Видео

В рамките на този сезон ще изготвим отделен епизод, който ще бъде посветен на белите джуджета.

В рамките на този сезон ще изготвим отделен епизод, който ще бъде посветен на белите джуджета.

Дисоциация, значи разпадане на дадена структура, в случая се касае за метановата молекула, това понятие е обратно на асоциация, което значи изграждане, обединяване... бъди здрав Пешо...!!!

Благодарим Ви за направеното уточнение.

@todorstoilov9944 Благодарим Ви за коментара. Двойните и кратни системи със звезди от Главната последователност и кафяви джуджета са често срещани в Галактиката. Както стана ясно в настоящия епизод, системата Глийзе 229 е съставена от нормална звезда тип червено джудже и две кафяви джуджета. Друг подобен пример е двойната система HD 4747, която се състои от звезда от спектрален клас G (подобна на Слънцето) и кафяво джудже от късен спектрален клас L. Поздрави!

@vencislavkrastev1232 Късното тежко бомбардиране се е състояло преди около 4,1-3,8 млрд. години и съгласно Модела от Ница (en.wikipedia.org/wiki/Nice_model) е било предизвикано от миграцията на външните планети в Слънчевата система. Този процес е дестабилизирал орбитите на тела от Астероидния пояс и Пояса на кайпер и ги е насочил към вътрешните планети. Ранното тежко бомбардиране касае периода непосредствено след формирането на Слънчевата система преди около 4,5-4,1 млрд. години. По това време са съществували множество планетезимали с хаотични орбити, което е довело до чести сблъсъци с новообразувалите се планети. Смята се, че Луната е възникнала именно в този период в резултат на удар между ранната Земя и протопланета с размерите на Марс (Тея). Тези два периода от историята на нашата система са изключително интригуващи и вероятно ще им посветим отделни епизоди в по-късен етап. Благодарим Ви за препоръката. Поздрави от екипа на Космос!

По-долу видях, че тази неточност вече е коментирана и коригирана, доколкото е възможно. Може да не ми отговоряте. :)

@vencislavkrastev1232 Единственият начин за корекция на дублажа е свързан с повторно публикуване на въпросния епизод. Ще използваме повода, за да предоставим допълнителна информация по темата в новото видео. Благодарим Ви, че обърнахте внимание на тази неточност.

Пропуснах да поясня значението на понятието "хомохирална селекция". Известно е, че всички живи организми са изградени от 20-21 специфични аминокиселини, въглехидрати и липиди. Интересното е, че тези "градивни елементи на живота" са открити в метеорити, както и в естествени земни условия. Аминокиселините и въглехидратите съществуват в две огледални, хирални форми, наречени L- форма и D- форма, които се срещат в приблизително равни количества 50 % на 50 %. Този естествен състав се нарича рацемат. В живите организми обаче аминокиселините преобладават изключително в L-форма, а въглехидратите в D-форма. Тук възниква фундаментален въпрос: как в естествени условия са селектирани L-аминокиселините и D-въглехидратите, които са послужили като основа за изграждането на първите живи организми? Става въпрос не за еднократно събитие, а за продължителен процес, протичал милиони години, според съвременните хипотези за произхода на живота. До момента в нито една лаборатория не е демонстрирана хомохирална селекция на всички 21 аминокиселини и петте нуклеотида на ДНК и РНК в една и съща среда и в едно и също време.

@ivanivanov-zn2ct Моля. Радваме се, че съдържанието на новия епизод Ви допада. По време на Космологичния нуклеосинтез са се образували основно водород (~75%), хелий-4 (~25%), съвсем малко деутерий и хелий-3, както и незначителни количества литий-7 (~0.0000001%). Плеядите са млад звезден куп с възраст между 75 и 150 млн. г. и съответно молекулярният облак, от който са се образували, съдържа по-висока концентрация на литий, тъй като е бил обогатен от звезди от предходни поколения. Използваме израза „планети с условия подходящи за живи организми“, защото въпросът за зараждането на живота във Вселената предстои да бъде изяснен. Все още не знаем къде възниква абиогенезата и не бива да отхвърляме възможността за миграция на живота чрез панспермия. Благодарим Ви за допълнителната информация, която излагате във вашия коментар. Надяваме се, че тя ще провокира интереса и любопитството на зрителите към тази толкова вълнуваща тема. Поздрави от екипа на Космос!

