Видео

@@PatrikNikolov , Мустафа Кемал Ататюрк също е македонец. Но етническият му произход е турски. Гоце Делчев е македонец, защото е роден в историческата област Македония. Етническата му принадлежност е българска. Така че можем заедно да го славим. Не му прилича на Гоце някой да иска да го присвоява за себе си и да го превръща в инструмент за противопоставяне.

Гоце делчев е македонец бидејќи се е борил за автономијата на македонија и македонците да точно е дека е бил во бугарската егзархија затоа што во тоа време е можел да се одлуче само за бугарска грчка и српска се најубаво поздрав 🇲🇰👌❤️

А писмото му до малешевски дето вика какво да се прави като всички сме българи и страдаме от една обща болест а иначе се е борил за автономия на Македония и одринска тракия

Да тоа писмо го има точно меѓу тоа гоце делчев се е борил за автономна македонија и за македонците 🇲🇰👌❤️

Къщата е там и всеки, който се интересува, знае какво е нейното състояние. Ако патриотите от АлиЕкспрес не крякаха, а събираха пари, можеха да я купят преди Манол Пейков.

Тане вдига нивото със зелен екран. 😀

Бегаш, бегаш. И си го знаеш.

@Koridor8 Кој бега? 1. Не одговоривте на прашањето. 2.Кога ви одговара се повикувате на националност, а кога не ви одговара музеј за човек. 3. Имало размислување да се вклучат министерствата од двете држави. 4. Цел македонски народ, не само политичарите, знае дека целта на бугарската политика е да се промени историјата и да се прикаже дека дедовците и прадедовците ни биле ,,бугари,,. а денес сме македонци. Нели, дедовците ви биле пример ,,шпанци,, денес сте бугари?

@@ljupcoanastasovski1354 , хайде без мнго дървени философии да ни покажеш доказателство за ето това твое твърдение: "во Бугарија не правете музеи по национална основа, а барате во Македонија да правиме музеи по национална основа".

@@Koridor8 Ајде да се вратиме на првото прашање за Пиринска Македонија, бидејќи се фативте за зборот правите, да биде ,,мека филозофија,, иако целта ја знаеме, а сите далеку поважни прашања се избегнуваат со одговор. Не ми е целта да се надмудрувам, можеби не сум доста јасен, на овој начин нема зближување на двата народи.

@@ljupcoanastasovski1354 , немаш доказ, али тврдаш?

Във всеки музей има етнографски отдел.Там са показани,местните обичаи,носии,жилища,трудови дейности,празници.За населението от Пиринско,ще бъде обида,да ги отделят от общобългарското.Като нещо различно.Когато осъзнаете това,рано или късно,ще ви заболи много.Тогава ще разберете,какви сте станали вие днес,и че пиринците вече нямат нищо общо с вас.

В България има много музеи - исторически, литературни, етнографски и т.н. Има и къщи-музеи на значими личности. Но в България не правим музей на никого заради етническото му самоопределяне, а заради живота, делото и заслугите му към страната, хората и обществото. Етническата идентичност не е повод или причина да направим музей на когото и да е. Утре някой ще каже "Направете музей на Ром" или "Направете музей на Арменец", а ние в България казваме "Правим музей на Човек!" Иначе сме благодарни, че музейното дело в Р.С. Македония се развива и редица бележити българи намират място в музейните експозиции като например в Музея на македонската борба. Остава, в синхрон с Договора от 2017 г., който настоява за обективна и основана на автентични документи интерпретация на историята, да се поставят коректни табели с етническата идентичност на тези герои, а именно: БЪЛГАРИ.

​​​@@Koridor8 Браво Коридор 8, во Бугарија не правете музеи по национална основа, а барате во Македонија да правиме музеи по национална основа, ,,европска норма,, нели? ,,Браво за Бугарија,,???

@@ljupcoanastasovski1354 , я покажи кога и къде сме побарали да правите музеи. 🤣

@@Koridor8 Слушајте го Атанас, Господинот Насе на БГНЕС, кај Русков, и ќе го добиете одговорот.

МАКЕДОНИЈА

Честитки на сите во Македониjа за 15 место на светското првенство!

За какво благодариш на Манол Пейков като не е свършил абсолютно нищо и къщата се руши? Отделно в парламента говори против русия, а на клипчета в интернет го гледаме как пее на висок глас руски песни? Толкова ли сте бавноразвиващи да не го видите що за стока е?

