70x7 Епизод 3 от 7

Поделиться
HTML-код
  • Опубликовано: 15 окт 2024
  • 70х7 Епизод 3
    Разказ: ПОКРОВЪТ НА ВСЕМИЛОСТИВАТА
    Протойерей Кръстин Апостолов и писателят Ангел Иванов си говорят за Детето - страха от Бащата и прегръдката на Майката.
    Благодарим на изключителния български артист Васил Найденов, че безвъзмездно ни предостави своята великолепна песен "Там (След края на света)".
    "Наказва ли Бог? Как наказва Бог? Бог наказва или милва? Наказва, като милва или милва, като наказва? Вярно ли е, че наказва онези, които обича, т.е. всички? Защо в Стария Завет е казано, че Страхът Божий е начало на Мъдростта? Страхът мъдрост ли е? Или малодушие? Какво, собствено, е страхът от Бога? Тези въпроси занимават всички ни…
    Джеръм Дейвид Селинджър е един от моите книжни апостоли. В прочутия си цикъл за Семейство Глас двама от неговите герои Зуи и Франи, брат и сестра, си говорят за една книга - „Откровените разкази на странника пред неговия духовен отец“. Така художествената класика ме отведе към православната литература. Авторът на въпросното заглавие е мистифицирана фигура - говори се, че става дума за руски владика или архимандрит от 19 век. Или дори за самия св. Теофан Затворник. Героят, възрастен човек с изсъхнала ръка, обикаля и общува с различни хора, за да научи повече за филокалията, добротолюбието, постоянната, разумна, сърдечна Иисусова молитва.
    „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене, грешния!“
    В книгата става въпрос и за трите пътя на християнина, вероятно етапи от неговото духовно развитие. Пътят на Роба, който служи на господаря си от страх да не бъде наказан. Пътят на Ратая, който служи, за да заслужи надницата или спасението си. И Пътят на Сина, който служи на господаря си или на Бога, защото се чувства именно осиновен по благодат, обичан и обичащ, и се страхува да не нарани и оскърби тази безпределна небесна любов.
    Има обаче една прегръдка и обятия, които безусловно ни поемат в утеха и без сянка от страх - това е покровът на Пресвета Богородица.
    И понеже ние сме прости хорица, понякога ни трябват тъкмо простовати, наивни, по детски незлобливи истории, които да доразкажат малко по-народно, малко по-провинциално Откровението; да свалят Божествената истина някак до човешките ни уши и сърца. Ето една такава симпатична история, която се разпространява сред вярващите:
    Веднъж Господ се разхождал из Рая и видял св. ап. Петър.
    - Симоне, ходейки из Рая, виждам много хора, които не са за това място. Моля те, провери каква е тази работа.
    Минало известно време и Господ отново видял св. ап. Петър.
    - Е, разбра ли как са попаднали тези хора тук?
    - Да, Господи, отзад на рая има едно малко прозорче, през което Твоята Майка ги вкарва тук…
    От 15 години съм телевизионен сценарист и копирайтър. Писал съм всякакви ехидни глупости за различни шоупрограми и реклами. Тази ми професионална битност е в постоянна колизия с християнската ми съвест.
    Купон в праймтайма. Жълт и жлъчен маскарад. Матрица и месомелачка за идеи. Всеки ден пишеш, снимаш и излъчваш по утвърден шаблон. Единственото ново е, че става все по-цинично, пошло, обслужващо масовия вкус и ориентирано към таблиците за рейтинг и шер - насъщни за телевизиите пийпълметрични показатели за гледаемостта: да ни гледат повече хора, да имаме повече рекламодатели и съответно - повече кинти.
    А ти си жалко, доброволно, мълчаливо и добре смазано чаркче в Машината, която яде мозъци и сърца.
    Сьорен Киркегор разказва онази прословута история за театъра, в който се подпалват декорите. Един шут излиза и съобщава за опасността на публиката, която обаче възприема това за номер и почва да аплодира. Той повтаря предупреждението - те ръкопляскат още по-оживено. „По същия начин - казва Киркегор - ще загине и светът, под всеобщите аплодисменти на шеговито настроени глави“.
    Или Светловидов в „Лебедова песен“ на Чехов:
    „Играех шутове, палячовци, кълчех се, разрушавах умовете, а какъв художник бях, какъв талант! Погребах аз таланта си, окарикатурих и изкълчих езика си, загубих образ и подобие... Изяде ме, погълна ме тази черна яма!“.
    А може би отговорът, който примирява крайностите, е отново да станем деца по заръката на Спасителя. Как - като отидем при децата и се огледаме в очите им. Ето защо с автора Ангел Иванов ще се качим от града в планината - в Кремиковския манастир „Св. Великомъченик Георги Победоносец“, където всяко лято се провеждат Детски православни лагери. Първо обаче ще чуем третия разказ от неговите седем в поредицата ни „70х7“.
    сборник с разкази: “Техническа проверка” автор Ангел Иванов
    Участват:
    Протойерей Кръстин Апостолов и Ангел Иванов
    Камера:
    Стефан Стоев, Милена Апостолова
    Монтаж:
    Милена Апостолова, Ясен Николов
    Режисьор:
    Милена Апостолова
    Музика:
    Васил Найденов
    / eparhiiskiglas
    #манастир #christianity #70x7 #monastery #orthodoxchristianity #orthodoxfaith

Комментарии • 6

  • @nikolayvekov3671
    @nikolayvekov3671 10 месяцев назад +2

    Мноого впечатляващ и твърде полезен филм! Благодаря за положения труд!

  • @tedibs4559
    @tedibs4559 10 месяцев назад +2

    Благодаря!❤

  • @gentleflower2686
    @gentleflower2686 10 месяцев назад +2

    Там! ❤ Благодаря!

  • @ИвайлаКотуклиева
    @ИвайлаКотуклиева 10 месяцев назад +2

    Много поучителна(Разкази на един странник пред неговият духовен отец),наскоро я прочетох, и още не я връщам исках да я препрочета.И тук вие я споменавате.Няма нищо случайно......

  • @ИвайлаКотуклиева
    @ИвайлаКотуклиева 10 месяцев назад +2

    Чакам с нетърпение!!!