@@cosmos.bulgaria Благодаря за пояснението! 👍 Сега разбрах, че молекулярния облак, в който се е образувал обекта Teide 1 в Плеяди не е образуван от първичното вещество на Вселената. Това обяснява по-високото съдържание на литий в него. А възрастта му показва, че динозаврите на Земята са били свидетели на образуването на звездите в Плеяди. 😊 Относно другия въпрос за произхода на живота, аз съм привърженик на хипотезата за панспермия. Намерил съм много научни доказателства за нея от научни публикации, като експерименти извършени на космически апарати, експериментално доказана висока устойчивост на организми към гама лъчение, експериментално доказана висока устойчивост на гравитационно ускорение и много, много други. Но за съжаление те се пренебрегват от настоящата позиция на науката. Спирам до тук, защото темата е дълга и не е в съответствие с темите във вашия канал.

Благодарим Ви! 🚀💫

@VankoIvanov-t3z Радваме се, че цените положените усилия и се надяваме да сте научили нещо ново. Поздрави от нашия екип!

@ЖивкоДуновски Признателни сме за оказаната подкрепа и Ви благодарим за дарението. Поздрави!

@КяшифИбрямов Благодарим Ви за подкрепата. За нас е истинско удоволствие да получим признание от зрител, който има автентичен интерес към астрономията. Бъдете здрави и все така любознателни. Поздрави!

@EvgeniBorisov Ние Ви благодарим за интереса, с който следите съдържанието в нашия канал. Поздрави от нашия екип!

@несизнамимето-й6н Структурата на земното ядро е установена през 1936 г. от датския геофизик Инге Леман чрез изследване на сеизмични вълни: bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BD%D0%B3%D0%B5_%D0%9B%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D0%BD

@МартинПетров-з3к Повърхностните температури на кафявите джуджета достигат до 2700 °C. В този смисъл небесно тяло с температура от 600 °C се смята за хладно и излъчва предимно инфрачервена светлина. Най-ниската теоретично възможна температура (абсолютната нула) съответства на -273,14 °C.

@MihailAngelov-op1nm Благодарим Ви за поощрителния коментар. Епизодът за кафявите джуджета може да бъде гледан предпремиерно от членове на канала, а съвсем скоро ще стане публично достъпен. Поздрави!

@Bobby_LH Радваме се, че оценявате положените усилия и Ви благодарим за милите думи. Надяваме се всеки нов епизод да обогатява вашите знания по астрономия. Поздрави!

@PlamenPenev-j1c Нашите епизоди не се правят от изкуствен интелект, а са резултат от стотици часове работа по съставяне на текста и монтиране на кадрите. Единствено дублажът е записан с Text to Speech. Всеки нов епизод се излъчва предпремиерно за членове на канала, които подкрепят нашата кауза за популяризация на астрономията, а в по-късен етап видеото става общодостъпно. Разбираме, че не сте склонни да подпомогнете нашето начинание и да дарите 3 лв. за съдържание, което може да гледате напълно безплатно след няколко седмици. Абонаментът и членството са въпрос на личен избор и въпреки Вашето решение да се отпишете от Космос, Ви благодарим за изказаното мнение.

@MihailAngelov-op1nm Радваме се, че се интересувате от астрономия. Епизодът за кафявите джуджета вече е достъпен за членове на канала, а не след дълго ще стане публичен. Поздрави!

@milenakrasteva2783 Епизодът за кафявите джуджета вече е качен и може да го гледате предпремиерно, като станете член на канала. Членовете получават ранен достъп до нови епизоди срещу скромно месечно дарение, което помага на нашия екип да продължи да създава образователно съдържание. В по-късен етап видеото ще стане достъпно за всички зрители на Космос. Поздрави!

Съдържанието винаги ще бъде безплатно, защото каналът Космос е създаден изцяло с образователна цел. Ако решите да станете наш член, ще получите ранен достъп до новите епизоди. Това е начин да изкажем благодарност към зрителите, които подкрепят нашата кауза със скромни дарения.

@tsvetomilvalchev7037 Наблюдателните данни сочат, че минималното количество кафяви джуджета в нашата галактика е между 25 и 100 млрд. Възможно е техният брой да е много по-голям, но повечето от тях вероятно са твърде слаби, за да могат да бъдат наблюдавани със съвременните телескопи.

@Боцман-с4л За нас е чест, че съдържанието в канала събужда спомени за великия комуникатор на науката Карл Сейгън. Благодарим Ви за пожеланията и за подкрепата, която ни оказвате с вашето членство. Бъдете здрави и все така любознателни! Поздрави от екипа на Космос!

