(ХАЙДДУЦИ). Това обаче не влияе на бойната им подготовка, опита натрупан в столетията на този институт, стремежа им за отстояване и запазване на българското и т.н. Войнуците срещу службата си в КОННИЦАТА, ВОЕННИТЕ КОРАБИ и инженерните части на турската армия владееЛИ наследствени земи-т.нар."войнишки бащини";освобождавано от данъци,и със статут на "свободни поданици"Те не са отговорни пред местните съдебни органи и се подчиняват единствено на собствените си командири. .Войниганският институт е унаследен от османците,които го заварват в земите на средновековна България и го намират за доста удачен и работещ - 350год българите запазват изцяло своята военна структура и сила,естесвено под власта на Султана.Практически по голяма част от тези войнуци и войнугани (от тук идва и съвременната дума Войник) са представлявали цели български села и области освободени от данъци,както си е било и под управлението на Българският цар.Сменя се само шапката Тия български привилегировани общини са се делили на няколко разреди: войници, мартолоси, соколници (дуганджии) и дербенджии.Султаните не са си позволили да бутат правно-административните отношения и статути на българските царства от преди падането под османско владичество.Това е до ХVІІI век, когато започва вътрешната централизация в Османската империя и реформата в административните й структури - това съвпада с "шаването" на Воеводите при всяко нахлуване на руски войски по земите ни(след като русия уж покровителства православните) - Границите от 1879 г. са същите на тези от периода ХV-ХVІІIв. описани в договорите, султанските декрети за войнуганите и техните области, почти се покриват със земите в които е имало кнезове, първенци и българско самоуправление.Традицията на силното местно самоуправление се запазва до края на І-вата св.в., а след това с прехода към диктатура започва ограничаването му при Стамболийски - Румелие е "приемник" на ромейските земи южно от Стара планина при завладяването им в края на ХІVв. и е останало името Румели бейлик /Ромейски/, както са получили имената си и Добруджа /земята на Добротица/, Кюстендил /земята на Костандин Драгаш/, Сарадж-ели /земята на Срацимир/ и т.н.След 1879 г. по Берлинския договор е образувано полуавтономна област с име "Източна Румелия".Западна Румелия е областта Македония, която остава ПО ВОЛЯТА НА РУСИЯ в рамките на СУЛТАНАТА. За подобен неин статут, какъвто е имала Източна Румелия, са се борили автономистите от ВМРО. И още как са се борили, като сме имали зад гърба си акта от 1885 г. какъв е проблема при автономност на Македония българите да повторят Съединението - кошмара на русия - когато Македония влезе в ЕС ПО ЕСТЕСТВЕН ПЪТ ЩЕ СЕ ВЪЗСТАНОВИ НАРОДНОСТНАТА НИ КРЪВНА ВРЪЗКА
Исках да науча нещо. Но някои хора, като нямат какво да кажат, изпадат в голословие. Абе, защо никой не е в състояние да каже две смислени думи, на български език във връзка със символите на българската бродерия?
Без езотеричното познание , нищо не би могло да се обясни ! Четете и слушайте какво казва то. Защото е по старо от днес , и съответно по близко до истината. Мислете !
❤Много стари знания!
Цитат от: ”ОПИСАНИЕ НА КРАТОВСКАТА КАЗА( Публикувано в Псп БКД, Браила, 1876) Кратовската каза е разположена в горнята страна между реките Брегалница и Крива…От върха на гората Плавица се виждат долините: Брегалнишка, Злетовска, Кратовска и Криворечка с множество села…бълтарете по местожителството си се делят на «грагяне» и «селяне»; а селянете - на чисти «шопье» и «поляци» (поленци), както слушах. Грагянете живеят с изменени обичаи, но селянете «по старовремски», както се сами гордеят.В селска къща има по триес´, четириес´ души: старец, татко, майка, нихни деца с жените и децата си и т. н. Селска «рода» [2] [се] състои от стопан, стопанка, татко, майка, дедовци, нани, прадедовци, пранани, чичовци, стрини, братанци, вуйковци, вуйни, тетиновци, тетки, братя, сестри (батковци и дади - по-старите), синове, керки, внуковци и правнуковци; деда, баба, кум, кума, кумашин, кумашинка, свекър, свекърва, сват, свакя, снаха, етърва, зълва, зет, шурин, старейко, девери - голем и малък девери. По-малките на по-старите прават голема чест, пък по-старите и не чекат тая чест; по-малий не дава на по-старий да направе нещо сам, без чужда помощ. Младата невеста тича на половин час место да пресретне свекъра си, зета си и друг, да им помогне и ако носат нещо, зема го, тича напред в къщата, ставя «столици» около огнището, тегара, донася вино, вода в каленица, лейка, мие краката на гостите и т. н. Жените, ако се не поберат в една синия, ставят друга. Заран рано най-старата жена понекъде разпорежда кой какво требва да прави през деня. До къщата (кукя), в която сами живеят, има и много други строения: кошери, изби, земници, конюшници, племници и др.