Според вица, споменат от Душко, не се играе шах с македонец, защото ще ти открадне царя. 😃

@@Koridor8 Бладаря, пак добре щом ще краде само царя 😀

"Соработниците со Бугарите" = Най-големите македонски българи и борци за свобода по време на сръбската окупация. Всъщност след Първата световна война в Македония никой освен Българите не се е борил за свободата ма Македония. Вашите "герои" се появиха след това. Люпчо, в този епизод говорихме и за соработниците на сърбите. Би ли ми казал какво се случи с тези лица и тези фамилии, които работиха за Сърбия и за сърбизацията на Македония?

​@@Koridor8Бугарија беше на власт во поголемиот дел на Македонија 1941-44. После 1945 не знам, јас барем не сум учел, слушнал дека се гонети, веќе живеевме во заедничка држава. Но, србите, кои ги населија се вклопија во општеството, и има многу мешани бракови, дури нивните деца се чувствуваат Македонци. Најбитно, српската политика и српскиот народ (има незначителен број што се ...) не ни ја оспорува историјата, потеклото, да вади документи со презимиња на иќ итн, признаваат Македонска нација, јазик и црква, Македонците во Србија имаат здруженија, мислам и партија итн., а Бугарија не признава пресуди од Стразбург. Повеќе пати кажувам дека ова не е патот на Бугарската политика, а вие како сакате, можете да направете и 200000 емисии, но ќе има контра ефект. Ја пуштив анализата на Ивана за мислењето на Македонскиот народ, вие не верувате. Претпоставка да се направи преголем притисок врз МК, да ја смени историјата, во што не верувам и нема шанси , ќе се бетонира нетрпеливоста на целиот Македонски народ, да бидам груб ќе има омраза. Друг е патот.

@@Koridor8 Бугарија беше на власт 1941-44 во МК, после 1945 веќе бевме заедничка држава, немам слушнато, и не сум учел за прогон. Но, српските колонисти се вклопија во општеството, има многу мешани бракови, дури нивните деца се чувствуваат Македонци. Србија и Српскиот народ не ни ја оспорува историјата, потеклото ( има поединечно...) дури и црквата ја признаа. Постојано кажувам, не само вие, на погрешен пат сте со притисок за историјата и ,,потеклото,, има и ќе има поголем контра ефект. Има зид меѓу двата народа, целта е да се бетонира? Можеби грешам.

@@ljupcoanastasovski1354 , не коментираме за сръбските колонисти (макар че самият факт на колонизиране в доказателство за политическо робство!). Коментираме т.нар. сърбомани - "соработниците со Србите" както би се изразил ти. Какво се случи с тези, които налагаха сръбската национална идея в периода 1919 - 1941 г. Да си слушал за групови убийства, за пращане в затвор, за конфискуване на имоти, както се е случило с видните македонски българи? Иначе, разбира се, днес техните наследници може да се чувстват македонци и ние нямаме нищо против. Всички сме хора и никой не трябва да е виновен за делата на дедите си. Може и ти да си то такава сърбоманска фамилия, но ние не бихме го използвали като аргумент против теб. Та, накратко, какво се случи със сърбоманите?

@@Koridor8 Прво да се разбереме НИ ЈАС, НИ НЕКОЈ ОД МОЕТО СЕМЕЈСТВО, НЕ СМЕ СРБОМАНИ. Кога сум разговарал за историја со некои ... срби, рипале како попарени од столица. Веќе одговорив, после 1945 имавме заедничка држава, немам слушнато, ни учено за прогон на србофили, имавме братство и единство. Непотребно трошете енергија на Србија, , ние треба да го најдеме заедничкиот пат. Еве за почеток, не сум слушнал генерално србин кој живее во МК (можеби има ...) потенцира дека потеклото ни е српско и да вади документи на иќ итн. А македонските бугари?

Вместо да се правиш "много на умен"...иди у Алба Булгарика (Белград) и накарай братята ви серви да отворят архивите на УДБА (гриф строго секретно, операции съседни държави, вербуване на агенти отвъд Океана,елиминиране врагове на "македонската" национална доктрина,опит за намеса в чужди разузнавателни доклади и секретно документи)....та с тия евтини удбашко-комунистически тъпизми вече ставаш смешен и досаден...."голем македонецо",де се правиш и на по-голям от Бог Македон....Па и по твоята "голема логика" ..."Български народни песни" на братя Миладинови,трябваше да се казват "Хърватски народни песни"...понеже са издадени в Загреб(Хърватия) през 1861....