🚀🪐🫶

Благодарим Ви и се надяваме, че сте научили нещо ново. Поздрави!

Благодарим Ви!

@Martobasproject Благодарим Ви за уточняващия въпрос. Агрегатното състояние на водата в атмосферите на кафявите джуджета от спектрален клас Y зависи от повърхностната температура, както и от температурата и налягането в съответния атмосферен слой. Водата най-често се среща под формата на водна пара в по-топлите слоеве или под формата на ледени кристали в по-студените. Течното агрегатно състояние също е възможно, макар и много по-рядко, тъй като то изисква строго определени условия. Поздрави!

@j91-m1z Радостни сме, че Вие сте поредния любител на астрономията, който се присъединява към нашата аудитория. Надяваме се останалите епизоди от нашата поредица също да Ви заинтригуват и да обогатят вашите знания. Поздрави от екипа на Космос!

@petarmanushkin4883 Благодарим Ви за обратната връзка. В по-новите епизоди от нашата поредица оставяме повече време между отделните кадри, за да дадем възможност на зрителите да осмислят предоставената информация. Също така се стараем да използваме достъпен език, който да позволи и на по-младите любители на Космоса да разширят своите познания. Поздрави от нашия екип!

@marek3435 Благодарим Ви за коментара. В момента подготвяме следващия епизод, който ще бъде посветен на кафявите джуджета. Поздрави!

Благодарим Ви.

Благодарим Ви за моралната подкрепа. Поздрави!

@MrRameri Это наш канал на болгарском языке. При желании вы можете посмотреть контент на английском языке на нашем международном канале: www.youtube.com/@Cosmos.International.

@Nevent-uc3vs Благодарим Ви за милия коментар. Радваме се, че съдържанието в канала провокира вашия интерес към астрономията. Бъдете здрави и все така любознателни. Поздрави от екипа на Космос!

@stefanzlatkovi9999 Благодарим Ви за дарението. Щедростта ви затвърждава нашата увереност, че трябва да продължим да създаваме образователно съдържание за обектите във Вселената. Сърдечни поздрави от екипа на Космос!

Това е доста интересен въпрос. Сириус е двойна звездна система, съставена от звезда от Главната последователност (Сириус А) и бяло джудже (Сириус Б), които се намират на около 8,6 светлинни години от Земята. Сириус А е около 10 хил. пъти по-ярка от Сириус Б и е с повърхностна температура от около 9,845 K, съответстваща на синкаво-бял цвят. Именно нейтата светлина е отговорна за цвета, който наблюдаваме на нощното небе. Въпреки това редица астрономи от древността, предимно в района на Средиземноморието, я описват като червена звезда. Причината за е чисто културна и се свързва със значимостта на Сириус за цивилизацията на древен Египет. Нейният пръв изгрев в годината над източния хоризонт, малко преди изгрева на Слънцето (хелиакален изгрев), бележи началото на пълноводния сезон на река Нил. В този момент цветът на звездата придобива леко червеникав оттенък, дължащ се на спецификите на земната атмосфера, които обуславят и оранжево-червения цвят на Слънцето по време на изгрев и залез.

@svetoslavganchev7633 Благодарим Ва за поощрителния коментар. Поздрави!

Съмнявам се. Ще се наложи да изчисляваме.

