18.11.2020 Помните ли тази песен... пита с надежда Димитър Михов - Джеймс ************************************************************************** ruclips.net/video/3y3Z9L29cB0/видео.html Валди Тотев - „Светлината” (2002) Малко е да се каже, че Валди Тотев е рокаджия от „Щурците“. В музикалното ни пространство той е Куин Лечителката - дарява надежди и лекува души. В хладна и дъждовна нощ като тази навън човеците имат нужда от подобни песни. Вслушайте се в нейните слова и навярно ще усетите топлия дъх, идещ от зърната на любимата, от ненадейно овлажнелия ви поглед или просто от любовта на бог. Колко път до сега извървях, колко още остана… Колко много надежди видях и не една разпиляна. Сякаш в някакъв луд кръговрат се въртяха нещата, често сменяха цвят подир цвят и течеше водата Разни хора с неясни лица обясняваха нещо. Обещаваха жива вода, определяха срещи. И така всеки ден подир ден отминаваха дните със надежда, стаена във мен и сълза във очите Вече знам, че така са нещата - има Ад, Чистилище, Рай. Но аз съм тук, да руша тишината. Сега. И утре. До край… Аз съм малкият, днешен човек, който кръста си носи Ще се срещнем във новия век, ще задавам въпроси А когато се спусне мъгла и пълзи към душата, със кибритена клечка една ще ви дам светлината.
Велика песен и чудесен клип.
❤
18.11.2020
Помните ли тази песен... пита с надежда Димитър Михов - Джеймс
**************************************************************************
ruclips.net/video/3y3Z9L29cB0/видео.html
Валди Тотев - „Светлината” (2002)
Малко е да се каже, че Валди Тотев е рокаджия от „Щурците“. В музикалното ни пространство той е Куин Лечителката - дарява надежди и лекува души. В хладна и дъждовна нощ като тази навън човеците имат нужда от подобни песни. Вслушайте се в нейните слова и навярно ще усетите топлия дъх, идещ от зърната на любимата, от ненадейно овлажнелия ви поглед или просто от любовта на бог.
Колко път до сега извървях,
колко още остана…
Колко много надежди видях
и не една разпиляна.
Сякаш в някакъв луд кръговрат
се въртяха нещата,
често сменяха цвят подир цвят
и течеше водата
Разни хора с неясни лица
обясняваха нещо.
Обещаваха жива вода,
определяха срещи.
И така всеки ден подир ден
отминаваха дните
със надежда, стаена във мен
и сълза във очите
Вече знам, че така са нещата -
има Ад, Чистилище, Рай.
Но аз съм тук, да руша тишината.
Сега. И утре. До край…
Аз съм малкият, днешен човек,
който кръста си носи
Ще се срещнем във новия век,
ще задавам въпроси
А когато се спусне мъгла
и пълзи към душата,
със кибритена клечка една
ще ви дам светлината.