Явката и Боцето - Искам да съм негър

Текст - Николай Искъров
Музика - Лотос
Аранжимент - Явор Намлиев и Борис Георгиев
Запис, микс и мастър - Студио "В спалнята на Явката"
Зад камерата - Калоян Иванов
Благодарим на Искър Искъров за китарата и на Боб Дилън за клипа

[@ilija_Duniczew]

Разчувствах се.

[@monke3842]

И аз така

[@JiWookim-iu3wm]

I need this in spotify

[@ninadimitrova2867]

Аре лудите, готино кавърче

[@tanyastoyanova-qv2hh]

Искам да сьм негор, негър в Алабама.
Негр, негор, негър в щата Алабама.
Само че не мога - беше бяла мама, татко гузно каза: "Във рода ни няма..."
Бяло, бяло семе в костите ми дреме - в героично време, в братята по племе.
Щур късмет извадих - беличка държава,
беличка държава, звездочела врява.
Все за своя сметка пях и пих - улисан.
И по цели нощи питах: Чий сьм? Чий сьм?
Ваш сьм, думи нямам - негрчето, дето тьжно ви намига денем през пердето.
Черната овчица в ангелското стадо - лани от небето паднах. Още падам.
Ще се разпилеят белите ми кости - няма го злодеят. А народьт пости.
От небето тьмно капеха звездите.
Взираха се в гладни, взираха се в сыти.
И от черна завист пукаха сърцата -
Толкова сърцата, толкова позната.
Паметник не искам от Карарски мрамор.
Искам да сьм негър в щата Алабама.
С белната усмивка щедро да ви льжа:
Колко сьм нещастен, колко сьм ви дльжен.

[@TODORSAROV]

❤❤😂

[@rumbalyakamusic4983]

Mi ne znam. Mene me kefi

[@BGmaps807]

А тъй

[@Blink-dr7ns]

😂

[@Doru1324]

is this the kind of thing bulgaria does? That's so embarrassing

[@alx5410]

cry harder

[@qkamatska]

Коуп енд сиит

[@nob_xd]

Skill issue for you bro, this hits hard

[@tanyastoyanova-qv2hh]

Искам да сьм негор, негър в Алабама.
Негр, негор, негър в щата Алабама.
Само че не мога - беше бяла мама, татко гузно каза: "Във рода ни няма..."
Бяло, бяло семе в костите ми дреме - в героично време, в братята по племе.
Щур късмет извадих - беличка държава,
беличка държава, звездочела врява.
Все за своя сметка пях и пих - улисан.
И по цели нощи питах: Чий сьм? Чий сьм?
Ваш сьм, думи нямам - негрчето, дето тьжно ви намига денем през пердето.
Черната овчица в ангелското стадо - лани от небето паднах. Още падам.
Ще се разпилеят белите ми кости - няма го злодеят. А народьт пости.
От небето тьмно капеха звездите.
Взираха се в гладни, взираха се в сыти.
И от черна завист пукаха сърцата -
Толкова сърцата, толкова позната.
Паметник не искам от Карарски мрамор.
Искам да сьм негър в щата Алабама.
С белната усмивка щедро да ви льжа:
Колко сьм нещастен, колко сьм ви дльжен.