Една светлинна година (ly) е равна на разстоянието изминато от светлината за една година. Една референтна година е 365,25 дни по 86 400 секунди по 299 792 458 (скорост на светлината в метри за секунда), което прави 9 460 730 472 580,8 км. Светлината изминава разстоянието до най-близката звезда Проксима Кентавър за 4,22 години, т.е. разстоянието е 4,22 ly. Разстоянието до най-близката звезда Проксима Кентавър изчислено в километри е: 4,22 х 9 460 730 472 580,8 км = 39 924 282 594 290,9 км Нашата галактика, Млечният път, съдържа между 100 и 400 милиарда звезди. За целите на изчислението ще приемем минималния брой - 100 милиарда. Диаметърът на Слънцето е 1 391 400 километра. Условно приемаме, че диаметърът на всяка звезда в галактиката е равен на този на Слънцето. Ако 100 милиарда звезди бъдат подредени в права линия, те ще заемат разстояние: 100 000 000 000 х 1 391 400 км = 139 140 000 000 000 000 км Това разстояние надвишава разстоянието между нашата звезда и Проксима Кентавър с: 139 140 000 000 000 000 км / 39 924 282 594 290,9 км = 3 485,09 пъти. Разстоянието представено в светлинни години (ly): 139 140 000 000 000 000 км / 9 460 730 472 580,8 км = 14 707,1 ly Или 14 707,1 ly / 4,22 ly = 3 485,09 пъти Изчисленията сочат, че ако всички звезди в нашата галактика бъдат подредени в права линия, образуваното разстояние ще бъде 3 485,09 пъти по-голямо от разстоянието между Слънцето и звездата Проксима Кентавър. Да не забравяме, че това изчисление е базирано на минимален брой звезди и се отнася само за нашата галактика, Млечния път. Ако добавим звездите от още 100 милиарда галактики (предполагаем брой във Вселената), ще получим астрономически голямо разстояние. Нека все пак да проверим колко е това разстояние. Приемаме условно, че всяка от тези 100 милиарда галактики съдържа по 100 милиарда звезди с диаметър, равен на слънчевия. 100 000 000 000 галактики по 100 000 000 000 звезди = 10 000 000 000 000 000 000 000 звезди. Подредени в една линия, те ще заемат разстояние: 10 000 000 000 000 000 000 000 звезди по 1 391 400 км = 13 914 000 000 000 000 000 000 000 000 км Разстоянието представено в светлинни години (ly): 13 914 000 000 000 000 000 000 000 000 км / 9 460 730 472 580,8 км = 1 470 710 960 461 849,9 ly 1 470 710 960 461 849,9 ly / 4,22 ly = 348 509 706 270 580,55 пъти Това означава, че предполагаемото количество звезди на Вселената, подредени в права линия ще надвишат разстоянието Слънце - Проксима Кентавър 348 509 706 270 580,55 пъти или 348,5 трилиона пъти. От тук следва, че между Слънцето и най-близката звезда Проксима Кентавър не биха могли да се поместят дори всички звезди от нашата галактика. По-точно, в това пространство биха могли да се вместят около 0,028% от звездите в Млечния път, при условие че приемем минималния брой от 100 милиарда звезди в галактиката. Поздрави! 🙂

@@ivanivanov-zn2ct От тук до Proxima Centauri е приблизително 30 000 000 пъти диаметъра на слънцето. 30 мил. по 30 мил. по 30 мил. е равно на толкова, че ютюб ще блокира ако го напиша.

@@ps4games164 Вие написахте : "Между нашата звезда и най-близката звезда можете да вкарате всички звезди от всички галактики. " Логично е определението "между" да се възприема като линейно разстояние, а не като куб, сфера, тетраедър, октаедър и т.н. "ютюб ще блокира ако го напиша" 😂 30 000 000^3 = 27 000 000 000 000 000 000 000 Ето ютюб не блокира 🙂 Поздрави!

@ps4games164 Във вашия коментар вероятно имате предвид, че в обема на сфера с радиус от приблизително 4,25 светлинни години могат да се поберат всички звезди във видимата Вселена. Това твърдение е правдоподобно, макар че е невъзможно да бъде направено точно изчисление, имайки предвид огромните разлики в размерите на звездните в различните етапи от тяхната еволюция.

@panchohuligancho5303 Благодарим Ви за коментара. По отношение на спектралната класификация на звездите Слънцето се приема за жълто джудже от клас G2V, въпреки че този термин се е наложил по субективни причини и може да звучи объркващо. Максимумът на неговото лъчение е с дължина на вълната от около 500 nm, съответстваща на зелен цвят, но то излъчва електромагнитно лъчение в целия електромагнитен спектър. Цветът е възникващо свойство на електромагнитното лъчение във видимия спектър и се дължи на възприятието на човешкото око. Съвкупността от всички дължини на видимата светлина съответства на бяла светлина и ако наблюдавате Слънцето от Космоса, то изглежда бяло. Молекулите на азота и кислорода в земната атмосфера разсейват късовълновата част от видимата светлина и затова цветът на небето е син, а Слънцето изглежда жълтеникаво. При изгрев или залез слънчевите лъчи изминават значително разстояние през по-плътните слоеве на атмосферата, където разсейването е по-интензивно, и Слънцето придобива червено-оранжев оттенък. Ето защо, когато говорим за цвят на една звезда, в астрономията се позоваваме на общоприетата конвенция за спектрална класификация.

@ИринАсенов Вашето поредно дарение свидетелства, че Вие наистина харесвате и цените съдържанието в нашия канал. Специални благодарности от екипа на Космос!