За дрехите на селците трябвало би много да се говоре, но нека кажем неколко думи. Младата невеста носе «перяник» наместо градский «венъц»; перяник е дъщичка, наредена с бели, червени перя; жената понекъде носе «рог», омотан добре, направен от коси или друго нещо, а вдовица - рог неомотан. Коси имат дълги, плетени в отделни «коцели», на тиловете си носат нещо като чешел, нареден с пари; отпред имат низи и нанизи (на гърдите); на главата бела «кърпа» и други шамии; «пафти» понекога посребрени, «кощула», шарена с «кораци» (яки) плетени; прекрасна «сая», а у старите «кюрдия»; «опънци», жълти и цървени, «цревье» (влечалки); алови «пешкириня» (скутале), леки «гунки». Мъжете носат бели клашнени дрехи с черни гайтанье; ако немат дълги пушки, то имат «помагалки» и «востегарки»…Градът Кратово се пресича с много реки, над които има 13 каменни мостове, стари; един от мостовете се нарича «Радин», че го е правил некой юнак Раде - «Голем» се нарича и даже чувал съм да го наричат «Юстиниянов». Тоя мост подпират пет високи кули. Градът е богат с много кули, стари къщи, подземни ходове. Къщи 1000, църкви две, мъжко и женско училища В Кратово всека неделя бива пазар; по тая причина всека неделя, особено пред празниците, се сбира от околните села много свет.Всичките села около Кратово имат стари църкви със стари икони, понекога сложени накуп; пергаменти, що е имало, са разнесени по Сърбия, но пак се срещат…”
историците ни след окупацията на България от руската соц империя 1944г премълчават много важни неша от историята ни - Османската империя е на 3 континента и общините в българските земи били изключително силни. Местните първенци - първогражданите са били изключително влиятелни фигури. Еснафите - сдружения на занаятчиите са давали степените майстор, калфа, чирак; можели да санкционират занаятчиите от еснафа; финансирали строежа на черкви и училища, мостове... Българи християни са стигали до восшите етажи на властта в империята .Отделно са различни групи, които ползват различни привилегии - войнуци, мартолоси и др. За спахиите християни в средата на 17 век има специален закон , а 19век от кнезе феодали с широки правомощия с административната реформа стават кметове. В европейската картография за периода 15-18 век в рамките на османската империя фигурира царство България и султана е е с титла”цар на българите” Български ВАСАЛНИ владетели продължават ДА СЕЧАТ МОНЕТИ с Блахернската Богородица закрилница на държавата - в Търново и в Софийска област като независима държава и през 15 и 16 век , намиращо потвърждение в известната Мала Света гора във всичките църкви на която е изобразявана Блахернската Богородица. След покоряването на Унгарското кралство Султана закрепва правото си да владее Шишмановото царство и присъединява към владението си и Страцимировото царство /юридически и фактически/. В титулатурата на Хабсбургите е възприета титлата цар на България, като правоприемство от титулатурата на унгарсиките крале, тъй като Хабсбургите заемат останалата незавладяна от османците западна част на Унгария, но титулатурата им е без политически ефект. Окончателното покоряване на Видинското царство е след1709 г. /битката при Полтава, където шведите и османците са съюзници/ царство България като такова е било разформировано. Търново, София и Чипровци са били ВОЕВОДСТВА, а начело е стоял ВОЕВОДА. Валашките воеводи в грамотите си ясно разкриват, че са се приемали за правоприемници на българските воеводи отвъд Дунав и оттам ролята им във въстанията, духовния и книжовен живот
Георги Раковски о болгарскому свещеному въпросу: „После же завладение турков, обаче свободата на българския народ не е пропаднала съвсем, но задържала се е няколко векове. Турско завладение над българите не е могло навсякъде да се извърши с меч, но по-голяма част България се е превзела на условия, кои са се пазили от завладетелите за няколко векове. От тях же условия по-главни са били:1.Да имат българи вероизповедание си свободно 2.Да носят свободно оръжие си и да съвоюват с турков против неприятелев в свои полкове, под свои си знамян и под предводителством своя си войвода.3.Да се управляват области пак от войводи, а села и градища от кнезове, кметове и старейшини. То българско войнство е съставляло турская конница.4.кои не са били обязани да съвоюват с турком, тии са плащали по драм сребра на глава мъжеский пол достигший в законна възраст. А после то даждие се определило на 50 аспри. То се събирало пак от българи изпомежду им, кои са носили име бирници.5.Съжби и разпри по селам отсъждали помежду им от избрани старци в церкова. А в по-главни градове, кои са се управлявали от войводи, имало войвода-конагъ, де са се отсъждали и извършвали граждански и военни работи. Тая уредба и правление са траели няколко векове и турци са владели над българи по този начин.На тия сички ние имаме исторически доказателства, не само наши народни български, но и султански разновременни берати, фермани и писмени повеления”
1908 г. Фердинанд І провъзгласява независимост и става Цар на България - взема
титлата на султана - до1908 г. Фердинанд е княз на васално княжество и като такъв е
имал над себе си Цар,който е и султан на Осмаската държава. Берлинския договор е
по образец на статута на българските земи до началото на 18 век в Османската
империя: границите от 1879 г. са същите на тези от периода ХV-ХVІІ описани в
договорите, султанските декрети за войнуганите и техните области, почти се покриват