Денес во Селци што сакаат нека бидат. Чернодрински се изјаснувал како Бугарин и пишувал за бугарскиот народ во Македонија и точка. Не ни требаше ни држава ни големи сили за да бидеме Македонци. Ако некој го сакал тоа, Султанот веднаш ќе му го дал, како што му дал и на сите останати народи во царството, само што никому не му текнало да го побара.

Во 1860 г. во Белград се издава зборникот "Народне песме македонски Бугара". Тогаш немало ни бугарска држава ни бугарска црква. Кој ги натерал Србите тоа да го направат?

@@bigducky11 Тие биле интелигентни луѓе, уште тоа им фалело да побааат од Султанот македонска нација, тек тогаш Србите и Бугарите, како што кажа Христов автономија или анатомија. Бугарија и ден денес не ги признава пресудите од Стразбург.

ruclips.net/video/zaeknzN1bfg/видео.htmlsi=bdpcOnIBRvzaMR_n

ruclips.net/video/5H25adPXlKI/видео.htmlsi=MxKnOaCeVaEMo-I-

ruclips.net/video/BpGbqnpNqMw/видео.htmlsi=pmzYrHQ24G-LQ5L8

А ти македонски циганин, положи ли цвеке на плочата на ова 'македонска' героиня .

Бегай да се молиш в СИНАН джамията северджански неписмен монголиде.....Мара Бунева е БЪЛГАРКА и няма нищо общо с вас... фалшивите и измислените....

Бях напуснал Скопие, казвайки на Йованович, че отивам в Битоля, откъдето с кола ще пътувам до Охрид. С това се надявах да се освободя от официалното ухажване. Два часа по-късно слязох от влака във Велес. Полицейският инспектор Джаганетич, дошъл да ме поздрави на входа на хотела ми по-малко от пет минути след пристигането ми - разузнаването работи чудесно в Македония - е очарователен човек. Той говори френски с акцента на (департамента) Ариеж (където е живял четири години по време на войната) и не се поколеба да си жертва следобеда, за да ме разведе из града под жаркото слънце… По пътя ми разказа за кампаниите си срещу комитаджиите на ВМРО. „ОЩЕ ЛИ ИДВАТ ДОТУК?“ Зададох му въпроса в момента, когато влизахме в кабинета му в околийското управление, чийто хлад никога не ще оценят хора, които не са се разхождали два часа при трийсет и осем градуса на сянка в град, където сянка няма… „Последните заловихме преди близо три години близо до село Кацибегово. Четиринайсет мъже и две жени… Хубави момичета, впрочем… Правихме им компания цяла нощ!“. „Сигурно са се забавлявали!“ „В това отношение, да! Сутринта, когато трябваше да тръгваме, не можеха да стоят на краката си. Но за това има лек - няколко удара с бича по задника - и заподскачаха като козички!…Главното всъщност беше да накараме тези мръсници да проговорят. Защото е ясно, че не са дошли от България, без някой да ги е укривал и да им е помагал по пътя. Трябваха ни имената и адресите на приятелите им… Вярвайте ако искате, господине, всичко опитахме: навиване на тел с пръчка около главата или коленете, чупене на пръстите с чук - рядко някой не признава след първия крак! Както и зъбите. Знаете ли това? Не? Чудесно средство! Завързва се лицето на един стол, с глава, обърната назад над облегалката. Устата се държи отворена и се пробиват един, два, три зъба. Виждал съм мъжаги, които припадат още при втория зъб. При третия си казват всичко! По-ефикасно е от петдесет тояги…Но този път нито един не пожела да говори. Правеха знак да спрем, после казваха, че нищо не знаят. Най-страшни се оказаха жените! Пробихме им по четири зъба - два отпред и два кътника… Ставаха бели като платно и нищо… Дори едната, когато я отвързахме, ме заплю в лицето! Щях да я убия! Исках да ги туря да седнат на горещи въглени, както г-н Лазич ни караше да правим при Кратово… Но мирише много лошо: г-н околийският не се съгласи… Тогава изведнъж открих…“ Бръкна в чекмеджето и извади оттам стар бръснач с ръждясало острие.„С това за два часа мръсниците издадоха повече от двайсет предатели - селяни, овчари, жени, дори деца! Едва смогвах да ги запиша!… Познавате г-н полицейския началник Шиапе, след като имате негов печат в паспорта - можете да му дадете рецептата.“ Изведнъж изплува в съзнанието ми всичко, което ми бе казано в Загреб, София и Белград за методите на разпит, използвани в сръбските затвори - нарязани уши и носове, одрани стъпала и длани, притискане и усукване с клещи на гръдните зърна и гениталиите, жигосване с нажежено желязо по кръста или стъпалата… Цитирам тези „средства“ на инспектора… Това го разсмива:

Това го разсмива: „Но, господине! Сам разбирате, че човек със смазани пръсти, страхотни болки в зъбите и пребит от бой два дни подред не му пука от нищо! Особено ако знае, че и да говори, и да не говори, въжето му е вързано… Точно това ми е идеята - страхът от въжето… Накарах да ги сложат всички чисто голи в един от ъглите на стаята и да изправят един пред мен, разкрачен, с топуз от двайсет килограма на всеки крак… Бе седнал там, където сте вие сега. „НИЩО ЛИ НЕ ИСКАШ ДА КАЖЕШ?“Всеки път, когато кажеше „не!“ с кимане на главата, сержантът му изпращаше юмрука си в устата или очите. Аз пък приближавах стола си с една стъпка. Третия път вече бях достатъчно близо, за да го докосна. „Добре! Виждаш ли този бръснач? Ако откажеш сега да отговориш, ще си послужа с него… След това - въжето!… Но ако ни кажеш откъде си минал, кой те е посрещнал и ти е помогнал по пътя, ще те лекуваме и ще бъдеш свободен… Разбра ли?“ На първия направих два среза на десния тестикул. Проговори, когато пак вдигнах бръснача. Две страници показания. Бяхме сложили хартии на килима между краката, да не стават петна.“ „И ОСВОБОДИХТЕ ЛИ ГО?“Чух се да произнасям тези думи, като че някой друг до мен ги беше казал. И досега виждам обстановката в малката стая, където се намирахме, инспекторът и аз, виждам я, като че съм още там: стария съдран килим, бюрото с папките и подредени в една линия печати; портрет на крал Петър вдясно до стената; снимка на краля и кралицата над шкаф от светло дърво; две каучукови палки в един ъгъл, близо до вратата… През отворения прозорец на близкия синор едно магаре, смазано от жегата, хрупаше магарешки тръни и изсъхнал троскот. „На свобода ли? Ама как! Точно това, господине, ги караше да говорят! Когато първият каза всичко, двама стражари го заведоха долу при лекаря… Още на вратата му надянаха въжето на шията и хайде - на дървото пред малкото кафене на площада… И четиринайсетимата минаха по същата процедура! А най-интересното беше, че кафеджията никога не беше имал толкова много клиенти: заведението за миг не остана празно. Селяни идваха от майната си да видят гледката! Въпреки че вонята беше ужасна! Та след два дни се наложи всичко да изхвърлим във Вардара… И все пак, господине, всички тия „македонски“ стояха там, някои с децата си, без дума да продумат, и с часове гледаха мъртвите как им се пулят. Г-н околийският написа доклад до бана на Скопие, като му каза какъв добър пример бяхме дали… Споменете за тази случка на г-н околийския след малко, като дойде. А другите типове, като видяха какво се случи с първия, признаха незабавно.(Anri Pozi"Voinata se zavrashta"1934)

Недей се прави на много "умен"....това са различни неща...но удбашката ти тиква...празна и кънтяща на кухо ...не може да го разбере...изпарил ти се е мозокот....

🤣🤣🤣

Според теб може,да е французин,италианец и всякакъв друг.Защото не ти харесва,че си отроден бивш българин.Той се бори за българите,а ти живееш в лъжа и ще умреш в лъжа.Никой няма да те забележи.Все едно,че никога не си бил.

