Видео

Вечната тема : синовната обич! Браво за превода - великолепен! Браво и за изпълнението - вдъхновено!

Дæ цæpæнбон бирæ, мæ χæлар Инал!

❤❤❤🙏🙏🙏🌲☘️☀️☀️☀️☀️☀️☀️☀️🌞

Маго де Оз отдыхают! Класс! Браво ребятушки!

Потрясающе!Классная песня🙏

Ничосе, в Цхинвале есть роцк!

🎉

Круто 👍🏻

Уууу Круто

Вроде неплохи ребята.

Валери !!! Чрыстии рухсы дабынать.

ГОРИЦЕ ЛЕ, МИЛА Горице ле, мила - до вчера зелена, сега си почерняла - цяла изгорена, въздишка от черни облаци лютиви вместо ухания на цветенца диви. Дървета вековни в агония се гърчат, искри на талази в небесата хвърчат, предсмъртно поклащат се клони и върхари, как искат да избягат от пустите чукари, от пламъци горещи, от огнения ад… А… даваха прохлада на големия град. Бягаха в паника животни и птички, от огъня спасение търсиха самички и падаха безсилни, обгорени и жалки със сълзи на очи за своите малки. Сърна обезумяла броди по чукари и търси пътеките под дървета стари там къде остави под сенките дебели малките сърненца със петната бели. Като нестинарка върви по жарава и плаче горката, не спира продължава, но вместо тях намира трупи овъглени на животни мъртви - малки и големи. Стара костенурка живяла сто години във майката горица с дъхави къпини, върви бавно, бавно, с обгоряла черупка да намери нейде сред камъните дупка, да найде прохлада и вечен покой, от ужас да избяга и адския зной… Птици във небето със писък зловещ, кръжат уморени във въздуха горещ, там долу оставили своите деца - голи, без пера по крехките крилца. И спускат се, избрали огнения ад вместо да живеят в големия град сред бетон и желязо, камък и асфалт, и хора безумни със сърца от базалт. Вятърът и той дойде от далеч, от мъка завъртя се във невиждан смерч, всмуквайки дървета, вода, листа и пръст. Земята се разтресе и тя във земетръс… Дървета, животни, цветя със души литнаха в небето в безбройни искри, прибра си ги Бог в райските градини и ад ще изпраща на хората години. Ще бродят уморени, ще дишат тежко, тежко, ще молят Бог за дъжд, във лятото жежко, но вместо роса и горски прохлад, ще праща от небето камъни и град, ще лютят зеници, ще плезят езици от пушека черен на изгорели елици. По баири трънливи всички ще се скитат, за извори с водица един друг ще се питат, ще подвиват крака в рани и оттоци край сухи корита на реки и потоци. Пустини ще станат полета, градини, ще съхнат житата по сухи долини. Ще изпрати още Бог болести и глад, на хората безумни от големия град, ще молят на колене с напукани уста, да чуят птича песен, ромол на река, на живо да покажат на внуци и дечица изчезнали животни и зелена горица. А слънцето отгоре ще пече и ще пари, и откуп ще си взема за горските пожари… автор: Николинка Вълкова