със земите на бълг. кнезове, първенци и българско самоуправление, София и Търново
са войводства което е пак в тези граници. Източна Румелия е по-тясно свързана с
Цариград, но е в същата полуавтономия какъвто е имал Рум милет /санджак Румели/
През 1598 г. прави същото бълг. първенец Шишман ІІІ, но впоследствие не е могло да
бъде защитено с международен статут. И двете събития стават в Царевец и статута на
двамата е васал, но след Съединението и 8 годишното НЕЗАВИСИМО управление на
Стамболов Фердинад успява да ЗАЩИТИ ЦАРСКИ СТАТУТ на държавата
В границите на Султаната остават непокътнат бълг военна институция на войнуганството. Слага се само една «шапка» над тях - санджак бейовете /един вид областни управители, които както и сега не мог ат да се месят в работата на общините, т.е. на българските запазени институции на самоуправление/. Отделно - османските представители на държавна власт в Търново и София са носили титлата «войводи»(султана имал две титли -цар на България и султан), а административните единици «войводници». Това е българска военна длъжност на управители на гранични области, запазена от османците в пълнотата й. Немаловажно е, че титлата се е ползвала непреведена в българския й еквивалент «войвода», като други запазени титли са княз, примикюр, кмет. “Хайдутите” са “Войнуците” - местоположение, знамена и символика, устройство и длъжности /войвода, ятаци, байрактар/ с тази разлика, че до до 1839 г.,когато е отменен с Гюлханският хат-и-шериф,са били легални структури по договор със султана. След премахването в голямата си част на тази структура от султаните те Oстават извън закона(ХАЙДДУЦИ). Това обаче не влияе на бойната им подготовка, опита натрупан в столетията на този институт, стремежа им за отстояване и запазване на българското и т.н. Войнуците срещу службата си в КОННИЦАТА, ВОЕННИТЕ КОРАБИ и инженерните части на турската армия владееЛИ наследствени земи-т.нар."войнишки бащини";освобождавано от данъци,и със статут на "свободни поданици"Те не са отговорни пред местните съдебни органи и се подчиняват единствено на собствените си командири. .Войниганският институт е унаследен от османците,които го заварват в земите на средновековна България и го намират за доста удачен и работещ - 350год българите запазват изцяло своята военна структура и сила,естесвено под власта на Султана.Практически по голяма част от тези войнуци и войнугани (от тук идва и съвременната дума Войник) са представлявали цели български села и области освободени от данъци,както си е било и под управлението на Българският цар.Сменя се само шапката Тия български привилегировани общини са се делили на няколко разреди: войници, мартолоси, соколници (дуганджии) и дербенджии.Султаните не са си позволили да бутат правно-административните отношения и статути на българските царства от преди падането под османско владичество.Това е до ХVІІI век, когато започва вътрешната централизация в Османската империя и реформата в административните й структури - това съвпада с "шаването" на Воеводите при всяко нахлуване на руски войски по земите ни(след като русия уж покровителства православните) - Границите от 1879 г. са същите на тези от периода ХV-ХVІІIв. описани в договорите, султанските декрети за войнуганите и техните области, почти се покриват със земите в които е имало кнезове, първенци и българско самоуправление.Традицията на силното местно самоуправление се запазва до края на І-вата св.в., а след това с прехода към диктатура започва ограничаването му при Стамболийски - Румелие е "приемник" на ромейските земи южно от Стара планина при завладяването им в края на ХІVв. и е останало името Румели бейлик /Ромейски/, както са получили имената си и Добруджа /земята на Добротица/, Кюстендил /земята на Костандин Драгаш/, Сарадж-ели /земята на Срацимир/ и т.н.След 1879 г. по Берлинския договор е образувано полуавтономна област с име "Източна Румелия".Западна Румелия е областта Македония, която остава ПО ВОЛЯТА НА РУСИЯ в рамките на СУЛТАНАТА. За подобен неин статут, какъвто е имала Източна Румелия, са се борили автономистите от ВМРО. И още как са се борили, като сме имали зад гърба си акта от 1885 г. какъв е проблема при автономност на Македония българите да повторят Съединението - кошмара на русия - когато Македония влезе в ЕС ПО ЕСТЕСТВЕН ПЪТ ЩЕ СЕ ВЪЗСТАНОВИ НАРОДНОСТНАТА НИ КРЪВНА ВРЪЗКА
Исках да науча нещо. Но някои хора, като нямат какво да кажат, изпадат в голословие.
Абе, защо никой не е в състояние да каже две смислени думи, на български език във връзка със символите на българската бродерия?
Ами кажете вие ! Явно имате повече какво да кажете ! Ние четеме и коментарите. Заповядайте , слушаме ви !!!
Защо си мислим, че няма и други различни учения, трактовки, умозаключения, вековно проследяване на конструкцията на цивилизацията на развитието ни.
езотерика,това е опасно
Опасно за невежи, че може и да се попросветят!!!
Без езотеричното познание , нищо не би могло да се обясни ! Четете и слушайте какво казва то. Защото е по старо от днес , и съответно по близко до истината. Мислете !