"AZ видях следното: В Битоля на сто метра от участъка, в една от най-слабо оживените улици в града, ужасни викове, истински вой се разнасяше от отворените прозорци на едно първоначално училище. Двама учители с ритници, с линията биеха шест момчета, привързани за чиновете им: „Мръсен Българин! Македонска свиня! Аз ще те науча на сръбски!... Аз видях гробища, разделени на две... нещо повече: гробове! Главата на мъртвеца е между телените мрежи, краката извън. Вълчите ями са изкопани върху ковчезите. Аз видях Български майки, гробовете на чиито деца са на югославска земя, да идат и да плачат на няколко метра от скъпите им гробове, понеже им е забранено да се приближат... Трупът на едно дванадесетгодишно момиченце от анексирана Македония, на което родителите - то е било тогава шестгодишно - са забягнали в България, бе оставен в продължение на четири дни на едно възвишение, на сто метра от телените мрежи, при една температура от 40 градуса на сянка. То е било убито с картечница в момента, когато е изпращало с ръка целувки на своята майка, намираща се на съседния хълм в Българска територия.” Анри Пози

Представете си, четиринадесет от приятелите на Мина дошли ергени в Кратово, не намират жени да се оженят. При все това жени не липсваха, вследствие на факта, че половината от мъжете бяха забягнали или лежаха в затворите, но никоя не искаше сърбин. - А! Това не трая дълго. Една неделя Мина събра жените от градчето и каза на приятелите си да избират. Те взимат 11 жени, чиито съпрузи бяха минали в България. Жените крещят, че са вече омъжени. - Аз разтрогвам брака ви! - каза Мина. Въпреки това те отказват, а също отказаха и трите млади момичета, които бяха избрани. - Тогава Мина ги привърза за масите, четирина­десетте, и те бяха бити от мъжете, които трябваше да станат техни съпрузи, докато загубиха сили да викат. После Мина ги предупреди, че ще повтори същото следваща неделя, и после всяка следваща неделя, докато е нужно. - И това се повтори три последователни недели пред очите на цялото градче, докато казаха "да". Мина повика един поп от Стара Сърбия и венчаха ония, които Мина в името на краля бе развел, а другите - веднага след това. като сватбен подарък всеки съпруг отнесе в къщи тоягите, с които току-що бяха си служили, всичките имаха деца. Една от разведените има две наведнъж! Аз нямах време да отида да видя поручик Мина и съжалявам за това. Но често след тая юлска вечер, когато добрият г-н Николич във Велес ми разказа историята за женитбите в Кратово. аз си мислех за радостта, която са изпитали, след като са се научили единадесетте прокудени там, в България. Изразих на Йованович възторга си от поручик Мина и съжаленията, че неговият пример не се следва масово. - Но следва се! - ми възрази представителят на Прес-бюрото. - Нашите свещеници не се колебаят да венчаят веднага един военен или чиновник, който желае да се ожени за съпругата на някой забягнал. Само в Скопие и околностите му мога да ви наброя повече от 20 примера.Трябва ли жената да даде съгласието си? - Слава Богу - ми отговори Йованович, смеейки се, - в Южна Сърбия не ни липсват орехови дървета, които правят да омекне и най - упоритата жена. В повечето случаи, обаче, те сами схващат задълженията си. И родените от тия бракове деца, чудно нещо, са почти винаги момчета, сърби сто на сто. Аз видях в едно село между Велес и Щип една от тия "повторно омъжени". Тя играеше на прага на пор­тата си със сина на сърбина, едно хубаво дете на 3 - 4 години. Бе тъй нежна с него, че, познавайки историята й чрез своя водач - един югославянин от Хърватско - останах почуден. Споделих учудването си на френски с моя спътник. Информирана за мисията ни, младата жена се усмихна: - Кажи му - добави тя, - че аз искам моят син да ме обича толкова, че самата аз, жива или мъртва, в деня на освобождението да насоча там, където тряб­ва, куршума на неговата пушка. Сръбските колонисти, и в частност чиновниците, които успяват по добра воля или насилствено да се оженят за македонки, са предмет на предпочитание и специална почит. Белград вярва действително, че няма по - добро средство за сърбизирането от смесените бракове. Йованович, Николич, Раданович, Шичич ме уверяваха в това, доволни от резултатите, които са последвали официалните инструкции. Македонците, които разпитвах по тоя въпрос, именно във Велес, Скопие и Битоля, също и различ­ните съотечественици или френски протежета, кои­то срещнах в Македония, ми дадоха ясна представа за употребяваните методи и за успеха на тази "бракова сърбизация".