ГОРИЦЕ ЛЕ, МИЛА Горице ле, мила - до вчера зелена, сега си почерняла - цяла изгорена, въздишка от черни облаци лютиви вместо ухания на цветенца диви. Дървета вековни в агония се гърчат, искри на талази в небесата хвърчат, предсмъртно поклащат се клони и върхари, как искат да избягат от пустите чукари, от пламъци горещи, от огнения ад… А… даваха прохлада на големия град. Бягаха в паника животни и птички, от огъня спасение търсиха самички и падаха безсилни, обгорени и жалки със сълзи на очи за своите малки. Сърна обезумяла броди по чукари и търси пътеките под дървета стари там къде остави под сенките дебели малките сърненца със петната бели. Като нестинарка върви по жарава и плаче горката, не спира продължава, но вместо тях намира трупи овъглени на животни мъртви - малки и големи. Стара костенурка живяла сто години във майката горица с дъхави къпини, върви бавно, бавно, с обгоряла черупка да намери нейде сред камъните дупка, да найде прохлада и вечен покой, от ужас да избяга и адския зной… Птици във небето със писък зловещ, кръжат уморени във въздуха горещ, там долу оставили своите деца - голи, без пера по крехките крилца. И спускат се, избрали огнения ад вместо да живеят в големия град сред бетон и желязо, камък и асфалт, и хора безумни със сърца от базалт. Вятърът и той дойде от далеч, от мъка завъртя се във невиждан смерч, всмуквайки дървета, вода, листа и пръст. Земята се разтресе и тя във земетръс… Дървета, животни, цветя със души литнаха в небето в безбройни искри, прибра си ги Бог в райските градини и ад ще изпраща на хората години. Ще бродят уморени, ще дишат тежко, тежко, ще молят Бог за дъжд, във лятото жежко, но вместо роса и горски прохлад, ще праща от небето камъни и град, ще лютят зеници, ще плезят езици от пушека черен на изгорели елици. По баири трънливи всички ще се скитат, за извори с водица един друг ще се питат, ще подвиват крака в рани и оттоци край сухи корита на реки и потоци. Пустини ще станат полета, градини, ще съхнат житата по сухи долини. Ще изпрати още Бог болести и глад, на хората безумни от големия град, ще молят на колене с напукани уста, да чуят птича песен, ромол на река, на живо да покажат на внуци и дечица изчезнали животни и зелена горица. А слънцето отгоре ще пече и ще пари, и откуп ще си взема за горските пожари… автор: Николинка Вълкова

🔥👍

Мои дорогие золовки!

❤❤❤

👍👍👍🙏

На каком языке?

Рухсаг уӕд 🔥🙏🌹🌹🌹🌹Мах та цӕ рох ма кӕнӕм. Сӕ фӕстӕ кӕй ныууагътой уыдон тӕ цардӕй бафсӕдӕнт ❤

Может, снимал Зураб Остаев?

Я горжус, что я Дугорец, Всей душой. Я вырос, и живу, В Дигории родной.❤❤❤

Ирондзинад ама не'гъдау сафт макуы уад, хорз адам!

❤

Спасибо, друг мой, за прекрасную интерпретацию стихотворения великого поэта. Привет из Польши. Пол❤

❤❤❤

🌹🌹🌹☝🏻👍🏻🙏🏻❤️

👍👍👍✊✊✊ ❤❤❤🙏🙏🙏

🙏🙏❤

Да

ЭТА ПЕСНЯ ПЕЛАСЬ ПОД БАЛАЛАЙКУ , А ЗДЕСЬ ОНИ ПОД ГИТАРУ ПОЮТ😮

Спасибо, сестрички, так приятно слышать эту песню, вспомнила детство, мамина любимая песня❤❤❤

Песня хорошая но после исполнея Алика Багаева эта песня уже не так звучит.

Тынг раесугьд зарут❤❤❤

Уае цаераен бон бирае уаед❤❤❤

Рухсаг у мае дядя😢

Круто! Супер!🎉🎉🎉🎉🎉🎉🎉

Рухсаг у!

Дигорантта уа сарта ма нихьхьел канта,царета сабур агас адами хаттити хацца,маке дехта канта хуарзтабал ма лагьустабал,хуцау агасемандар тархонганаг уат.

О дигорцах нужно петь на дигорском языке

❤❤❤👍

Классно, браво

Грузинская земля ДВАЛЕТИ, грузинский храм, грузинский фрески и грузинские надписи. Там осетинского ничего нет.

Кваиса тоже грузинский топоним

Фарн'уæм бадзурæт , мæ Ирон Адæм ☀️💐❤️

Эту песню очень хорошо поёт парень из Ногира.

☀️❤️👍👍👍

☀️👍👍👍

У меня мама была из Дигора, я родилась там. Маму звали Тамина Бегкиева.Папа узбек, они были педагогами, работали, создали семью в1957 году. Я всем сердцем люблю Осетию, скучаю.

дзенет бад💐💐💐💐

Как на татарский, казахский похоже. И это русски древний?