@petarmitsev9782 Радваме се, че епизодът за Земята Ви е харесал и Ви благодарим за милия коментар. Признателни сме за високата оценка и се надяваме другите теми в нашия канал също да Ви заинтригуват. Поздрави от екипа на Космос!

@ivanivanov-zn2ct Здравейте. Радваме се, че новият епизод Ви харесва и Ви благодарим за коментара. Във втория сезон на Космос ще разгледаме обектите в Млечния път и ще се спрем по-подробно на процесите, които определят техните физически характеристики и еволюционни стадии. Ще се постараем да запазим научнопопулярния характер на епизодите, макар това да представлява сериозно предизвикателство, имайки предвид естеството на материала. Темите, които разискваме с Вас, винаги са били изключително интересни и въпросът за образуването на звездите от второ поколение не прави изключение. Първо искаме да уточним, че най-ранните звезди от население тип III (в астрономията звездните поколения се номерират в обратен хронологичен ред) все още се разглеждат като хипотетични обекти и тяхното съществуване в ранната Вселена се предполага от теорията за звездния нуклеосинтез. Както правилно споменахте, те се смятат за първоизточник на по-тежките елементи (метали), които наблюдаваме в звездите от следващото по ред звездно население от II тип. Звезди от популация III никога не са наблюдавани, тъй като те вероятно са били стотици пъти по-масивни от Слънцето и съответно техният жизнен цикъл е бил изключително кратък. Междузвездната среда обаче е съдържала достатъчно вещество от първичния нуклеосинтез (космологичен нуклеосинтез), което не е участвало във формирането на първите звезди. Именно това вещество влиза в състава на следващите две поколения звезди (тип II и тип I), като процесът на звездообразуване продължава и до днес. Надяваме се, че успяхме да внесем яснота по повдигнатия от Вас въпрос. Ранната история на Вселената е изключително интересна тема и за нас е удоволствие да водим подобни дискусии. Поздрави от нашия екип!

@@КрасьоТодоров Звездите не могат да живеят вечно, тъй като те разполагат с ограничен запас от гориво за протичащите в тях термоядрени реакции. Най-продължителен е жизненият цикъл на маломасивните звезди тип червени джуджета, които могат да поддържат тези реакции в продължение на стотици милиарди и дори трилиони години.

@@cosmos.bulgaria Благодаря Ви за отговора и за уточнението! Останал съм с грешното убеждение, че номерирането на звездните поколения е във възходящ ред и отразява последователността на събитията във времето. Вероятно има основателна причина за това номериране. Сещам се за подобен случай и в биологията, по-конкретно при фотосинтезата. В хлоропластите на растенията има три сложни протеинови комплекси - фотосистема II, цитохромен комплекс-b6f и фотосистема I. Те заедно изграждат електронно-транспортна система, която пренася електрони, задвижвани от енергията на фотоните, посредством квантови ефекти. Въпреки че електроните преминават последователно през фотосистема II, цитохромен комплекс-b6f и накрая през фотосистема I, номерирането на двете фотосистеми не отговаря на посоката на движението на електроните. Обяснението е, че първо е открита втората фотосистема и затова е номерирана като първа, а след това е открита първата, която е номерирана като втора. Тоест, номерирани са по реда на тяхното откриване. Това понякога създава известно объркване. От вашия отговор разбрах, че междузвездната среда е източникът на водород за звездите от поколение тип II и тип I, за който питах, но ми се иска да уточним още няколко неща. Например, защо водородът в междузвездното пространство е убягнал на звездите от тип III, които са били много по-масивни и следователно с много по-голяма гравитация, а е бил привлечен от следващото поколение звезди (тип II), които имат значително по-малка маса и освен това, водородът в пространството е бил разреден поради разширяване на Вселена? Възможен ли е например следният сценарий, включващ звезден вятър? Първите звезди са били с големи маси и вероятно са се формирали в сравнително кратък период, обусловен от високата плътност на веществото във Вселената по това време. След началото на термоядрения синтез в недрата на звезда от тип III е започнало излъчването на високоенергийни частици, известни като звезден вятър, който е отблъснал водорода от околното пространство далеч от звездата. По този начин звездата е била лишена от по-нататъшно снабдяване с гориво от околното пространство. След като е изчерпила вътрешния си запас от водород, тя е избухнала, термоядреният процес е престанал, а заедно с него и звездният вятър. Гравитацията от останките на звездата е създала предпоставка за ново звездообразуване, като водородът от околното пространство е бил привлечен от нея, тъй като не е имало звезден вятър, който да го изтласка далеч от новообразуващата се звезда. По този начин бъдещата звезда от тип II се е снабдила с гориво за своя жизнен цикъл. И все пак, защо звездите от поколение II имат толкова високо съдържание на водород? Къде е хелия, който е „отработеното гориво“ на предходната звезда? Той би трябвало да се е намирал в непосредствена близост и също да е бил привлечен от гравитацията. Възможно е първите звезди да са синтезирали малко хелий за сметка на всички останали елементи от периодичната система. Това предположение би могло да бъде подкрепено от факта, че нашата планета Земя, образувана от материята на избухнала звезда от тип III, съдържа всички химични елементи. Казано накратко, доразвих вашият отговор с предположение за високото съдържание на водород в началото на жизнения цикъл на звездите от тип II. Не съм сигурен обаче до колко кореспондира с доказаните факти. 🤔