От многото случки, които ми бяха разказани, аз можах лично да проверя две. Във Велес ми казаха, че дъщерята на един търговец от града - Грозданка Зафирчева - отказваща да се омъжи за един стар сръбски подофицер, чиновник в дирекцията на полицията, била изнасилена, после убита от него. - Това стана в тая къща, която виждате там, до черквата - ми каза едно лице от Велес, чийто живот и тоя на близките му, ако сърбите знаеха, че той ме осведоми, не би струвал скъпо. - Грозданка, когато сърбинът я освободи, казвайки й, че сега тя ще има дете от него и ще трябва да се омъжи за него, го заплю в лицето. Тогава той извади револвера си и я застреля. - И той бе подведен под отговорност? - Не, господине, и вие бяхте седнали до него вчера вечер на терасата на хотела, когато разговаряхте с господин Матийо, френския инженер. А г-н подпрефектът заповяда никой да не присъства на погребението на Грозданка. Той също нареди нейният баща незабавно да заплати данъците си и понеже не можа, имотите му бяха отнети и той разорен. Другата история се е разиграла в Скопие. Тя ми бе разказана на 14 юли в автомобила, който ме отвеждаше в Черна гора, когато моят "телохранител" ме чакаше пред френските гробища. Директорът на полицията Арсо Попович решил да "посърби" едно от най - хубавите момичета на ул."Петър I", Гена Велева. Много пъти, извиквайки я под различни предлози в бюрото си, той се постарал да постигне това, но безуспешно. Тогава решил да арестува г-ца Велева. В затвора, несъмнено, работите стават бързо и без усложнения. - Този Попович - казваше информаторът ми (който не бе нито македонец, нито от техните приятели) - е най - мизерната личност, която досега съм срещал. Той желаеше всички жени, дори деца още, и ги имаше всичките, нещастните ! С терора, който упражняваше. Той бе достоен представител на своя шеф, Бана Жика Лазич. Не ме интересува кой предупреди малката Велева и как тя се справи с положението - не искам и да го зная - сигурно е, че когато Попович пратил да я арестуват, тя била вече забягнала. Телеграфират напразно на границата: тя я преминала. Попович позеленява от яд. Родителите на момичето и шест нейни приятелки заплатиха за нея: затвор, бой в продължение на седмици, глад, гащи за признания /гащи, измислени от г-н Лазич - настоящ министър на вътрешните работи - който в невъзможност затворника, който ги носи, мъж или жена да задоволява естествените си нужди/. За жените особено това не е било никак забавно. Една от тях, когато я освободиха, бе надебеляла. - Все пак... - казвам. - Така е! - отвърна спътникът ми. - И как искате да бъде другояче? - Когато пазачите на затвора или стражарите бият една жена, окачат я гола, с главата надолу, за да я бият по ходилата, или я поставят седнала на разгорени въглища, за да й улеснят признанията, както те се изразяват. О, да! Това съвсем не са светии! Имайте също предвид, че турците владееха Сърбия в течение на повече от 400 години. От всички племена, които бяха покорили, сърбите са тия, които най - добре възп­риеха отоманския манталитет. А пък турските зат­вори съвсем не бяха образцови и пашите, за да пречупят най - голямата съпротива на подсъдимите, употребяваха известни власи за куриозни работи. Същата вечер един французин ми даваше за извършените мъчения върху бащата и интимната приятелка на забягналата, г-ца Донка Иванова, следните факти: бащата е бил обут цели 4 дни с "гащите за признанията" и получил на пет пъти 600 (словом шест­стотин) удара по ходилата и по дланите на ръцете, предварително изкиснати в хладка вода един час. Г-ца Иванова, окачена с главата надолу, е била бита с бич два пъти последователно - по кръста, корема и гър­дите - до изгубване на съзнание. Подложена после на наказанието със свещта, тя признала всичко, каквото са искали." Анри Пози 1934 г.

А македонец ,значи одроден българин!

Ела у Мизия да ти обясним дали е политичка.

маке е не къпан българин.

Северен македонец е договорено определение.Защото няма друг начин,как да наричат бившите българи.

@@MagnusKeanus Мизија зеленста боја ли беше,шо ја има по арапскио свет

Драпаj си мадинjaта,одроден

Баварският германски ли е или не? Австрийците не се плашат от факта, че техните предци са били германци. Така е в развитите страни.

А како треба да зборуваат литературен бугарски, случајно да не ги научил некој во основно училиште? И Струмичанец да не го учел литературниот македонски јазик на училиште не би можел да го зборува.

Немој да крадите песни ! Стиховите на крајот се буквално дрпнати од: Bon Praskiza - TAJA ft. DonPlaya ✌️😄