Как ми се иска да бях живял през 90-те... С малко срам и ужас ще си призная, че почти не мога да си представя живота и ежедневието си без телефон и интернет. Понякога ме настига мисълта как бих живял и какво бих правил ако нямах нито едно от тези изобретения, придобили масовост от 2008 насам, и наистина се затруднявам да си отговоря. Чувствам толкова много апатия и отчуждение в днешния свят, има някаква невидима желязна завеса , която отделя човек от човека. И започвам да изпитвам странно чувство на носталгия по време, което е свършило преди да съм бил проговорил. Както и да е, страхотен видео отпечатък от романтичните и непознати за мен 90-ти години! Красиви , приветливи хора, пълни с надежди и оптимизъм❤
Как ми се иска да бях живял през 90-те... С малко срам и ужас ще си призная, че почти не мога да си представя живота и ежедневието си без телефон и интернет. Понякога ме настига мисълта как бих живял и какво бих правил ако нямах нито едно от тези изобретения, придобили масовост от 2008 насам, и наистина се затруднявам да си отговоря. Чувствам толкова много апатия и отчуждение в днешния свят, има някаква невидима желязна завеса , която отделя човек от човека. И започвам да изпитвам странно чувство на носталгия по време, което е свършило преди да съм бил проговорил.
Както и да е, страхотен видео отпечатък от романтичните и непознати за мен 90-ти години! Красиви , приветливи хора, пълни с надежди и оптимизъм❤
🙂👍