​@@КрасьоТодоров След като една звезда навлезе в главната последователност, акрецията на вещество от междузвездната среда е незначителна, тъй като налягането на нейното лъчение възпрепятства този процес. Ако звездата попадне в плътен газово-прахов облак, е възможно да акретира допълнително вещество, но това няма да удължи нейния жизнен цикъл, а ще доведе до нарастване на темпа на термоядрен синтез и ще ускори прехода ѝ към следващите етапи от нейната еволюция.

@@ivanivanov-zn2ct Номерирането на звездните поколения в обратен хронологичен ред се е утвърдило по исторически причини и Вие правилно допуснахте, че то се дължи на последователността, в която е установено тяхното съществуване. В науката това е често срещан парадокс, аналогичен на посочения от Вас пример с фотосинтезата. По отношение на звездообразуването е важно да уточним, че то протича само в студени молекулярни облаци с висока плътност. Поради тази причина много малка част от първичното вещество е участвало в най-ранните етапи на звездообразуване. Свръхновите действително създават вълни на налягане, които водят до уплътняване на веществото в междузвездната среда и благоприятстват формирането на следващото поколение звезди. Веществото в звездите се е образувало по време на космологичния нуклеосинтез и затова и трите звездни поколения имат много сходен състав по маса (основно водород и хелий), като при поколения тип II и I се наблюдава нарастване на процентното съдържание на по-тежки елементи. Звездообразуването в галактиките е сложен и динамичен процес, който се влияе от редица фактори, а в следващия сезон от нашата поредица ще направим отделен епизод на тази тема. Надяваме се, че сме успели да внесем поне малко яснота на този етап и ако имате други конкретни въпроси, моля не се колебайте да ги зададете. Поздрави!

@tcvetomirspasov3249 Настоящото видео е въвеждащо за втория сезон на Космос и в следващите епизоди ще се спрем по-подробно на различните видове звезди и техните еволюционни стадии. Обратната връзка от нашите зрители е важна за нас и ще Ви бъдем благодарни да споделите коя информация в този епизод Ви се струва неясна.

@480mexico Определено ни ласкаете и сме признателни, че цените старанието, което влагаме в нашите епизоди. За нас е истинско удоволствие да получим обратна връзка от страстен любител на астрономията като Вас. Бъдете здрави и все така любознателни!

Благодарим Ви за милите думи!

Благодарим за окуражаващия коментар. Положителните отзиви от зрители като Вас ни мотивират да продължим инициативата за популяризация на астрономията. Вторият сезон от поредицата тепърва започва и ни предстои едно още по-вълнуващо космическо приключение в Галактиката. Сърдечни поздрави от нашия екип!

@@cosmos.bulgaria Супер! 😄👍 Страхотни сте !

🫶🚀💫

Благодарим Ви за коментара и за интереса, с който следите нашия канал. За по-лесно идентифициране на видимите обекти на нощния небосвод бихме Ви препоръчали да ползвате безплатното мобилно приложение Google Sky Map. Вие сте абсолютно прави, че характеристиките на екзопланетните системи са пряко свързани с естеството на звездите, около които се формират. В рамките на настоящия сезон на Космос ще направим отделен епизод за екзопланетите и се надяваме, че той ще удовлетвори вашата любознателност. Поздрави!

Благодарим Ви за направеното уточнение, което е напълно вярно.

Орбиталният период на нашата планета може да бъде наречен просто 1 година, но за повече яснота относно другите тела в Слънчевата система, правим съпоставка с продължителността на едно земно денонощие.