Истории от затвора - 4.част | В ЦЕЛТА с Иводор Ковачев

Поделиться
HTML-код
  • Опубликовано: 20 окт 2024

Комментарии • 10

  • @МюжгянСаамиева
    @МюжгянСаамиева 2 месяца назад

    Уникално предаване. Бъдете благословен.😊

  • @Askrom1
    @Askrom1 3 месяца назад +2

    Здравейте поздравявам ви за това което правите, все пак не мога да разбера защо не споделяте името на човека. Така историята става по-реална.

  • @elena-hz4yb
    @elena-hz4yb 3 месяца назад +1

    Историята на някогоси която не можах да разбера каква е...

  • @ГошоСимеонов
    @ГошоСимеонов 2 месяца назад

    То ми се отщя да гледам много празни приказки

  • @София-э8ы9ы
    @София-э8ы9ы 2 месяца назад

    Идеята Ви е добра, но за да задържите интереса, трябва да съкратите общите приказки и да вкарате повече истории. Вие обяснявате подробно какво Вие мислите, какво Ви впечатлява, но историите са за затворниците и е добре да споделяте тяхните емоции, техните реакции. Едно свидетелство трябва да покаже промяната в дадения затворник след срещите с Вас и работата на Святия дух в него.
    Казвам това с респект към труда Ви.

  • @ivailostankov2608
    @ivailostankov2608 3 месяца назад +1

    Трябва да отделите повече внимание на конструкцията на клипа. До 12 мин 3-4 пъти повтаряте от колко години сте в затвора и така аналогично какви били условията в затвора. До 12мин ме загубихте няколко пъти. Догледах защото все пак исках да видя за какво става въпрос. Но ако и другите клипове са ви такива надали бих си го причинил. Иначе идеята ви е добра.

  • @ИванШкодров
    @ИванШкодров 3 месяца назад

    И те са невинни като всички престьпници

  • @ivailostankov2608
    @ivailostankov2608 3 месяца назад +2

    От много празни приказки остава много малко за историята

  • @МариянВелчев-т1с
    @МариянВелчев-т1с 2 месяца назад

    Познавах човек,който имаше 20,25 год.затвор,Белене, Ловеч и т.н.
    Та той не можеше да спи на меко легло,и спеше само на земята !

  • @TZVETELIN2
    @TZVETELIN2 2 месяца назад

    Защо доживотно да го гледаме ние с нашите пари и да заема място докато е жив, вместо да сяда на електрическият стол и да се приключва с мъките.